понеделник, 24 юли 2017 г.

Рвею: "Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън

  Джуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им.
   Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
   Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

* * * 
  Джанди Нелсън за пореден път ме изуми! Преди време имах възможността да прочета "Небето е навсякъде" и още тогава бях наясно колко затрогващ и увлекателен може да бъде стилът ѝ на писане. Но, о, Божичко, не бях подготвена за това

 "- Трябва да виждаш чудесата, за да ги има, Джуд."

  В "Ще ти дам слънцето" авторката безспорно е надминала себе си във всяко отношение. Сюжетът, героите, наситените с емоционалност сцени, развръзката, всичко. Всяка една малка подробност, колкото и маловажна да изглеждаше тя, бе там с конкретна цел. Всеки момент от историята имаше важна роля в по-нататъшното разплитане на паяжината от тайни, които не само Ноа и Джуд, но и цялото им семейство държеше под ключ. А развръзката.. с думи не мога да опиша удоволствието, което изпитвах, докато проследявах как всяко парченце от пъзела си идваше на мястото и разкриваше една далеч по-сложна и заплетена сюжетна линия, която дни наред крадеше съня ми.

"Какво те кара да кажеш обратното на онова, което всяка клетка от тялото ти иска да изречеш?"

  Книгата разгръща някои от най-премълчаваните, но и сериозни проблеми на нашето поколение. Проблеми, които, вярвам, не всеки е готов да разгледа: тези за хомосексуалните, за загубата на близки и за страха да бъдеш себе си в общество, готово да стори всичко, за да заличи и най-малката следа от индивидуалност у човека. И за да бъда честна, именно това така силно ме привлече в книгата и съм изключително щастлива, че успях да се докосна до нея, защото тя положително повлия на мнението ми за всеки от горе посочените проблеми.
  Най-важният фактор в книгата обаче несъмнено играеше любовта. От една страна това бе припламналата любов между Джуд и мистериозният и магнетичен Оскар, а от друга - неоспоримото привличане между Ноа и очарователният Брайън. И в двата случая чувствата между героите предизвикват появата на още повече въпроси около развръзката на историята. Каква ще бъде тя обаче ще разберете сами, ако се осмелите и дадете шанс на книгата.

"Не е редно да живееш в лъжа. Никога не е, Ноа. - (...) - Не можеш да избираш кога да обичаш, нали?"

  Джуд се оказа доста противоречив образ. В началото тя бе просто едно нормално, винаги усмихнато тринадесетгодишно момиче, получило дарбата да създава изумителни пясъчни скулптури, които обаче пази в тайна. Тайна, която знаят само тя и океанът, който прилежно отмива всяко доказателство за тях преди някой да е успял да им се възхити. Докато един ден в групата от посветени в тайната случайно, а може би не съвсем, не попада и нейният брат близнак, Ноа - лъчезарно, но изолирало се от света момче, което за разлика от сестра си изразява себе си не посредством пясък, а бои. И в този момент между двамата избухва ожесточена борба за вниманието на майка им. Борба, която постепенно разрушава семейството. И двамата обаче имат едно и също желание - да влязат в Калифорнийското училище за изкуства. 
  Какво се случва, когато любовта между брат и сестра е заменена с неприкритата завист? Когато семейството е покосено от най-жестоката трагедия - загубата на близък? Ами когато тази трагедия е толкова силна, че завинаги бележи всеки един от членовете на семейството? Какви са последиците от вината, взела превес дори над мъката от загубата? И колко дълго ще отнеме на Ноа и Джуд да осъзнаят, че всеки от тях разполага само с половината от истината и само когато двамата най-сетне загърбят враждата и егоизма си ще могат да продължат напред?
  За да разберете обаче отговорите на всички тези въпроси ще трябва сами да прочетете книгата. 
  А аз ви обещавам, че няма да съжалявате за решението си.

"Време е за втори шансове. Време е светът да бъде преправен."

"Ще ти дам слънцето" е една трогателна, стопляща сърцето история за истинската и неподвластна на моралните догми любов, способна да пребори дори най-строгите човешки предразсъдъци. История, която несъмнено ще преобърне всяка ваша представа за правилното и грешното щом в живота се намесят чувствата. Един жокер, правила не съществуват!

неделя, 16 юли 2017 г.

Ревю: "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох

Най-силната любов.
Най-силната болка.
Една истинска история.

  Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
  Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
  Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...
  Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

* * *
  Завърших книгата едва снощи. Със зачервени очи, наранено сърце и непоносимото желание да протегна ръце през страниците на книгата и да прегърна авторката. Дори не бях предполагала, че съм способна така силно да съчувствам на нечия съдба. Защото "Толкова близо до хоризонта" не е просто един добре изграден сюжет, шепа герои и няколко неочаквани обрата, не, това е реална история, спомен от младите години на авторката. Спомен за първата ѝ истинска любов, която е колкото красива, толкова и трагична и която тя смело решава да сподели със света. Плаках, плаках с часове, докато накрая не достигнах и последната страница на книгата и не осъзнах, че макар още в началото да знаех как ще завърши тя, не бях подготвена за това. Въпреки всичките сълзи, които изплаках по историята обаче съм сигурна в едно - щастлива съм, че прочетох "Толкова близо до хоризонта", че успях да изживея това наситено с емоции, понякога хубави, понякога не съвсем, приключение и най-вече - че Джесика Кох ми позволи да се докосна до този неин, потискан години наред, спомен за момчето, което я научи да живее.

"- Не съжалявам за нищо. Нито за един ден, нито за един миг. Ако можех да върна времето, пак щях да избера теб. Щях да взема правилното решение."

