неделя, 7 май 2017 г.

Ревю: "Селма" от Халил Джубран

  Книгата "Селма" разказва историята на две влюбени до полуда млади души, чиято любов обаче остава да тлее в своето огнище, още преди да разпали огъня си. История, която е колкото тъжна, толкова и красива. В деня, в който Джубран и Селма, известни още като "ориенталските Ромео и Жулиета", безгласно разкриват чувствата си един към друг биват покрусени от новината, че бащата на девойката я е сгодил за друг. Не за когото и да е, а за самия племенник на  владиката - Мансур Бей Галиб. Двамата биват разделени от безмилостната ръка на съдбата, срещайки се очи в очи с жестоката реалност. По-силна ли е любовта от раздялата? И способна ли е тя да се пребори с трудностите, осеяли пътя към истинската, неподвластна на установените човешки привички любов? 

* * * 
  Винаги съм смятала, че колкото по-обемна е книгата, толкова по-завладяваща и повлияваща на читателя е тя всъщност. Докато не прочетох "Селма"! Тази малка, джобна книжна е побрала цялата си красота и съвършенство в своите скромни 112 страници. И във всяка една от тях се преплитат десетки чувства: скръб, тъга, болка, но и копнеж за един по-добър живот, подчинен на единственото свято чувство - любовта.

"Любовта е единствената свобода на света, защото въздига духа и защото всичките закони на природата и човечеството са безсилни пред нея."

  В книгата се разглеждат много и различни теми: за човешката алчност, за загубата на любимите ни хора, за примирението с тяхната липса, за неподвластните на времето установени привички, за правата и положението на жената в човешкото общество, за споделената, но невъзможна любов, която като птица е принудена да живее в клетка, вместо да се извиси високо в небесата. И благодарение на това осъзнах, че някои от тях все още засягат обществото ни, присъстват в нашето ежедневие и вероятно още дълго ще преследват душите ни. Затова и не успях да прочета книгата за един ден, макар да можех. Трябваше ми време, за да размишлявам върху нея, да попия всяка една нейна дума. И не съжалявам, че го сторих, защото именно така успях да вникна в сюжета ѝ и истински да ѝ се насладя. Съветвам ви да направите същото!
  Но онова, което искрено ме впечатли в "Селма", бе авторовият стил и неговите удивителните сравнения, епитети и олицетворения, чиято красота придаде на прочитането на книгата едно неописуемо усещане, което и да искам, не мога да опиша. Усещане, което ще познаете единствено, ако вие самите го изпитате!

"Постепенно тя стана за мен книга, чиито страници можех да разбирам, чиито думи можех да пея, но които никога не можах да прочета докрай."

Не бих могла да споделя много за героите без да издам почти цялата книга, затова ще бъда кратка, но, надявам се, изчерпателна. Джубран не бе представен посредством външния си вид и именно това го направи толкова истински в моите очи. Той бе любвеобилен, чувствен, жаден за живот, всичко, което трябва да притежава един човек. Селма от своя страна бе като ангел, долетял от небесата, за да освети човешкия свят със своята красота, интелект, разбиране и примирение. Двама удивителни персонажа, които се свързаха от нещо по-силно и по-красиво, от което и да е друго чувство - от любовта.

"Човешкият живот не започва в утробата и не свършва в гроба; душите, които се обичат, никога не напускат тази Земя, пълна с лунни лъчи."

  "Селма"е една пропита с любов, отчаяние и надежда за живот книга, която ще трогне всеки, осмелил се да се докосне до нея! Книга, чиито страници сякаш са били директно откъснати от сърцето на автора. Затова не се колебайте - прочетете я, а след това я подарете на любим човек! Позволете на себе си и на него да си припомните какво означава истинската и неопетнена от човешката алчност любов..

Искрени благодарности на издателство Skyprint за прекрасната възможност да прочета книгата!

неделя, 30 април 2017 г.

Наръчник на забързания читател

Животът ни е превърнал в затворници на един омагьосан кръг от постоянно повтарящи се задължения: при някои това е работата, при други училището, а при хора (като мен) дори двете едновременно. И изведнъж осъзнаваме, че времето ни притиска, ежедневието ни изтощава, а отговорностите ни са повече от моментите, отделени за нас самите. Тогава започваме да се замисляме кое е наистина важното в живота ни. И прави ли ни то реално щастливи. Не зная за вас, но аз постоянно си задавах тези въпроси. Именно поради тази причина днес съм тук с една далеч по-сериозна и поучителна публикация, написана под формата на "наръчник". В него ще споделя кои са моите начини за справяне с натоварено ежедневие, което неумолимо се опитва да открадне всяка моя свободна минута, отделена за книги. И това послание е отправено към всеки един от вас, да, дори към теб, който в момента четеш това! Затова се настани удобно и се постарай да вникнеш във всяка прочетена дума и истински да се замислиш върху нея! Е, приятно четене!

