неделя, 7 януари 2018 г.

Ревю: "Истинска измама" от Е. Локхарт

   Това е история за млада жена, чиято дяволска изобретателност е нейният билет към очарователен живот. Но колко пъти е възможно да се претвори наново? Ти ще отсъдиш.

   Имоджен е избягала наследница, сирак, готвач, измамница. Джул е боец, социален хамелеон и атлет. Силно приятелство. Изчезване. Убийство, а може би две. Лоша любовна история или може би три. Захабени предмети, прикрития, кръв и шоколад. Американската мечта, супергерои, шпиони и злодеи. Момиче, което отказва да даде на хората това, което искат от него. Момиче, което отказва да бъде човека, който някога е било.


* * *

   Това може би ще бъде едно от най-кратките ми ревюта, публикувани някога. И то не защото книгата не ми хареса. Точно обратното, харесах "Истинска измама", дори нещо повече - тя ме изуми. И именно това е причината за хаоса, властващ над мислите и думите ми. Обещавам обаче да вложа всичко от себе си, за да ви убедя в красотата и истинността на този роман!

   Прочетох десетки отзиви за "Истинска измама" и само няколко от тях бяха положителни. Въпреки и може би именно заради тях обаче реших да дам шанс на книгата и авторката, чиято първа, преведена ни на български, книга - "Ние, лъжците", е чисто и просто попадение в моята книжна хронология. А сега, след като "Истинска измама" най-сетне е завършена, мога смело да твърдя, че тя по нищо не отстъпва на своята предшественичка. Е, готови ли сте да разберете защо?

"Джул вярваше, че колкото повече пот пролееш по време на тренировката, толкова по-малко кръв ще пролееш по време на битката.
Вярваше, че най-ефикасният начин да избегнеш разбитото сърце е да се преструваш, е изобщо нямаш такова."

   Е. Лакхарт винаги се е отличавала със своя необикновен, нетипичен за останалите автори стил на писане. Нещо, което в началото ме смути и остави със смесени чувства, но на което в последствие искрено започнах да се наслаждавам! В случая най-забележителната особеност на "Истинска измама" е, че самата история е разказана отзад напред. И няма да лъжа, това през първите няколко страници ме объркваше, но с напредването на главите този проблем бързо започна да отстъпва място на удоволствието ми от навлизането в историята и опознаването на героите.
   Тук ще спомена и още една особеност в стила на писане на Е. Локхарт - използването на множество ненужни описания. Отново особеност, която ме подразни, но която само момент след потъването ми в сюжета на книгата опровергах. Всяка подробност и описание в "Истинска измама" имаше своето значение и бе там с определена цел, без значение колко ненужна и ненамясто изглежда тя в момента на прочитането й! Независимо дали става дума за това какво е облякла Джул или какво се намира в апартамента й, защото зад всичко това има скрит смисъл, който само читател, напълно слял се с историята ще оцени и разбере!

"Питаше се дали наистина е себе си. Дали можеше да продължи да бъде себе си.
И дали някой би могъл да обикне онази, която всъщност беше."


   Сюжетът. Хмм, това определено не го очаквах! Признавам, че започнах книгата с мисълта за една лека, видимо кратка книжка, с която да си почина от предучилищните задължения. Да, но не получих нищо подобно! Вместо това Е. Локхарт ми предостави една наситена с действие, обрати и секващи дъха моменти история, в която единственият предложен ми миг на спокойствие настъпи едва след като завърших самата книга. Едва тогава успях и да изпитам пълното удоволствие от прочитането на историята и блаженството от разплитането на мистерията около нея.

   В това ревю не смятам да пиша за героите, защото веднъж започна ли, няма да съумея да сдържа думите си и току-виж съм разкрила някоя жизненоважна за развръзката подробност. Ще спомена само едно: в "Истинска измама" не бива да вярвате на имената! Много често човекът, стоящ зад името не е онзи, който се очаква да бъде!

Прочетете "Истинска измама"! Прочетете я, защото всеки читател трябва поне веднъж да се докосне до една необикновена и неподчинена на условностите история! История, която само "Истинска измама" е способна да ви предложи!