  Винаги съм се възхищавала на моралното израстване на героите в книгите, а това на Джесика бе едно от най-впечатляващите, за които съм чела. В началото тя ни е представена просто като едно седемнадесет годишно момиче, свикнало да бъде сякаш косвен играч в жестоката игра, наречена реалност. Животът обаче не е розов, не е дори само черен, той е една пълна палитра от цветове и багри, с която Джесика тепърва предстоеше да се запознае. Именно тогава в живота ѝ нахлува Дани, винаги усмихнатият, жизнерадостен и доста циничен Дани, който бе готов да предложи на Джесика дори повече, от колкото тя е способна да приеме. Дани, който зад маската си на сваляч и успешен спортист и модел крие едно изпълнено с болка и страх минало, което го преследва и до днес. Но тя също може да му предложи нещо, което заради страховете си той не е готов да приеме - нейната любов. Може би това няма да ви изненада, но да, те се влюбват, противно на всичко и всички те се осмеляват да дадат шанс на любовта си. Но подобно на деня, след всеки изгрев предстои залез и обратното. Въпросът обаче е дали са готови да посрещнат непрогледния мрак, който настъпва след залеза и донася със себе си всички демони от миналото. Минало, което или ще ги сближи и ще ги ги раздели окончателно.

"- Ако ти доскучае или искаш да се поупражняваш в шофиране, можеш да отидеш до нас, да полееш цветята и да нахраниш котката.

В жилището му нямаше нито едно растение, не бях видяла и котка, но разбрах жеста: домът му бе отворен за мен по всяко време." 
Докато четях книгата знаех, че Джесика Кох не само е разказала историята си, тя е вложила цялото си сърце и душа в нейното документиране, изживявала е всеки един момент от нея отново и отново. И е създала нещо.. удивително. Създала е книга, която, вярвам никога няма да забравя и която несъмнено ще препрочитам отново и отново през годините. 
  Обикнах "Толкова близо до хоризонта"! Обикнах всичко в нея: лекия и чувствен стил на писане на авторката, така реално представените герои и не на последно място - забавните моменти, в които се смеех с цяло гърло и онези не толкова забавни, в които тъгувах с всяка фибра от тялото си. Би било нечестно да не споделя и колко възхитена бях от силата на приятелството, което поникна и израстна около Дани, Джесика и Кристина и ги превърна в един храбър, често необуздан екип, решен да се пребори с всеки удар, който животът им е нанесъл и ще продължава да им нанася. Онова, което най-силно ме трогна в историята обаче бе острият, дори циничен начин, по който авторката разкри истината за тежкото минало на Дани. Начин, целящ да призове възможно най-много хора да се замислят над важността на тези проблеми, които засягат както мъже, така и жени по целия свят. А най-ужасяващи за съжаление са последиците от тях! И именно фактът, че те тримата се осмелиха да се изправят не само срещу тези проблеми, но и срещу съпътстващите ги последствия, бе причината искрено да им се възхищавам. Че те храбро поведоха една мъчителна битка, без да позволяват на реалността да разруши тяхната илюзия. Без нито за миг да загубят надежда. Заедно. До края. 

"Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен, бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто. Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи."
 
"Красива", "разтърсваща", "трогателна", това са само част от думите, които биха описали "Толкова близо до хоризонта". Но тя заслужава много повече от онова, което тези думи са способни да изразят. Затова оставям всичкото това описание настрана и ще кажа само: Прочетете книгата и се докоснете се до тази наситена с емоции история за приятелството, любовта и смелостта да се изправиш срещу света. История за живота, смъртта и всичко между тях!

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

вторник, 11 юли 2017 г.

Това е твоята история, промени я!

  Колко често ви се е случвало в ума ви да изникне мисълта колко биха си подхождали персонажите от една книга с тези от някоя друга? А замисляли ли сте се какво ще се случи, ако освен героите, имате право да промените също и мястото на развитие на действието, та дори самата развръзка на историята по ваш вкус, като използвате тези от напълно различна книга? Е, аз определено доста пъти съм си задавала въпроса: "Какво би станало, ако..?". Ако вместо да се бие с полубогове, Пърси Джаксън бе един от героите в "Хари Потър". Ако вместо от ангелите, светът в "Пенрин и краят на дните" беше нападнат от.. ами не знам, защо пък не от гръцките богове. Или пък ако Мер Бароу от "Алена кралица" се беше осмелила да убие Мейвън в първата книга, спестявайки си един куп проблеми за в бъдеще..
  И именно това е идеята ми за днешният пост: да обединя героите, сюжетната линия, някои епични моменти, също така и някои допълващи историята подробности и накрая - самата развръзка от 5 напълно различни книги, създавайки нова, несрещана досега (по очевидни причини) история, чийто цялостен сюжет ще бъде подложен на моята редакция. Надявам се идеята да ви допадне, да се забавлявате докато четете (успокойте се, няма да ви издам наистина развръзката на оригиналните произведения, не съм чак такова чудовище; но пък в крайна сметка смествам 5 различни книги в едно, така че може пък и да съм) и ако пожелаете, можете да споделите кои вие бихте обединили, за да създадете една единствена и неповторима, написана лично от вас история.
Без повече увъртане, нека да започваме!