1) Не бързай! Никой не те гони.
Забави темпото. Стани 15 минути по-рано, направи си кафе и просто му се наслади без да поглеждащ постоянно към часовника. Това е твоето време, сподели го с любимата си книга!  Започни сутринта си по начина, по който винаги си мечтал!

2) Не е нужно историята да приключва с хлопването на вратата.
Вземи книгата със себе си в автобуса, дочети главата, която не довърши с кафето по-рано сутринта. Не оставяй онези скъпоценни минути, прекарани в пътуване, да отлетят. Оползотвори ги! 

3) Почивката между часовете/обедната почивка в работата не е създадена, за да бъде пропиляна! 
Спри да се тревожиш за изпита си или недовършената документация. Това е твоето време за почивка! Вземи си кутията с обадя и поговори с приятели. А защо път не погледнеш в какво отново се забърка главният герой в книгата ти? 

4) Часовникът няма да започне да се върти по-бързо, ако постоянно гледаш към него.
Спри! Просто спри да отместващ поглед от работата си, за да нагледаш отново стрелките на часовника. Научно доказано е, че човек върши по-добре задълженията си, когато влага цялата си мисъл в тях. Дай всичко от себе си и направи така че да приключиш навреме, без да претупваш нещата, защото така само ще си създадеш повече работа за утре! А това означава, че всичко научено до момента ще отиде на вятъра и отново ще се наложи да пропуснеш приключенията, които очакват героят ти в следващата глава..

5) Почивката е част от натовареното ежедневие.
Работният ден/училището вече приключи, защо не се разходиш със колегите/съучениците преди да се прибереш у дома. Остави за малко книгата настрана. Дори ти имаш нужда от социален живот! Поговорете, изпийте нещо в малкото кафене срещу работата/училището. Наслади се на времето, прекарано с любимите хора.

6) Вечерята е по-вкусна, когато е споделена.
Излез с най-добрия си приятел на вечеря, пробвай онова странно изглеждащо ястие в менюто, което от толкова дълго гледаш. Или пък си пригответе нещо за хапване сами. Сготвеното у дома винаги е по-сладко! Поговорете за всичко онова, което се случи през деня. Сподели какво те впечатли от прочетеното днес в книгата. Обмени идеи кое да е следващото ти четиво. Попитай приятеля си коя книга винаги е искал да прочете, но все още не е. Говорете!

7) Деня беше изморителен, но имаш още работа!
Довърши документацията от по-рано/напиши си домашното пред сънят да надделее! Сега е времето да се подготвиш за утрешния ден! Приготви си дрехите, които смяташ да облечеш утре, а защо не си приготвиш обяда още сега? Защо трябва да бързаш на сутринта? 

8) Приключи деня подобаващо!
Още един факт: здравословно е да се чете поне час преди лягане! По този начин ще помогнеш на мозъка си да навлезе в зоната си на комфорт и ще заспиш по-бързо. Прави го всяка вечер преди лягане и това ще се превърне в навик, който ще помогне да тялото ти само да се досеща кога е настъпило времето за сън.

Прави това всеки ден, усмихвай се, отдели време за онова, което те прави щастлив! Това е твоят живот! Изгради го така, че сутрин да ставаш с удоволствие! 
Надявам се да съм ти била полезна и да съм успяла да ти помогна да започнеш идната седмица, и всяка друга след нея, с усмивка, позитивно настроение и ,разбира се, с книга. Лека и книжна неделя!

понеделник, 17 април 2017 г.

Ревю: "Пасажер" от Александра Бракен

"Хваща те за сърцето още от първата страница и не те пуска и за миг до унищожителния си, потресаващ финал." 
Сара Дж. Маас, автор на "Стъкленият трон" и "Двор от рози и бодли"

  В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.

* * *
  Пътуване във времето. Кой читател не би се изкушил да се впусне в един такъв наситен с приключения свят, в който времето неочаквано и (не)избежно може да промени хода си, а заедно със себе си да повлияе на живота на всеки един от нас? Аз лично не се стърпях. Отделих изключително много време на книгата, често я оставях и след няколко дни отново се връщах към нея, решена най-сетне да е дочета. Тези паузи обаче ми помогнаха да осъзная колко привързана към героите и историята съм всъщност и как дори когато не разлиствам страниците ѝ, мислите ми отново се връщат към нея. Е, днес съм тук, за да направя опит да ви опиша кое така силно ме впечатли в "Пасажер"!

"Искам да запомниш това - в крайна сметка важни са решенията ни. Не желанията, не думите, нито обещанията."

  Това е първата книга от Александра Бракен, която прочитам, но останах очарована от стила ѝ на писане и рядко срещаната ѝ дарба да създава вълнуващи и същевременно с това емоционални сюжетни линии, в които винаги можеш да очакваш неочакваното. Признавам обаче, че на моменти всички онези епитети и метафори натоварваха излишно текста и ме принуждаваха да забавям темпото си на четене, за да мога максимално да вникна в тяхното значение. Това обаче бе компенсирано с идеалното съчетание между неочаквано сполетелите Николас и Ета премеждия и любовната история, завихряща се около тях. Харесах това, че авторката нито за миг не бе избързала с развитието на действията, а вместо това бе изплела една изключително здрава паяжина от последователно подредени събития, чието развитие принуждава читателя нито за миг да не се отделя от книгата.