неделя, 31 декември 2017 г.

My year & My books.

Още една година измина, още една година на книжни попадения и книжни разочарования. Година, изпъстрена от магията на удивителните книжни съкровища, до които имах удоволствието и честта да се докосна. Една повече от приказна година!
Ще се отклоня малко от темата и ще използвам възможността да благодаря на издателствата, с които работих през изминалата година. Благодаря за разбирането, доверието и, разбира се, за прекрасните книги! Благодаря, че ми позволихте да развия потенциала си и да повярвам в себе си!


А сега нека пристъпим към същественото. Що се касае до броя на прочетените от мен книги, 2017 бе повече от успешна. Успях да прочета 40 книги, с което изпълних и поставеното ми от мен самата книжно предизвикателство в Goodreads! И съм изключително горда от себе си за което, тъй като нито една от тези книги не е била просто разгърната и прелистена, а прочетена с разбиране и най-вече - с удоволствие! Нещо, което никой читател не бива да забравя! Особено когато се е нагърбил със задачата да ревюира книги!

  
Годината за мен бе като една огромна палитра от книжни жанрове и стилове, от различни автори и сюжети! За първи път от много години насам отново посегнах към поезията. За първи път прочетох и няколко книги, чиито жанр избягвам от години, а именно - класиката. И ми харесаха. Нещо повече, смятам през 2018 година да прочета колкото се може повече от тях. О, и прочетох първата си книга изцяло на английски!
През годината, разбира се, попадах и на книжни разочарования, но както всеки от нас знае, това е неизбежно за читателите! Какво са те обаче на фона на десетките книжни попадения, които озаряваха деня ми и които крадяха съня ми?

2017 изтича, останаха само още няколко часа и идва време за новата и, надявам се, още по-добра за всички ни 2018 година! 
Затова ви оставям, но преди това искам да ви пожелая една приказна, изпълнена с щастливи моменти и поводи за усмивки година! Година, която да прекарате в компанията на любимите си хора и книги!
Бъдете здрави, бъдете усмихнати и четете!
Четете с цялото си сърце и душа! Четете така сякаш това е последната книга, която някога ще прочетете!
Весели празници!  

Публикацията е вдъхновена от тази на Сю, която можете да откриете тук :)

петък, 22 декември 2017 г.

Ревю: "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" от Каролине Бернард

   Париж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и голямата любов в живота - английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата...

   85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна...

Вълнуваща, чувствена и „много френска“ - историята на две силни жени пред кулисите на една зашеметяваща метрополия.

* * *

   Истината е, че получих книгата напълно неочаквано, като един подранил коледен подарък. Подарък, който може би ще се окаже и любимият ми за тази Коледа! Е, ще се радвам да останете с мен, за да разберете кое именно толкова ме впечатли в този на пръв поглед лек любовен роман. Приятно четене! 

"И най-черният час трае само шейсет минути (..)."

   В книгата паралелно се развиват 2 на пръв поглед коренно различни и по време, и по идеи истории, които обаче притежават един общ мотив: мотивът за силната и независима жена, изправила се пред всички свои страхове и общоприети догми. Тема, която, колкото и деликатна, ме подтикна възможно най-скоро да посегна към книгата и трепетно да проследя пътя, по който тези две вдъхновяващи жени - Марлен и Виан, ще поемат в търсене на щастието в знаменития Град на светлините.
 
   Марлен е зряла, омъжена жена, чийто брак, за съжаление, отдавна вече е загубил своя блясък. Това е и причината мъжът ѝ да резервира билети за най-романтичния и любим на Марлен град в света - Париж, където да отпразнуват своята годишнина. Първоначалната идея за една сплотяваща почивка сред френската идилия обаче се проваля с появата на първите препирни, които разделят двамата из различните части на Париж, всеки гневен на другия, и довежда до зараждането на главната идея на историята - случайното натъкване на Марлен на една определена картина. Но не каква да е картина, а такава, чието платно се краси от лицето на жена, изглеждаща досущ като Марлен. Коя е жената? Какво общо има тя с Марлен? И дали чаровният мъж, когото тя среща пред същата тази картина ще й помогне да разгадае загадката около загадъчното минало на жената от портрета?