* * *
  Смятам да започна моята история, като, както по-горе споменах, събера заедно едни от най-ярките персонажи от детско-юношеската литература: Пърси Джаксън и Хари Потър. Тези двама героя са истински магнит за неприятности и без да бъдат на едно и също място и може би именно това повдигна въпроса какво би се случило, ако пък те наистина попаднат в някое приключение заедно. Едно е сигурно обаче, без съмнение бих прочела книга с тези двамата в главните роли.
  При избора на мястото на развитие на действието имах някои доста сериозни опасения, но в крайна сметка стигнах до следното заключение: без абсолютно всякакво съмнение бих прочела книга с Хари Потър и Пърси Джаксън, които попадат в земите на Притиан (от "Двор от рози и бодли")! В него те ще се срещнат с така познатата им магия, ще бродят из различните Дворове, като този на пролетта, лятото, а защо не и на нощта, докато по пътя си се срещат със всякакви митични същества - елфи, феи и странни, способни да те разкъсат на парченца същества, като Боге. И ако това не е приключение!
  За допълващи историята подробности реших да почерпя вдъхновение не само от едноименните поредици За Пърси и Хари, включвайки някои така изкушаващи лакомства, като Всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот, Шоколадовите жаби и не особено вкусно звучащите Желирани плужеци, които можеш да си закупиш от Диагон-али, или амброзията и нектара от Олимп, но и идеята, че някои от частите на земите в книгата могат да бъдат лишени от своята магия, както в "Четирите цвята на магията". Това определено ще бъде повод за доста премеждия, за които с удоволствие ще прочета.
  Всяка книга има характерен епичен момент, който я отличава от всяка друга, но за моята история бих искала да добавя може би най-затрогващия, но и наситен с действие откъс от "Двор от рози и бодли" - когато Фейра, в желанието си да спаси Тамлин, трябваше да се бори с последни сили срещу всяващо страх и ужас създание, способно да я направи на храна за дивите зверове с едно единствено движение (като тук разбира се смятам на мястото на Тамлин да бъде някой близък на момчетата приятел, който те трябва да избавят от жестоката участ). Това положително ще бъде страхотен епичен момент в историята, който ще подложи характерите, издръжливостта и приятелството между Хари и Пърси на невиждано изпитание. Към тази графа дори бих добавила изобличаването на някой герой в измяна, което се оказа доста важен момент в развитието на сюжета в "Краля демон". Кой знае, може би този кулминационен етап ще породи и доста въпроси относно бъдещето на героите и техния свят и ще стане повод за доста по-заплетена сюжетна линия.
  И накрая не бих могла да избера друг завършек на историята освен може би най-мащабната и героична битка в историята на фентъзи литературата, тази между Хари Потър и Волдемор. А щом в картината се присъединява и героичния и храбър дух на Пърси, развръзката ще бъде по-епична от всякога!

* * *
  Е, това беше моята интерпретация на наситена с приключения, битки, емоции и неочаквани обрати книга, която аз лично бих прочела и на която бих се насладила. Държа да кажа, че по никакъв начин не упреквам някоя от горе споменатите истории, а точно обратното - избрала съм ги именно защото нещо в тях ме е впечатлило и затова съм сметнала, че заслужават своето почетно място в моята история! Надявам се идеята и изпълнението ѝ да ви е харесало. Ще се радвам да прочета отзивите ви по-долу в коментарите, а може би дори и вашата лична интерпретация на публикацията ми! А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!

сряда, 5 юли 2017 г.

Ревю: "Златният мост" от Ева Фьолер

Един магически мост. Една забранена любов.
Един пътуващ във времето, заседнал във вековете.

  Потопете се в атмосферата на Париж през XVII век – дворцови интриги и пищни балове, отчаяна кралица и подмолен кардинал. История, изпълнена с неочаквани обрати и секващо дъха действие, поднесена с чувство за хумор.

  Всичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което ѝ съобщават, че той е заседнал в миналото – и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?
* * *
  Това може би е най-дълго отлаганата книга в историята ми на читател! И като доказателство ще вметна, че завърших "Гондолата на времето" през август миналата година и дори още тогава разполагах с копие от "Златният мост". Цифрите обаче тук са от без значение щом въпреки всичко най-сетне успях да се докосна до това книжно съкровище! И днес съм тук, за да се обоснова именно защо я смятам за такова.

  Изумително е колко много е израснала Ева Фьолер като автор спрямо първата книга от трилогията. В "Гондолата на времето" определено имах малък проблем с дългите описания и прекалената забавеност на развръзката и съм изключително радостна от факта, че тук писателката е обърнала гръб на мудния сюжет и вместо това е заложила на цялостната наситеност на действията. И това бе причината в ума ми да се прокрадне една мисъл: "Ако толкова много харесах "Златният мост", какво да очаквам от третата книга?".. Е, ще се постарая възможно най-скоро да разбера, като се впусна в едно последно епично приключение с Ана и Себастиано! А до колкото разбрах, последната дестинация, която авторката е избрала за завършек на трилогията ще бъде не кой да е град, а величествения и внушителен Лондон!

"- Някои неща не бива да се поставят под въпрос. Особено магията."

  За пореден път се очаровах от храбростта, с която Ана остави настоящето и се върна почти 400 години назад във времето, подтиквана единствено от мисълта да доведе Себастиано обратно в 21 век. А това не бе никак лека задача! И въпреки десетките препятствия, осеяли пътя и на двамата пътешественици, Ана претърпява истинска морална трансформация. Трансформация, пробудила в нея безгранична решителност и безстрашие и превърнала я в героинята, която винаги съм вярвала, че е.
  Себастиано от своя страна в тази книга изпада в една меко казано странна ситуация. Изпратен на извънредна мисия в далечната 1625 г., той бива лишен от спомените си и манипулиран да защитава Кардиналът на Франция с цената на собствения си живот. Онова, което обаче ме впечатли в образа му в "Златният мост", бе фактът, че дори под въздействието на манипулацията, той нито за миг не забрави любовта си към Ана. Макар на моменти да не осъзнаваше напълно какво е онова, което така силно го привлича в нея. 
  Двамата заедно са подложени на някои доста трудни изпитания, засягащи не само ролята им на пътешественици във времето, но и на двойка, чието бъдеще за пореден път е поставено под въпрос. Особено като се има предвид, че ако не изпълнят поставената им задача, бъдеще реално няма и да има. Или поне не такова, с каквото ние всички сме свикнали.