"С Ета бяха като два кораба, плаващи в противоположни посоки, срещнали се за кратко насред морската шир, и той не би могъл "да я задържи" повече, отколкото би могъл да хване вятъра."

  Ета не е една от най-силните, нито една от най-борбените героини, с които съм се срещала, но пък за сметка на това истински успя да ме впечатли с нестихващата ѝ любов към цигулката и нейното семейство. Семейство, което не е като обичайните такива, но въпреки това тя бе готова да стори дори невъзможното, за да го защити. Да прекрачи прага на настоящето и да се върне в миналото, което е колкото съблазнително красиво, толкова и опасно, готово да я подложи на какви ли не предизвикателства. С което доказа, че въпреки всичко в нея се таи дух на боец, с който нямам търпение да се срещна в следващата книга.
  Николас от своя страна чисто и просто открадна сърцето ми. Пират по професия, но приключенец по душа, той ме впечатли не само с любезността и добросърдечността си, но и с несломимостта на духа си. Влюбих се в цялата тази потайност около историята му и най-вече в начина му на поведение към Ета, в свенливостта, с която се отнасяше към нея. Един неописуемо удивителен персонаж, чиято следваща поява също очаквам с огромно нетърпение!

"Цял живот бе живял в името на другите - не беше ли време да живее за себе си, да си осигури бъдеще?"

  В сюжетната линия присъстваха десетки герои, като Алис, Хасан, ще спомена дори София, майката на Ета и още много други, които обаче така и не успяха да разгърнат пълния си потенциал и които се надявам да имат далеч по-важна роля занапред в историята.
  Не мога да не спомена и страстта, с която авторката представяше местата (времената), на които попадаха Ета и Николас. Красотата на описанията им и така добре съставената схема на приключенията, които предлагаше всяко едно от тях, ме накара дори да се разровя в интернет и с очите си да видя, онова, за което Бракен така пламенно пише.

"От кое щеше да страда повече - от разкаяние, че е опитала, или от съжаление, че не се е осмелила?"

Вплитаща в себе си сюжет, чийто предел не е нито времето, нито пространството, "Пасажер" е книга, която ще се превърне във ваш личен пилот в едно наситено с неочаквани обрати и емоции приключение. Приключение, което няма да пожелаете да приключва!

петък, 14 април 2017 г.

Intimidating TBR Tag

Измина много дълго време, откакто за последно правих book tag и това адски много ми липсва. Именно затова днес съм тук с един напълно нов и много интересен tag, с който да разнообразя архива на блога преди публикуването на новото ревю. Надявам се да ви хареса и нека всеки се чувства поканен да го изпълни!

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
Изключително ми е неприятно когато започна някоя книга с огромно желание, но в даден момент изгубвам интерес от сюжета ѝ и тя така и не бива дочетена. Иска ми се да кажа, че се е случило само веднъж или два пъти, но ще излъжа. Случва ми се прекалено често дори. Понякога причината е появата на нова книга на пазара, друг път reading slump. Последен такъв случай за мен е прочитането на "Азбучни убийства" на Агата Кристи. Мъча книгата вече две седмици. Но винаги излиза някоя нова, а след нея още една.. Въпреки всичко обаче ще я завърша! Прекалено голям инат съм, за да оставя и тази книга на рафта "недочетени" в библиотеката ми.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
Наскоро попаднах на "Цветя от лед и пепел" в библиотеката и беше необходим един единствен прочит на резюмето, за да си кажа: "Да, ЩЕ я прочета". Времето и училището обаче така и не останаха на моя страна, заливайки ме с куп задължения.. И сякаш като светлинка в тунела на пътя ми се изправи ваканцията, достатъчно дълга, за да завърша сегашното си четиво и да започна това! Така че стискам палци часовникът да забави хода си и да ми подари още малко свободно време за четене!

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
Преди време си закупих "Златният мост". За съжаление обаче в последствие разбрах, че не с тази книга започва поредицата. Затова и трябваше първо да посегна към онази, дала нейното начало - "Гондолата на времето". Макар и вече отдавна прочетена, продължението ѝ все така събира прах на рафта в библиотеката ми. Май е крайно време да се впусна в още едно приключение с Ана и Себастиано! 

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Дадох много шансове на творчеството на Рейнбоу Роуъл, но книгите ѝ така и не успяха да ме грабнат. Нещо в стила ѝ сякаш ми липсва. Искрено харесах "Фенка", но по-скоро заради героите, а не заради сюжетната линия. "Елинор и Парк" също се оказах не по мой вкус. Не зная точната причина, поради която не си пасваме с книгите от авторката, но не мисля, че ще посегна към друга нейна творба.