"Живеех с усещането, че разплитам пуловер: бях уловила края 
на нишката и я навивах на кълбо. Разплитането продължаваше."

   Животът на Виан е като пълна палитра от цветове: вълнуващ, наситен с приключения, любовни трепети, но и тежък и непостоянен във всеки свой аспект. Погнусена от тесногръдството на своето семейство и тласната от мечтата си да бъде ботаничка, Виан избягва от дома си още на 16 годишна възраст и тръгва съвсем сама към бляскавия и обещаващ ново начало Париж. Съдбата ѝ въпреки всичко взема неочакван обрат и преди да се осъзнае тя вече работи в малка фабрика, живее със своята нова приятелка и дори открива любовта. Войната обаче наближава и заплашва да ѝ отнеме всичко, което е успяла да изгради в иначе и без това несигурния си живот. Какво е подготвило бъдещето за Виан? И как нейното лице се е оказало на картина, окачена в музей 85 години по-късно?

"Където другите виждаха само плевел или полезно растение, тя откриваше форми, 
цветове, фини разклонения и жилки." 

   Изумителна за мен бе приликата между двете главни героини, които, макар на почти век разстояние една от друга, продължаваха да бъдат като две еднакви парченца от пъзел, случайно, или не съвсем, разпръснати и разделени във времето. И с това не визирам единствено очевидната им външна прилика, а техният интерес към изкуството, към красотата на Париж. Визирам любовта им към този така ценен за тях град и несломимия им дух. Както вече споменах, като две еднакви парченца от пъзел! Останалото ще ви оставя да научите сами!

   Историята е представена по един изключително вълнуващ и оригинален начин. От една страна - от гледната точка на главната героиня Марлен, живееща в днешния 21 век, а от друга - на автора, плавно разкриващ на читателя все повече и повече от мистериозния живот на Виан. А това, ведно с чувствения, увлекателен и въздействащ стил на писане на Каролине Бернард, създават една неповторима и опияняваща сюжетна линия, таяща се единствено сред страниците на "Рандеву в "Кафе дьо Флор"". Искрено ме впечатли подборът на реално съществуващи писатели, художници и като цяло исторически личности и събития, около които авторката е изградила своя сюжет. 

"- Никой не може да ни забрани да мислим."
 
   Насладих се на всяка сюжетна подробност, която допълваше и разширяваше спектъра на историята! Насладих се на героите, на описанията! Насладих се дори на трогателните моменти, които не веднъж ме разчувстваха и разплакваха!
Единственото, което не ми допадна може би бе прекалената описателност на някои забележителности и гледки, което оставяше развитието на действието на заден план и забавяше процеса на четене. Оставяйки това настрана обаче мога да твърдя, че "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" не е само едно от най-добрите ми книжни попадения за месеца, но и за цялата година!

Надминаваща всички мои очаквания, "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" е една докосваща, изпъстрена от емоции книга за живота, сбъднатите мечти, и обратите на съдбата. Книга за любовта към изкуството, хората, живота и нас самите.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 10 декември 2017 г.

Ревю: "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан

   Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
   Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.

НОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПИТЪР И ЛАРА ДЖИЙН
• Питър няма да закъснява повече от пет минути.
• Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска.
• Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това.
• Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината.
• Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата.


* * *
   За мен винаги е било удоволствие да чета поредици и трилогии. Има нещо магично в това да следиш моралното и личностно израстване на героите, преодоляването на собствените им страхове. Нещо неописуемо в това да бъдеш свидетел на изследването и откриването на мястото им в света. И с радост мога да заявя, че Джени Хан се е справила повече от блестящо с тази задача. Останете с мен и разберете защо!

"Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?"