"- Любовта често е по-силно от разума, Ана. Сляпа е за опасностите."

  И тук авторката не бе изневерила на стила си и бе добавила към сюжетната линия няколко изцяло нови герои, които да придадат на историята щипка от магията, на която само Ева Фьолер е способна. Винаги оставам изумена как успява да изгради и развие тези уж второстепенни персонажи до такава степен, че на моменти интересът ми да е насочен не толкова към Ана и Себастиано, колкото към тях. В случая тук става дума за възхитителните Филип, Мари, Хосе, та дори и Сесил и Гастон. Герои, без които книгата несъмнено щеше да загуби чара си. Бих се опитала да споменала нещо по-специфично за тях, но от съображение да не издам нещо важно за сюжетната линия ще ви оставя сами да ги опознаете.
  Немислимо е да не спомена, че "Златният мост" е първата книга за последните 2-3 месеца, чиято развръзка ме остави с отворена уста от изумление.. А точно това прави за мен една книга наистина добра! И съм невъобразимо щастлива, че макар и след толкова дълго време, най-сетне се осмелих да дам ѝ шанс и тя безспорно не ме разочарова, дори напротив - искрено ме очарова!

"- Наказанието и съжалението са две различни неща 
и едното не струва много без другото."

  Около историята продължават да изникват все нови и нови въпроси, а тайните и премълчаните думи са повече от когато и да било. Кои са старите? Какво са те? А колко могъщи са те всъщност? И каква част от истината за пътуването във времето не споделят те с Ана и Себастиано? Все въпроси, чиито отговори остават да глождят мислите ми.. А докато вие преминавате през това смайващо приключение из парижките улици в компанията на "Златният мост", аз смятам възможно по-скоро да се добера до "Тайният портал" и най-сетне да узная отговорите на всички тези въпроси!

"Но за истинската любов нито един залог не беше достатъчно висок."

Магична и секваща дъха, "Златният мост" е книга, която ще ви пренесе в един отдавна отминал век на пищни балове, мускетари, дворцови интриги и кралски преврати. Век, който, оказва се, не е толкова бляскав, за колкото сме го смятали. Затова се подгответе се за една изпълнена с неочаквани обрати и поднесена с огромна доза хумор история, с която несъмнено ще избягате от еднообразното ежедневие, наслаждавайки се на пленителния Париж от XVII век.

понеделник, 26 юни 2017 г.

Ревю: "Алеа Аквариус: Повикът на водата" от Таня Щевнер

Леденостудената вода се затвори над главата й. Тя отчаяно зарита с крака и загреба с ръце. Сърцето й се блъскаше в ребрата - ала внезапно я обзе невероятното чувство, че то бие така не от страх, а от радост.

  Морето привлича Алеа с невероятна сила, откакто тя се помни - и въпреки това не ѝ е позволено дори да доближава водата, защото я грози смъртна опасност. Или поне това са гласели последните думи на майка ѝ, преди да изчезне. Как и защо родната ѝ майка я е поверила на друга жена - тази тайна не излиза от ума на момичето. А възможност да тръгне по следите ѝ се открива, когато среща децата от екипажа Алфа Кру, кръстосващ морета и океани с платнохода "Круцис".
Но един ден силна буря изхвърля Алеа зад борда и досегът с водата ѝ разкрива неподозирани способности и чувства, които ще пробудят още повече въпроси за нейното минало
И оттогава нищо вече не е същото...
* * * 

   Прочитането на "Алеа Аквариус: Повикът на водата" се оказа едно незабравимо пътешествие, даряващо ме с прекрасното усещане за уют, което само някоя наистина добра книга може да стори. Да, тя в действителност не бе нещо велико, но бе красива и наситена с чувственост история за приятелството, което покълна между петима на пръв поглед напълно различни персонажи и което, вярвам, ще остане за цял живот. И дори фактът, че книгата бе по-скоро написана за деца, не успя да ми попречи иистонски да ѝ се насладя.
 Най-вече обаче ми допадна фактът, че авторката не бе заложила на дългите описания, а на действията и развитието на сюжета, което ми да даде възможността смело да препускам из страниците, докато и последната не бе разгърната, оставяйки ме единствено с желанието възможно най-скоро да се докосна до продължението. И приключенията, които то е подготвило на Алфа Кру!

"Чувстваше се като птица, която дълго време е била пленница в кафез и сега най-после е свободна да разпери крила и да полети."

  Алеа се оказа още един интригуващ персонаж не само заради многото въпроси относно биологичните ѝ родители, но и заради цялата тази потайност около новите ѝ способности, които вместо да дадат светлина върху миналото ѝ, го обгръщаха в още по-гъстата мъгла на неизвестността. 
  Останалите от екипажа на Круцис също успяха да ме впечатлят и то най-вече заради така добре изразена им индивидуалност. Бен - верният капитан на старият платноход и единствен пълнолетен на борда, понесъл на гърба си отговорността за още четири луди глави, Сами - чаровното рижаво хлапе, което обожава да прегръща и е склонно да покани дори непознат да се присъедини в групата му, Тес - винаги намръщената пиратска принцеса, готова да преплува океани, само за да изживее всяко приключение, което живота ѝ предложи, и разбира се Ленокс - най-новият член на Алфа Кру, който още със появата си дока своята важна роля в историята и миналото на Алеа. Всеки от тях, коренно различен от останалите, но свързани помежду си от нещо по-силно дори от морското вълнение преди буря и по-красиво от гледката на залязващото зад хоризонта слънце - тяхното приятелство.