5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
Винаги съм харесвала книги, които разгръщат пълния си потенциал. Това обаче означава, че ще трябва да се примиря с факта, че историята няма да бъде по-малка от 500 страници. Това не се оказва проблем за мен, разбира се. Обичам да прекарвам възможно най-много време с героите и световете, които са спечелили сърцето ми. Проблем е когато зная, че сюжетът се разгръща в няколко книги и то всички с +500 страници.. Като например "Властелинът на пръстените" или пък последните четири книги от "Хари Потър", за които никога не събирам достатъчно смелост да започна, знаейки, че покрай уроците прочитането им ще ми отнеме поне месец.. Именно затова предпочитам да се залавям с такива поредици едва когато пристигне лятото, тъй като тогава разполагам с цялото свободно време на света и мога да го оползотворя с четене!

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
Преди време имах възможност да си подаря книга и избрах това да бъде "През вселената" от Бет Ревис. След няколко прочетени ревюта по нея обаче се разочаровах от факта, че това вероятно ще се окаже просто поредната YA книга. И това по някакъв начин ме отблъсна. Сега романът смирено чака момента, в който най-сетне ще се престраша да го захвана.

7.Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
*Минута за кратка справка с Goodreads* Определено това е "Кралска клетка" от Виктория Айвярд, която трябва да излезе на българския книжен пазар съвсем скоро. Страха ми се крие не толкова в разплитането на сюжетната линия на книгата и определянето на съдбата на Мер, а в самия край на трилогията, която неусетно плени сърцето ми. С "Алена кралица" авторката доказа своята дарба в създаването на смразяващи кръвта антиутопии, които обаче обикваш толкова силно, че самата мисъл за раздялата си с тях е плашеща и болезнена.

понеделник, 3 април 2017 г.

Ревю: "Червена като кръв" от Сала Симука

Няма безпогрешни планове...
В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андерсон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти. Хиляди евра, оставени да изсъхнат – оцапани с нечия кръв.
Младото момиче живее само в апартамент, далеч от родителите си и миналото, останало зад гърба й . Посещава престижно училище и е фокусирана върху обучението си. Не обръща внимание на клюките и кликите, не ходи на шикозните партита, организирани от красивите и популярни момичета и момчета. Но намирането на кървавите пари променя всичко. И докато тя губи контрол над внимателно изградения си живот, е на път да открие, че не само е била сляпа за всичко, което я заобикаля, но и времето неумолимо изтича. Дали когато види червената кръв върху белия сняг, няма да е вече прекалено късно да спаси приятелите и самата себе си?

* * *
  Започнах годината с обещанието, че ще опитам нови и нови жанрове в литературата. Наскоро отметнах поезията от списъка и беше време да пристъпя към следващата си цел - криминалният жанр, търпеливо очакващ моето внимание. И макар "Червена като кръв" да бе по-скоро лека форма на криминале, тя успя неизбежно да заплени съзнанието ми, държейки го в плен още от самото си начало, та чак до своя епичен край. Защото това е не просто книга, а приказка за кървави пари, брутално убийство и едно младо момиче, нагърбено със задачата да разгадае случая.

"Тя имаше план. Но в същото време знаеше, че няма безпогрешни планове. И най-сложната конструкция, градена с месеци, може да се срути от най-лек допир."

  Прочитали ли сте някога книга, която ви оставя с усещането, че е написана само и единствено за вас? Която обиквате с всяка фибра на тялото си. Книга, чиито думи сякаш се леят по страниците, но заедно със себе си повличат и вас. Впускат ви в нов и изпълнен с приключения свят, сблъскват ви с купища въпроси без отговори. Завладяват ума и мислите ви и не ви позволяват да оставите историята настрана нито за миг. И след това неумолимо оставят отпечатъка си в съзнанието ви, бележейки го завинаги със своето съвършенство. Ако не сте, препоръчвам ви да прочетете "Червена като кръв", защото за мен тя бе именно такава. 

"Знаеше, че ролите, които играят хората, са просто маски, които те си слагат всяка сутрин преди училище, за да им е по-лесно да намерят мястото си в тълпата."

  Стилът на писане на Сала Симука е един от най-пленителните и същевременно наситени с нежност авторови стилове, с които съм се сблъсквала до момента. Мистериозен и примесен с необходимата доза опасности, той бе идеалната комбинация между загадъчността на криминале и лекотата на тийнейджърски роман. Изтъкана от купища неочаквани обрати, книгата нито за миг не изгуби своята чувственост, а точно обратното. С напредването на страниците, с приближаването на читателя до развръзката, авторката предвидливо го запознаваше с вътрешния свят на героите, с тяхното минало и копнежи за бъдещето.
  Докато четях "Червена като кръв" се сблъсках с много и различни емоции, най-силни от които се оказаха съчувствието и уважението ми към Лумики, чиято съдба далеч не е била лесна, но въпреки това тя е успяла да пребори своите вътрешни демони и да се превърне в безстрашната млада жена, с която се запознаваме в историята.