   Поредиците обаче притежават и няколко доста неприятни недостатъка и един от тях, разбира се, е разликата във времето между края на едната книга и началото на другата. В "P.S. Все още те обичам" обаче авторката предвидливо продължава историята си именно там където свършва първата книга, предоставяйки на читателя възможността с лекота отново да се гмурне в нея още с първата страница.
   И този път Джени Хан не ме предаде, придавайки на сюжетната линия онази емоционалност, хумористичност и истинност, които ме впечатлиха още със започването на трилогията и които бяха причината с наслада да навляза в света на Лара и Питър. Искрено ми хареса и фактът, че авторката не е изневерила на стила си и в книгата отново присъстват описанията на десетки омайващи съзнанието ястия, които Лара и семейството и приготвяха. Напълно сериозна съм, все още не мога да изкарам онази шоколадова торта от мислите си!

 "Ти си безнадеждна. Никога не се променяй."

   В "До всички момчета, които съм обичала" Лара Джийн бе изобразена като един объркан и раздвоен между собствените си желания персонаж. Персонаж, който все още не бе открил своя път в живота и който сляпо вървеше по уж сигурната и утъпкана от по-голямата си сестра пътека. С напредването на главите обаче тя все по-често започваше да дава воля на собствените си чувства и копнежи вместо за пореден път да сравнява взетите от нея решения с тези на вече завършилата и ориентирала се в кариерата си сестра. А в "P.S. Все още те обичам" героинята е по-отговорна и решителна в своите избори от всякога. Съдбата обаче ѝ е подготвила цял куп премеждия, през които тя да премине, и едно от тях е изтичането на видео запис с нейно участие, способен да промени целия ѝ досегашен живот. Бъдещето, мнението на любимите ѝ хора и любовта на Питър са поставени на карта. И единствените, които могат да поправят стореното са самата тя, Питър и.. причинител за изтичането на видеото.

"Разбираш, че можеш да се справиш 
само ако продължаваш да опитваш."

   Питър от своят страна е същият, какъвто бе в първата книга: чаровен, безгрижен, но и на моменти прекалено несериозен и безотговорен в своите постъпки. И все пак - един наистина реалистичен персонаж. Нещо, което искрено харесвам в героите, изградени от Джени Хан. Всеки от тях притежава както положителни, така и отрицателни черти на характера, никой не е имунизиран срещу неуспеха и нещастието или пък идеализиран по какъвто и да било начин. Особености у героите, които с времето обикнах и дори започнах съзнателно да търся във всеки нов персонаж, с когото се запознавам.
   И ако в "До всички момчета, които съм обичала" имахме трети главен персонаж в лицето на Джош, то тук се появява нов такъв, който обаче ще оставя сами за разберете кой е!

"В любовта много неща са въпрос на шанс. 
Има нещо плашещо и прекрасно в това."

   Сестрите Хан са едни от най-нетипичните, но и сплотените сестри, за които някога съм чела и за мен бе огромно удоволствие да разбера, че Кити и Марго отново ще изиграят доста важна роля за развръзката на сюжетната линия на книгата, а може би дори на история като цяло. Подгответе се за повторна среща с малката и по-щура от всякога Кити и вече порасналата, но и далеч по-объркана в своите чувства Марго. Среща, след която, обещавам ви, няма да пожелаете да се разделите с книгата!

"Вече знам, че не искам да обичам и да бъда обичана половинчато. 
Искам всичко, а за да имаш всичко, трябва да рискуваш всичко." 

   Мога и бих искала да споделя още толкова много за "P.S. Все още те обичам", но знам, че, ако продължавам в същия дух, съвсем скоро ще издам цялата ѝ сюжетна линия. Затова спирам до тук и се насочвам направо към финалната си оценка за книгата:

Открояваща се със своя лек и ефирен, типичен за Джени Хан стил на писане, "P.S. Все още те обичам" е книга, която ще ви разсмее, затрогне и раздразни апетита ви със своите съблазняващи съзнанието ястия, чиито ухание сякаш се стеле измежду редовете. Е, не се чудете, а грабвайте едно копие и чаша горещо кафе и се подгответе за сериозно изпитание за сърцето и.. глада ви.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 3 декември 2017 г.