"- Те просто са малко… различни?
- Да. Доста са различни. Просто са самите себе си и не се страхуват."

  А аз оставах запленена от силата на това приятелство, което групата успя да създаде и укрепи за краткото си време заедно. Приятелство, крепящо се на верността и обичта, властваща измежду тях, но и най-вече - на всеобщото им желание да кръстосват океаните на борда на платнохода Круцис. 
  Авторката неизменно бе вложила много мисъл и любов в изграждането на сюжетната линия и това може ясно да бъде усетено не само в постепенното разплитане на паяжината от тайни, полепнала по миналото на героите, но и в неизвестността, с която бе обвита бъдещата развръзка на книгата. Но океана крие много загадки. А на някои от тях тепърва им престои да изплуват на повърхността.
" - А какво искаш да правиш?
- Да преживея нещо вълнуващо. Да водя интересен живот. Не искам да пропусна приключенията, които животът предлага."
Не се колебайте, дайте шанс на книгата и се потопете в този вълнуващ нов свят на митични същества и дълбоководни приключения! Приемете предизвикателството и се подгответе да кръстосвате океани в компанията на единствените и неповторими Алфа Кру, докато платноходът Круцис смело пори вълните към хоризонта и отвъд. И нека пътуването да започне!

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 11 юни 2017 г.

Ревю: "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шуаб

  Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
   Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
   Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...
* * *

  Не веднъж съм споменавала, че има книги, за които думите никога не са достатъчно силни, достатъчно точни.. достатъчни. Книги, за които не желаеш да говориш, а по-скоро искаш да скриеш, от хората, от света, и да запазиш само за себе си. А "Четирите цвята на магията" е именно такава. Защото тя е една от онези истории. Истории за мистични светове, подвластни на крале и кралици, за борби за власт и могъщество, за вълшебства, за .. магия. Тя е една от онези книги, каращи ме да се замисля: "Кой читател не би се изкушил да разлисти страниците ѝ?". А след това аз самата се отдавам на изкушението. И ето ме тук, пиша ревю за книга, която дни наред крадеше съня и мислите ми и която заедно с края си отнесе и парченце от сърцето ми. 
 
  Да изброя всяка една причина да прочетете книгата ми се струва неизпълнима задача. Те са безброй! Защото всеки един герой и антигерой бяха изградени до съвършенство. Всяка подробност в характерите на персонажите бе там с цел. Всяка стъпка, която извървяваха те бе грижливо обмислена. Всяка страница, от началото до края - написана със такава страст и педантичност, присъща само на един истински добър писател! И всичко това се преплиташе в една удивителна, магична история, в която с нетърпение очаквам отново да се потопя!

"Кръвта беше магия, която се проявява. 
Там тя процъфтяваше. И там отравяше."

  Кел неусетно се превърна в един от най-забележителните литературни герои, с които някога съм се срещала, не само заради способностите му на антари, позволяващи му свободно да борави с магията или пък заради постоянно менящите се цветове и модели на палтото му (което веднъж е червено, като водите на река Айл в Червения Лондон, а в следващия миг - черно като бездната в едното му око). Нито пък заради неустрашимостта, с която прие предизвикателството, наложено му от съдбата. Онова, което истински ме впечатли в него бе предаността му към семейството, готовността му да пожертва собствения си живот десетки пъти, опитвайки се да защити любимите си хора и всички жители на трите Лондон-и. Впечатли ме неговата доброта и състрадателност, умело скрити нейде зад тъмнината в черното му око. Защото преди всичко друго, преди титлата му на антари, на почетен син на кралското семейство и техен вестоносец, той бе човек, копнеещ да открие своето място в света. А защо не и малко любов..

"Знаеше, че ще загуби битката. 
Знаеше, че ще умре.
Но проклет да е, ако не даде всичко от себе си."

  Лейла се оказа един изключително интригуващ персонаж - храбра, с несломим дух и жажда за приключения, надарена с чаровната усмивка на девица в беда, но и с грабливите ръце на изкусен крадец, тя се бе превърнала в най-издирвания джебчия в Сивия Лондон. Под маската и широкополата шапка, служещи ѝ за маскировка, обаче се криеше едно изоставено от света момиче, чиито тайни тънеха в непрогледната мъгла на миналото ѝ. Въпреки нарастващия ми интерес около нейното детство и изгарящото ме желание да узная каква сила тече във вените ѝ, авторката така и не прояви милост към мен, оставяйки ме единствено с копнежа колкото се може по-скоро да се докосна до продължението на книгата и до тайните, спотайващи се в нея.

"Предпочитам да загина по време на приключение, вместо да живуркам в застой."

  В сюжетната линия се преплитаха десетки персонажи, които, независимо от важността на своята роля, идеално допълваха историята. Някои със своята арогантност, други с неутолимата си жажда за власт, а пък трети, като Рай - с безразборното подхвърляне на шеги, които, колкото и неуместни да бяха те на моменти, винаги ме караха искрено да се смея иззад страниците на книгата. И именно това бе причината историята така силно да се докосне до сърцето ми! 
  Немислимо е да не споделя и възхищенията си относно стилът на писане на В. Е. Шуаб, отличаващ се със своята лекота, но същевременно с това и ефирност. Влюбих се в начина, по който поднасяше чувствата на героите и описанията на този потънал в магия свят, който те наричаха свой дом. Влюбих се във всеки един уж малък детайл, която тя добавяше към характера на героите или сюжетната линия, защото, както вече споменах, те бяха там с определена цел. За да разберете каква обаче, ще трябва лично да прочетете.