"Примката около шията си беше примка около шията, дори да беше инкрустирана с диаманти."

  Лумики е една изключително силна главна героиня, научила се сама да се справя с премеждията в живота. Дръзка, непоколебима, жертвоготовна - все прилагателни, описващи нейната същност. Харесах всичко в нея. Харесах начина ѝ на мислене, непреклонността  ѝ пред стереотипите, наложени в училище и как именно това я отличаваше от тълпата. Но най-вече харесах безмерната сила на духа ѝ, превърнал се в неин верен спътник. Героиня, с която с нетърпение очаквам отново да се срещна. Останалите герои като Елиза, Туука и Каспър бяха също толкова интересни персонажи, макар ролята им в историята да бе по-скоро косвена. Елиза обаче остана в съзнанието ми като една изключително добросърдечна и по детски смела героиня, чието участие в трилогията се надявам да не приключва дотук.

"В теб има част, която никой не може да докосне. Ти си ти. Ти си своя, а в теб е цялата вселена. Можеш да бъдеш каквото си поискаш. Когато си поискаш." 
  
Загадъчна, обвита в сгъстяващата се мъгла на неизвестността, "Червена като кръв" е едно прекрасно начало на криминалната трилогия "Снежанка", която с нетърпение очаквам да завърша.

вторник, 28 март 2017 г.

Пролетен GIVEAWAY - Победител!

Ето че настъпи моментът да излъча победителя в моя пролетен GIVEAWAY! За мен бе огромно удоволствие за втори път тази година да получа възможността да създам такава игра и да подаря на някого книга, на която той искрено да се наслади. С думи не мога да опиша колко щастлива и благодарна съм на всички, които проявиха интерес и решиха да се включат. Благодаря ви за прекрасните коментари и отговори на поставения от мен въпрос: "Коя е книгата, която бихте препрочитали отново и отново дори след години?"! Надявам се "Краят на дните" да попадне в ръцете на човек, който също като мен, да обикне трилогията и нейния така вълнуващ финал. Надявам се да хареса и скрития подарък, който ще пристигне заедно с книгата и който умишлено обаче няма да разкривам какъв е, за да успея да запазя магията от изненадата, очакваща новия собственик на това книжно съкровище, жива! Без повече увъртания и празни приказки, време е да пристъпим към изтеглянето на жребия!


Иии победителят е Evitta Krasimirova! Поздравления! Отговорът ти на въпроса ми искрено ме накара да се замисля за непрочетените от мен "детски" книги и благодарение на него съвсем скоро ще посегна към този рафт в библиотеката. И "Алиса в страната на чудесата" ще бъде първата сред тях! ^^ Пожелавам ти книгите никога да не престават да бъдат част от твоя живот, защото именно те придават блясъка на иначе сивото ни ежедневие! С нетърпение очаквам да прочета мнението ти за "Краят на дните"!
Ще се свържа с теб най-късно до утре, за да уточним подробностите около изпращането на наградата.
Искам отново да благодаря на всеки, включил се в моя пролетен GIVEAWAY и най-вече на The Book Chasers, благодарение на които спечелих копието, което днес аз подарявам на някой почитател на трилогията! Надявам се да продължите да следите блога ми, защото обещавам, че това определено няма да бъде последната ми игра с награди! 
Лека и книжна седмица!

вторник, 21 март 2017 г.

Пролетен GIVEAWAY!

Ето че пролетта е вече факт. Мрачните и сковаващо студени месеци отстъпват мястото си на обсипаните със слънчева светлина и ухание на цветя дни, в които най-доброто решение за почивка от света е просто да излезеш сред природата с книга в едната ръка и кафе в другата и просто да се насладиш на момента. Дълго мислих по какъв начин да отпразнувам този така любим мой сезон и най-вълнуващото заключение, до което успях да достигна е един напълно неочакван, както за вас, така и за мен GIVEAWAY!
Наскоро успях да спечеля едно допълнително копие от последната, трета книга от моята може би най-любима трилогия, която завърших наскоро и която бих искала да подаря на човек, който също толкова искрено да обикне този изпълнен с вълнение постапокалиптичен свят. Сюзън Йи е създала удивителна трилогия, способна да накара всеки читател да затаи дъх, докато неистово копнее да узнае развръзката на така пленителната история за "Пенрин и краят на дните". И именно това е причината трепетно да я препоръчвам на всеки любител на антиутопиите! А сега съм неописуемо развълнувана, че мога да зарадвам някой читател с възможността да се докосне до финала ѝ. 
Благодаря на The Book Chasers, защото именно те са причината днес да мога да организирам GIVEAWAY-ят и да подаря на някой не само книга, но и усмивка!

Ето и малко повече за книгата:
Краят на дните" е взривяващият завършек на бестселър-трилогията на Сюзън Ий
Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...

Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?
Тук можете да прочетете и моето собствено ревю за "Краят на дните" - клик!

 Правилата за участие в играта за "Краят на дните" са много прости! 
1) Споделете тази публикация във Facebook профила си и коментирайте тук с линк, за да потвърдите споделянето!
2) Отговорете на следния въпрос долу в коментарите: "Коя е книгата, която бихте препрочитали отново и отново дори след години?"

Не забравяйте обаче в коментара си да оставите и email за връзка! 
Победителят ще бъде избран на случаен принцип чрез сайта random.org. Всеки изпълнил условията ще бъде включен само веднъж. Необходимо е единствено участниците да имат навършени 14 години, тъй като за изпращането на пратката ще ми бъде нужен адрес. Играта е отворена от днес - 21.03.2017 год, до 27.03.2017 год. (включително). Победителят ще бъде обявен в публикация на 28.03.2017, след което ще се свържа с него, за да си получи наградата. Ако не получа отговор от победителят в срок от 3 дни ще бъде изтеглен нов. :) 
Тук ще вметна само, че победителят може да очаква и един малък подарък изненада към своята награда :) Пожелавам ви успех и много много усмивки! Лека и книжна седмица!

неделя, 12 март 2017 г.

Ревю: "Краят на дните" от Сюзън Ий

Книга #3 от трилогията
"Пенрин и краят на дните"

Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака...

Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?
 
* * *
  С думи не мога да опиша колко развълнувана и същевременно разстроена се чувствах, докато нетърпеливо разгръщах страниците на книгата, които пък от своя страна неусетно се топяха измежду пръстите ми. Да прочета "Краят на дните" бе най-дългоочакваното и жадувано преживяване за мен. Буквално броях дните до излизането ѝ и до срещата ми с така любимите ми персонажи - Рафи и Пенрин. Едва по-късно, когато книгата най-сетне лежеше в ръцете ми, осъзнах, че това е и последната ми среща с тях. Последната ми среща и с този така брутален и безмилостен свят, в който хората са способни да сторят всичко, водени от едничката мисъл: да доживеят до утрешния ден. Свят, в който ангелите са ловците, а хората - тяхната плячка. Думите ми никога няма да бъдат достатъчни, за да опиша, колко много, адски много, ще ми липсва тази трилогия и всичките чувства, които тя пробуждаше в мен всеки път щом разлистех страниците ѝ. Днес обаче съм тук, за да направя един последен жалък опит да ви разкрия поне част от великолепието на историята и повече от удивителните персонажи, които я обитават.

"А животът ме е научил поне на едно: да караш насила някой да остане при теб, ако не го иска, си е безотказна рецепта за разбито сърце."

  Едно от нещата, които най-много харесвам в трилогията е, че всяка нова книга започва там,
където е приключила предишната, позволявайки на читателя лесно да се потопи в историята, без в ума му да изникват мисли от сорта на: "Какво пропуснах?". А всички знаем от колко голяма полза се оказва това за нас, читателите, особено когато книгата приключва на най-напрегнатата и наситена с емоции сцена.
  Авторката и този път не изневерява на стила си, вплитайки в сюжета купища принуждаващи те да затаиш дъх битки и изпълнени с неочаквани обрати моменти. Те обаче по никакъв начин не успяваха да засенчат красотата и истинността на любовните сцени, обрамчващи някои от главите. Напротив, умело вплитаха корените си едни в други, създавайки един наситен с емоции и чувственост сюжет, заради който стоях будна дори в късните часове на нощта, преследвана от една единствена мисъл - да прочета книгата. Авторовият стил безспорно не може да се похвали с велик набор от думи, но това несъмнено се компенсира с лекотата, с която Сюзан Ий предава напрегнатостта на действията, без дори за миг да натоварва читателя и историята като цяло. 

"В Ангелския свят нито един избор не е лесен."

  Пенрин е един от най-силните женски персонажи, за които някога съм чела и за мен бе огромно удоволствие отново да стана свидетел на жертвоготовността и непоколебимостта, с които тя се хвърляше в битка. В свят, в който да оцелееш се е превърнало в едничката цел на човечеството, да запазиш своята човечност е загубена кауза. Но именно Пенрин е героят, който единствен се нагърбва със задачата да предвожда хората в бягството им от ангелските окови, единствено тя е онази, която се престрашава да последва отвлечената си сестра в Гнездото на ангелите и да защити освен себе си и всички останали от появата на адските бесове. И това само по себе си говори за силата на нейната човечност във вече нечовешкия свят.

"- Ще се изненадаш. Само защото нямам проблеми от външната стана - видимата за света - не значи, че отвътре не съм цялата в белези. И с тях е също толкова трудно да се живее."

   Рафи винаги е бил моя слабост. Защото отвъд очевидната му ангелска божественост се крие един храбър и неустрашим воин, способен на всичко, за да защити своите Наблюдатели - своето семейство, дори това да означава, че трябва да слезе в самата Преизподня, за да ги спаси. И защото бе способен да пожертва дори себе си в името на момичето, което безброй много пъти се оказваше единствената му опора в борбата за ангелските му крила и полагащото му се по право място на архангел.