Декемврийски TBR списък

Ахх, декември.. един от най-студените, но стоплящи сърцето месеци от годината, в които всичко от което се нуждаеш е просто чаша топъл шоколад (че кой не обича топъл шоколад?!) и прекрасна малка купчинка от книги, с които да се отдадете на блажена почивка от реалността! Е, време е да ви споделя кои ще бъдат книгите, с които аз смятам да прекарам декемврийските дни. Приятно четене!

Този месец съм си поставила за цел да прочета 6 книги, тъй като неописуемо много искам да завърша моя reading challenge в Goodreads, а именно - 40 прочетени за годината! (П.П. Вие колко сте посочили като предизвикателство, завършихте ли го и ако не сте - ще се опитате ли? Ще се радвам да прочета отговорите ви по-долу в коментарите ^^) Знам, че вероятно ще ми бъде малко трудно, имайки предвид факта, че не съм от бързо четящите или пък от хората с много свободно време, но ще се постарая да прочета възможно най-много. Ето и четирите избрани до момента:

  • "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан
Завърших първата книга ("До всички момчета, които съм обичала") от авторката преди няколко месеца и очаквах с нетърпение издаването на нейното продължение, в което се надявам най-сетне да разбера какво ще се случи между Лара и Питър! И ето че благодарение на Издателство ИБИС, книгата най-сетне е при мен, всъщност дори вече е преполовена, така че очаквайте съвсем скоро ново ревю за нея тук в блога ми. А за онези от вас, които все още не сте прочели първата: Какво чакате?!

  • "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" от Каролине Бернанд
Романът ми бе предоставена преди седмица от Издателство ЕМАС и макар да не съм чела нищо от авторката, се надявам той наистина да ми хареса. Историите с френски мотиви винаги са ми били слабост, което е и една от причините да очаквам с нетърпение започването на тази. Онова, което така силно ме възхити в анотацията обаче бе, че сюжетът се развива в два напълно различни отрязъка от време: единият през 1928, а другият - 85 години по-късно! Не знам какво да очаквам, но определено имам доста високи очаквания за книгата, така че.. стискайте палци!

  • "Споделени тайни" от Колийн Хувър
Отново нещо леко, приятно, но и със загадъчна нотка четиво, с което, сигурна съм, почивката ми ще бъде незабравима! Не съм чела ревюта на книгата, но от информацията на корицата вече знам, че ще си имам работа не с какъв и да е роман, а със РОМАН НА ГОДИНАТА (2015), избран от читателите в Goodreads Choice. И тук идва ред на анотацията, за която единственото, което мога да споделя е, че ме остави запленена и вече не знам как ще дочакам да стигна до самата книга. Май списъкът ми все пак ще бъде подложен на пренареждане..


 
  • "Андерсенови зимни приказки"
Просто не се сдържах. Това малко сборниче с приказки ми бе подарено, след като участвах в благотворително събиране на отпадъци и от тогава стои на рафта ми. И така може би вече година или две. В духа на Коледа обаче мисля, че е време най-сетне да се посегна към него, потапяйки се в така любимите ни приказки от детството. Пък и хвърлете поглед на корицата, та тя крещи Коледа!

Аз съм от читателите, които обичат да си оставят възможност за промени и нови избори щом стане дума за книги, затова и във всеки мой TBR лист има поне едно празно място, което по всяко време мога да попълня с някоя новоизлязла книга или подарена такава, вместо да се налага да премахвам друга. Е, този път имам цели 2 свободни реда в листа си, така че ще се радвам ако ми предложите кои 2 книги бих могла да впиша към него! Не забравяйте също така да споделите кои са книгите, които вие смятате да четете през месец декември!
А сега ви оставям с пожелание за лека и книжна седмица!

сряда, 29 ноември 2017 г.