"Щяха да се срещнат отново. Беше сигурен. Магията извайва световете. Придава им форма. Те имат фиксирани точки. В повечето случаи тези точки са места. Но понякога, макар и рядко, се оказваха и хора. Независимо, че Лейла беше човек, който не го свърта на едно място, тя приличаше на неравност върху света на Кел. Такава, в която положително щеше да се спъва отново."

Обвита от бляскавата омая на магията, за която разказва, "Четирите цвята на магията" е книга, която ще ви придружи в едно епично приключение в свят на нечувани вълшебства, заклинания, предателства, битки за власт и могъщество. Книга, даваща началото на една удивителна трилогия за премеждията на Лейла и Кел по пътя им към разкриването на дълбоко заровените тайни на четирите Лондон-и.

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 2 юни 2017 г.

Месец на fantasy книгите

 Юни е месецът, даващ началото на изпълнените със слънчеви лъчи и усмивки дни, за които всеки човек се надява в продължение на месеци. Е, ето една прекрасна новина - Юни е вече тук! 
Първият месец на лятото е и един от любимите ми месеци от годината поради няколко причини: 1) очевидното приключване на учебната година (не се лъжете от факта, че чета книги, училището така и не успя да ме спечели), 2) появата на първите горещи летни дни, чиито сутрини и обеди прекарваме в компанията на прекрасни приятели и роднини, излегнати на плажа, засмени и свободни, а пък следобедите - сгушени в обятията на поредната крадяща дъха ни книга, чакайки горещината да отпусне хватката си над света и 3) удължаването на деня, което положително означава и удължаване на времето за четене! А ето и кои книги ще ме последват през първия месец от тазгодишното ми лятно приключение:

1) "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шуаб
  Книгата ми бе изпратена от издателството преди седмица, близо почти две, но аз успях да я започна едва преди 2-3 дни. И макар да напредвам бавно в опознаването на сюжета и героите, съм силно заинтригувана от мистерията, около която се гради историята. А съдейки и по страхотните отзиви на чуждестранните boog-bloger-и за книгата, имам пълното право да изкажа изключително високите си очаквания за по нататъшното развитие на сюжетната линия. Издателство ЕМАС никога не са ме разочаровали и се надявам "Четирите цвята на магията" да бъде още едно велико тяхно попадение!

2) "Нощният цирк" от Ерин Моргънстърн
  Добре, ето че най-сетне настъпи и твоят час! Съзерцавам тази книга близо 2 години в библиотеката, в книжарницата, на където и да се обърна вниманието ми винаги бива привлечено от магическата ѝ корица. И макар TBR листът ми да прелива от все още непрочетени книги, ръцете ми за пореден път инстинктивно посягат към нея, а очите - към анотацията на гърба ѝ, която чисто и просто ме оставя без думи. Добрата новина в случая е, че "Нощният цирк" най-сетне откри мястото си на рафта ми с книги и търпеливо чака своя ден, а той е съвсем близо!

3) "Златният мост" от Ева Фьолер
  И като заговорихме за книги, които все още чакат да дойде техният ред..  Закупих си книгата преди.. може би 1 година, но както виждате, тя все още чака. Този път обаче съм твърдо решена да се впусна в още едно пътуване във времето със Себастиано и Ана, които успяха да ме очароват още в първата книга от трилогията, а именно: "Гондолата на времето"! Още една причина най-сетне да се заловя с прочитането на "Златният мост" е и фактът, че наскоро попаднах на новината за вече излязлата на пазара трета книга, чието сюжетно действие се развива не къде да е, а в приказния Лондон от 19 век. Е, май е време да побързам!
 
Както може би забелязахте, този месец реших да заложа не само на малък брой книги, но и на такива, отговарящи на жанра фентъзи. Да кажем, че се нуждая от малко повече магия в живота си, а за мен това е най-добрият начин да посипя щипка от нея в забързаното си ежедневие. 
Ами вие? Кои са книгите, с които смятате да прекарате месеца и на какъв жанр отговарят те? Ще се радвам да прочета отговорите ви в коментарите! Леки и книжни почивни дни :)

сряда, 24 май 2017 г.

Ревю: "Дневникът на Ане Франк"

  Трудности от различно естество съпровождат този ръкопис. Бащата, единственият оцелял след Холокоста, редактира някои части от историята. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Дневникът е забранен в Ливан, тъй като описва позитивно евреите.

  Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

* * *
  Човек рядко получава възможността истински да опознае чуждия живот, да разкрие тайните копнежи и желания на неговия собственик, да преживее всеки един момент от живота му, сякаш е негов собствен. И аз съм изключително благодарна, че можах да се впусна в едно такова приключение из живота на не кой и да е, а на самата Ане Франк - момичето, което се срещна очи в очи с ужаса от войната.
  
"Всички живеем, без да знаем защо и с каква цел, всички живеем с цел да бъдем щастливи, живеем различно и все пак еднакво."

  Младата Ане е един от най-забележителните и запомнящи се персонажи, а в случая и реални хора, за които някога съм чела. Останах поразена от начина, по който приема и описва последиците от военните действия на нацистите, от безскрупулното гонение и избиване на нейни роднини, приятели и сънародници. С думи не мога да опиша възхищението си спрямо нестихващата ѝ жажда за знания, спрямо нейната дързост да остане човек във време, в което човещината е само спомен. Но най-вече - възхити ме несломимостта на духа ѝ и начина по който смело гледаше към несигурното бъдеще:

"Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като опасно приключение, което е романтично и интересно… Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много – жизнерадост, ведрост, издръжливост… Защо тогава да бъда отчаяна?"