"Просто искам да се свия в подземието в главата ми и да затворя вратата към света."

  Не бих могла да споделя повече за книгата без да изкажа някоя важна подробност за сюжета, но ще вметна само, че всеки един от персонажите имаше своя важна и незаменима роля в историята. Всеки един, дори Ди и Дум, Ави, Белиал, Йосия, та дори майката и малката сестричка на Пенрин. И за мен бе изключително тежко да се разделя с когото и да е от тях след края на книгата. Но всичко това си струваше, защото успях да прочета тази удивителна трилогия, да стана свидетел на развръзката ѝ и как в един момент всички парченца от пъзела си дойдоха на мястото. 

"- Не ме изпускай! - притискам се още по-здраво и по-плътно към него.
- Никога! (..)"

Невъобразимо пристрастяваща, "Краят на дните" е книга, която жадно ще краде всяка свободна секунда от времето ви и която безвъзвратно ще затвърди всички ваши предположения за съвършенството на трилогията.

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата! 
 

четвъртък, 2 март 2017 г.

Книжни планове за месец Март

Настъпи времето, когато мрачните и смразяващо студени месеци отстъпват мястото си на слънчевите пролетни дни, в които с удоволствие можем да се настаним под топлите слънчеви лъчи и да се насладим на любимите си книги. 
А ето кои ще бъдат четивата, до които аз смятам да се докосна през месец март:

1) "Пасажери" от Александра Бракен
Книгата излезе на българския пазар буквално преди броени дни и веднага щом зърнах корицата ѝ в книжарницата, вече знаех, че това книжно бижу несъмнено ще стане част от TBR листа ми за месец март. И сега, 55 страници по-късно, зная, че "Пасажери" трайно се е настанила в сърцето и съзнанието ми, крадейки всяка моя свободна минута. До преди ден не се бях докосвала до нищо от творчеството на Александра Бракен, но днес съм повече от убедена, че това няма да е последната книга от авторката, с която се срещам.
2) "Краят на дните" Сюзан Ий
Да, зная, че книгата дори все още не е излязла от печатницата, но според представената ни от издателство ЕМАС информация, още този понеделник всеки почитател на трилогията за "Панрин и краят на дните" трябва да се е сдобил с поне едно копие на третата и последна книга. Този постапокалиптичен свят безкрайно много ще ми липсва, но жаждата ми най-сетне да разбера каква ще бъде съдбата на Пенрин, Рафи и целия както ангелски, така и човешки свят е по-силна, от която и да е друга емоция, бушуваща в мен всеки път щом мисълта за тях премине в съзнанието ми.
3) "През вселената" от Бет Ревис
Преди седмица прочетох първият си sci-fi роман, а именно "Звезден полет" и след нея останах поразена от възможностите, на които този непознат до преди за мен жанр е способен. Затова смятам да дам шанс и на "През вселената", която вече месец събира прах върху рафта в библиотеката ми и вече нетърпеливо очаква да я разгърна. Анотацията е повече от пленяваща, а съдейки по прекрасните отзиви за книгата в book-blog-овете и goodreads, съдържанието по нищо няма да ѝ отстъпва.
4) "Кралица на Тиърлинг" от Ерика Йохансен
Тук не бих могла да разкажа някоя проникновена история за това как съм се запознала с книгата или нещо такова. Единственото, което ме насочи към "Кралица на Тиърлинг" са нейните приказни снимки, вилнеещи в instagram-ите на чуждестранните book-blogger-и, и купищата ревюта, които изчетох за нея. Магичен нов свят, принцеса с борбен дух и тайна, готова да срути основите на иначе стабилното кралство, какво повече може да иска един читател?!



Това са книгите, които непременно смятам да завърша до края на месеца, макар всеки от нас да знае, че със сигурност ще се появи още някоя и още някоя, която да се опита да се вмъкне в моя и без това безкрайно дълъг TBR лист. И всеки знае, че ще успее. Надявам се обаче въпреки това да успея да се придържам към съставения ми списък и най-сетне да завърша тези удивителни хартиени съкровища. А сега ви оставям с пожелания за леки и книжни почивни дни!
П.П. Кои са книгите които вие мислите да прочетете през месеца?

четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Ревю: "Звезден полет" от Мелиса Ландърс

  Животът в далечните райони на галактиката е мъчна битка, изпълнена с опасности и беззаконие, и Солара Брукс няма търпение да го започне. Отгледана от монахини в сиропиталище на Земята, изкарваща прехраната си като механик, тя копнее за шанс да започне начисто някъде, където никого не го е грижа, че има машинно масло под ноктите… и татуировки на бивш затворник по кокалчетата на пръстите.
  В отчаянието си да се добере до далечните райони Солара се съгласява да стане прислужник на борда на интергалактически кораб, който да я откара възможно най-близо. За нещастие се оказва, че трябва да отговаря на прищевките на Доран Сполдинг, наследник на междугалактическа петролна компания, стар познайник на Солара от миналото. А сега, както и преди, единствената му мисия, изглежда, е да ѝ вгорчи живота.
  Но по стечение на обстоятелствата двамата се оказват вързани един за друг и на борда на "Банши" – кораб със съмнителна репутация. Докато Солара се бори за оцеляването им, опитвайки се да разбере доколко може да се довери на банда загадъчни пирати, Доран научава, че е замесен в интерпланетарна конспирация, започнала на Земята. А той също крие свои тайни. Тайни и координати към мистериозна планета...
* * *
   Запознанството ми със "Звезден полет" се оказа и моята първа среща със света на научно-фантастичната литература и именно благодарение на нея това определено няма да бъде последната.
   Книгата ми показа колко вълнуващ и необятен може да бъде светът след години, когато пътуванията от една планета на друга вероятно ще бъдат част от човешкото ежедневие. И именно това, в съчетание с пленителния и сякаш изтъкан от лекота стил на писане на авторката се превърнаха в основните фактори, които обсебиха съзнанието и мислите ми, докато шеметно прехвърлях страница след страница. Ще призная, че на моменти стилът на авторката не се отличаваше с нещо особено, но това несъмнено се компенсираше с наситеността на неочакваните обрати и епичните сцени, опасващи всяка глава.

"Сестра Агнес казваше, че доверието е като цвете, което се разтваря на слънцето - колкото повече се отваряш към топлината на света, толкова повече от божията благодат ще получиш. Но според Солара доверието беше като сгъваемо ножче - дай го на някого прекалено бързо и очаквай да получиш острие в гърба."

   Солара ме спечели още в самото начало на книгата. Удивлявах се от решителността, с която се втурва в следващото изпълнено с опасности приключение, от несломимия ѝ дух, който сякаш бликаше измежду страниците. Остроумните ѝ коментари пък постоянно пробуждаха в мен смях, макар те често да ѝ навличаха повече проблеми, отколкото успехи. Животът на Солара не е бил лек, но това нито за миг не я спираше да се бори за своите мечти и идеали и именно това бе причината искрено да ѝ се възхищавам за всяка нейна поведена битка, дори и неуспешна. 

"Харесваше ѝ да казва това, което мисли, макар и всяка дума да беше пирон в ковчега ѝ." 

  Доран първоначално бе представен като разглезен и самовлюбен персонаж, свикнал да получава всичко, което може да се купи с горивни чипове, но с навлизането ми в сюжета на историята, успях да съзра неговото истинско лице, криещо се зад маската на арогантността. Израстването му бе едно от най-забележителните моменти в книгата, с които Мелиса Ландърс безспорно ме спечели на своя страна. Защото когато условията го притискаха, установените привички трябваше да бъдат захвърлени и точно тогава се появяваше истинският, целеустремен и жертвоготовен Доран, който би стори всичко в името на баща си и своето ново семейство.

"Защото аз съм нещо повече от сбора от грешките си."

   Отвъд баналността на очакванията ми за омраза, прераснала в любов между двамата главни герои обаче се простираше един напълно нов, непознат за нас свят на неограничени възможности. Свят, в който да пропътуваш милиони светлинни години може да бъде осъществено в замяна на 10 хиляди горивни чипа, в който животът на друга планета е не само възможност, но и привилегия. Свят, в който цялата необятна вселена е твой дом. И когато си мислех, че по-добре няма накъде, установих, че премеждията на героите тепърва започваха и едно от тях бе да разгадаят какво общо има Доран с интерпланетарна конспирация, започнала на Земята и защо цялата галактическа полиция бе по петите му.

"Защото това момиче беше оставило следа у него, някъде дълбоко в душата му, където времето нямаше да я изтрие."

  Останалите обитатели на борда на кораба "Банши": Касия, Кейн, Капитан Роси, Рони, дори малката захарна мечка Ейкорн, бяха не по-малко любопитни за проследяване. Защото миналото на всеки един от тях бе притулено в мъгла и само чакаше идеалния момент да бъде разкрито, защото до един се отличаваха с неповторими качества, но въпреки своите различия, те заедно се превръщаха в едно голямо, не винаги сплотено семейство, в което обаче всеки би пожертвал и малкото, което има за останалите. 

"Беше научила, че домът е разтегливо понятие и независимо това дали бяха на планета, на спътник или на някой изгнил, потрошен кораб, този екипаж беше нейният дом."  

Фантастична, във всеки смисъл на думата, "Звезден полет" е книга, която безпощадно крадеше всяка свободна секунда от времето ми и която също толкова безпощадно ме остави с купища въпроси без отговори след края си. А сега ми остава единствено да се надявам издателство Ciela да издадат нейното, надявам се, дори по-вълнуващо продължение възможно най-скоро.