  Не мога да не спомена и твърдостта, с която отстояваше решенията и мислите си и страстта, с която описваше всеки един забавен, вълнуващ или потискащ ден в Задната къща. Защото тя не бе едно обикновено 13-годишно момиче, не, тя бе всичко друго, но не и обикновена! Защото Ане бе познала страха и нищетата от войната, бе преживяла 2 години от живота си, ослушвайки се за внезапното нахълтване на полицията в скривалището им и бе заспивала на постоянните трусове от бомбандирани самолети в близост до града им. Бих могла да отделя още цяла страница, опитвайки се да докажа твърдението си, но вместо това смятам да вмъкна един цитат от книгата, който, вярвам, сам по себе си е достатъчно точен и изчерпателен:

"Да, Кити, Ане е особена, но тя живее в особени времена и при особени обстоятелства.

  През всички тези седмици на съжителстване, семейство Франк, семейство Ван Дан и Дюсел преминават през безброй трудности и за мен бе огромно удоволствие да прочета за всяко от тях. Като започнем от разпределянето на хранителните запаси и стигнем до разговорите и караниците помежду им, които често пробуждаха у мен смях, но и които им помогнаха да израснат като личности. Немислимо е да не спомена и още една подробност от съдържанието на книгата, а именно как на фона на всеобщия хаос се породи една несравнимо чиста и истинска любов между Ане и Петер, сина на семейство Ван Дан. Любов, която завинаги остави отпечатъка си в съзнанието ми.

 "Знам какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Да ме оставят да бъда каквото съм, тогава ще съм доволна. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж."

   Стилът на писане, с който си борави младата госпожица Франк е удивителен, изпъстрен с чувственост и лично нейни размисли, които прилягат на един далеч по-възрастен човек. Въпреки крехката си възраст обаче тя не се страхува да споделя, коментира и оспорва, независимо дали става дума за общочовешки проблеми или политика. Защото, както вече споменах, тя не е обикновена - тя е момиче с потенциал, което за съжаление е било родено на грешното място и в грешното време. Мога да изпиша още хиляди думи за Ане и дневникът ѝ, но ще спра до тук преди да съм издала почти всичко за книгата..

 "Но едно нещо вече зная и то е: човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му!"

"Дневникът на Ане Франк" е книга (дневник), която вечно ще помня. Книга, с която плаках и се смях, която разтуптя сърцето ми още щом я разгърнах, но и която отнесе със себе си парченце от него след края си. Препоръчвам книгата на всеки, независимо на каква възраст, независимо каква религия изповядва или от какво народност е, прочетете я! Прочетете я, за да узнаете какво се спотайва в душата на едно подрастващо девойче и за да запомните за цял живот какво означават куража, вярата и .. любовта.

"Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно."

 Искрени благодарности на издателство Skyprint за прекрасната възможност да прочета книгата!

неделя, 7 май 2017 г.

Ревю: "Селма" от Халил Джубран

  Книгата "Селма" разказва историята на две влюбени до полуда млади души, чиято любов обаче остава да тлее в своето огнище, още преди да разпали огъня си. История, която е колкото тъжна, толкова и красива. В деня, в който Джубран и Селма, известни още като "ориенталските Ромео и Жулиета", безгласно разкриват чувствата си един към друг биват покрусени от новината, че бащата на девойката я е сгодил за друг. Не за когото и да е, а за самия племенник на  владиката - Мансур Бей Галиб. Двамата биват разделени от безмилостната ръка на съдбата, срещайки се очи в очи с жестоката реалност. По-силна ли е любовта от раздялата? И способна ли е тя да се пребори с трудностите, осеяли пътя към истинската, неподвластна на установените човешки привички любов? 

* * * 
  Винаги съм смятала, че колкото по-обемна е книгата, толкова по-завладяваща и повлияваща на читателя е тя всъщност. Докато не прочетох "Селма"! Тази малка, джобна книжна е побрала цялата си красота и съвършенство в своите скромни 112 страници. И във всяка една от тях се преплитат десетки чувства: скръб, тъга, болка, но и копнеж за един по-добър живот, подчинен на единственото свято чувство - любовта.

"Любовта е единствената свобода на света, защото въздига духа и защото всичките закони на природата и човечеството са безсилни пред нея."

  В книгата се разглеждат много и различни теми: за човешката алчност, за загубата на любимите ни хора, за примирението с тяхната липса, за неподвластните на времето установени привички, за правата и положението на жената в човешкото общество, за споделената, но невъзможна любов, която като птица е принудена да живее в клетка, вместо да се извиси високо в небесата. И благодарение на това осъзнах, че някои от тях все още засягат обществото ни, присъстват в нашето ежедневие и вероятно още дълго ще преследват душите ни. Затова и не успях да прочета книгата за един ден, макар да можех. Трябваше ми време, за да размишлявам върху нея, да попия всяка една нейна дума. И не съжалявам, че го сторих, защото именно така успях да вникна в сюжета ѝ и истински да ѝ се насладя. Съветвам ви да направите същото!
  Но онова, което искрено ме впечатли в "Селма", бе авторовият стил и неговите удивителните сравнения, епитети и олицетворения, чиято красота придаде на прочитането на книгата едно неописуемо усещане, което и да искам, не мога да опиша. Усещане, което ще познаете единствено, ако вие самите го изпитате!

"Постепенно тя стана за мен книга, чиито страници можех да разбирам, чиито думи можех да пея, но които никога не можах да прочета докрай."

Не бих могла да споделя много за героите без да издам почти цялата книга, затова ще бъда кратка, но, надявам се, изчерпателна. Джубран не бе представен посредством външния си вид и именно това го направи толкова истински в моите очи. Той бе любвеобилен, чувствен, жаден за живот, всичко, което трябва да притежава един човек. Селма от своя страна бе като ангел, долетял от небесата, за да освети човешкия свят със своята красота, интелект, разбиране и примирение. Двама удивителни персонажа, които се свързаха от нещо по-силно и по-красиво, от което и да е друго чувство - от любовта.

"Човешкият живот не започва в утробата и не свършва в гроба; душите, които се обичат, никога не напускат тази Земя, пълна с лунни лъчи."

  "Селма"е една пропита с любов, отчаяние и надежда за живот книга, която ще трогне всеки, осмелил се да се докосне до нея! Книга, чиито страници сякаш са били директно откъснати от сърцето на автора. Затова не се колебайте - прочетете я, а след това я подарете на любим човек! Позволете на себе си и на него да си припомните какво означава истинската и неопетнена от човешката алчност любов..

Искрени благодарности на издателство Skyprint за прекрасната възможност да прочета книгата!

неделя, 30 април 2017 г.

Наръчник на забързания читател

Животът ни е превърнал в затворници на един омагьосан кръг от постоянно повтарящи се задължения: при някои това е работата, при други училището, а при хора (като мен) дори двете едновременно. И изведнъж осъзнаваме, че времето ни притиска, ежедневието ни изтощава, а отговорностите ни са повече от моментите, отделени за нас самите. Тогава започваме да се замисляме кое е наистина важното в живота ни. И прави ли ни то реално щастливи. Не зная за вас, но аз постоянно си задавах тези въпроси. Именно поради тази причина днес съм тук с една далеч по-сериозна и поучителна публикация, написана под формата на "наръчник". В него ще споделя кои са моите начини за справяне с натоварено ежедневие, което неумолимо се опитва да открадне всяка моя свободна минута, отделена за книги. И това послание е отправено към всеки един от вас, да, дори към теб, който в момента четеш това! Затова се настани удобно и се постарай да вникнеш във всяка прочетена дума и истински да се замислиш върху нея! Е, приятно четене!

1) Не бързай! Никой не те гони.
Забави темпото. Стани 15 минути по-рано, направи си кафе и просто му се наслади без да поглеждащ постоянно към часовника. Това е твоето време, сподели го с любимата си книга!  Започни сутринта си по начина, по който винаги си мечтал!

2) Не е нужно историята да приключва с хлопването на вратата.
Вземи книгата със себе си в автобуса, дочети главата, която не довърши с кафето по-рано сутринта. Не оставяй онези скъпоценни минути, прекарани в пътуване, да отлетят. Оползотвори ги! 

3) Почивката между часовете/обедната почивка в работата не е създадена, за да бъде пропиляна! 
Спри да се тревожиш за изпита си или недовършената документация. Това е твоето време за почивка! Вземи си кутията с обадя и поговори с приятели. А защо път не погледнеш в какво отново се забърка главният герой в книгата ти? 

4) Часовникът няма да започне да се върти по-бързо, ако постоянно гледаш към него.
Спри! Просто спри да отместващ поглед от работата си, за да нагледаш отново стрелките на часовника. Научно доказано е, че човек върши по-добре задълженията си, когато влага цялата си мисъл в тях. Дай всичко от себе си и направи така че да приключиш навреме, без да претупваш нещата, защото така само ще си създадеш повече работа за утре! А това означава, че всичко научено до момента ще отиде на вятъра и отново ще се наложи да пропуснеш приключенията, които очакват героят ти в следващата глава..

5) Почивката е част от натовареното ежедневие.
Работният ден/училището вече приключи, защо не се разходиш със колегите/съучениците преди да се прибереш у дома. Остави за малко книгата настрана. Дори ти имаш нужда от социален живот! Поговорете, изпийте нещо в малкото кафене срещу работата/училището. Наслади се на времето, прекарано с любимите хора.

6) Вечерята е по-вкусна, когато е споделена.
Излез с най-добрия си приятел на вечеря, пробвай онова странно изглеждащо ястие в менюто, което от толкова дълго гледаш. Или пък си пригответе нещо за хапване сами. Сготвеното у дома винаги е по-сладко! Поговорете за всичко онова, което се случи през деня. Сподели какво те впечатли от прочетеното днес в книгата. Обмени идеи кое да е следващото ти четиво. Попитай приятеля си коя книга винаги е искал да прочете, но все още не е. Говорете!

7) Деня беше изморителен, но имаш още работа!
Довърши документацията от по-рано/напиши си домашното пред сънят да надделее! Сега е времето да се подготвиш за утрешния ден! Приготви си дрехите, които смяташ да облечеш утре, а защо не си приготвиш обяда още сега? Защо трябва да бързаш на сутринта? 

8) Приключи деня подобаващо!
Още един факт: здравословно е да се чете поне час преди лягане! По този начин ще помогнеш на мозъка си да навлезе в зоната си на комфорт и ще заспиш по-бързо. Прави го всяка вечер преди лягане и това ще се превърне в навик, който ще помогне да тялото ти само да се досеща кога е настъпило времето за сън.

Прави това всеки ден, усмихвай се, отдели време за онова, което те прави щастлив! Това е твоят живот! Изгради го така, че сутрин да ставаш с удоволствие! 
Надявам се да съм ти била полезна и да съм успяла да ти помогна да започнеш идната седмица, и всяка друга след нея, с усмивка, позитивно настроение и ,разбира се, с книга. Лека и книжна неделя!