Ревю: "Любов под прикритие" от Джули Джеймс

   Джесика Харлоу и Джон Шепърд, агенти от ФБР, имат зад гърба си общо минало, изпълнено със съперничество и взаимна неприязън. Двамата се сблъскват един с друг по време на обучението си в академията в Куантико и след като завършват, всеки от тях на драго сърце поема по свой собствен път. Шест години по-късно последното, което някой от тях очаква, е да се окажат партньори във важно разследване под прикритие. Но партньорството с бивш конкурент и съперник едва ли би могло да се случи в по-неподходящ и за двамата момент.
    Джон се е разделил с приятелката си, след като я е хванал в изневяра. Изгубил общия им апартамент и няколко от най-добрите си приятели, той решава, че моментът е подходящ за ново начало и се кандидатира в елитния отряд за спасяване на заложници на ФБР.
   Джесика, която наскоро се е развела с холивудски продуцент и се е завърнала от Лос Анджелис, също търси ново начало и изгаря от желание да се докаже в новия си офис.
    За да заловят корумпиран политик от Флорида, двамата ще трябва да намерят начин да работят заедно в екип. Задача, която се усложнява още повече, когато като част от разследването са принудени да отседнат в романтичен морски курорт. Но неочаквано и за двамата страстта зад непрестанните им препирни заплашва да направи работата им още по-трудна…

* * *
   Ноември е към края си и макар да си бях обещала да прекарам единствено този месец в компанията на романтичните романи, а след това отново да се завърна към моя така любим фентъзи жанр, се очаква декември също да бъде съпътстван от много нови книжни любовни изживявания за мен. Е, преди да се насоча към новите заглавия обаче ще ви споделя какво искрено ме впечатли в "Любов под прикритие" и защо, вярвам, трябва да дадете шанс на книгата. 
Приятно четене! 

   Книгата несъмнено ме заинтригува още в самото начало, бих казала дори, още със самата си анотация. Анотация, на която нито един почитател на криминалните истории и любовните романи не би могъл да устои. А тук, имаме и от двете! Изобилие от подробности за ролята на фебере агента и още повече опияняващо романтични моменти. Какво повече може да желае един читател?

   Като представител на почитателите на криминалния жанр, останах искрено впечатлена от таланта на Джули Джеймс така страстно и описателно да споделя подробности за едни от най-секретните защитни организации в САЩ, за техните структури и функции, за особеностите на много от отделите на ФБР и съответните им методи на разследване. За мен като читател, подробностите в книгите са много важен фактор и не мога да не изразя възхищението си относно факта, че тук, освен за подробности, говорим и за истинска, достоверна информация. Нещо, което истински допринесе за разгръщането на сюжетната линия.

"- (..)Та ти дори не ме харесваше през по-голямата част от времето, през което се познаваме.
- Или пък наистина ме бива като агент под прикритие."

   Героите, сами по себе си, също бяха изключително изпипани, притежаващи някои от най-впечатляващите качествата на ФБР агентите - търпение, решителност, находчивост, издръжливост, жажда за справедливост. Именно качествата, които ги превръщат в едни от най-успешните и търсени агенти под прикритие. И които ги събират заедно.

   Джесика, освен страхотна в ролята си на агент под прикритие, се оказа и невероятен персонаж, чиято сила, непоколебимост и всяко от по-горе изброените качества, я превръщат в един наистина силно въздействащ герой. Герой, който не се страхува да се опълчи на стереотипите и който непоколебимо се изправя пред предизвикателствата с високо вдигната глава и готов набор от саркастични коментари. Със или без токчетата си.
   Немислимо е да не споделя и нещо за Джон, или както Джесика често го наричаше - Здравеняка, който също се оказа един забележителен персонаж. Смел, с остър ум и спиращ дъха външен вид, той никога не си позволява да падне духом, а вместо това храбро стисва зъби и, подобно на Джесика, продължава напред към следващото голямо предизвикателство, готов да вложи всичко от себе си в неговото изпълнение. Защото и за двамата, да бъдат агенти под прикритие не е просто професия, а дълг към хората, обещание. Обещание, че ще съдействат за залавянето на всеки, осмелил се да върши нещо незаконно, и че няма да позволят на нито един от тях да се измъкне ненаказан. И те са изключително добри в работата си. Особено когато работят в екип.

   За мен бе удоволствие да проследя историята на тези двама очарователни персонажи и главната причината за това бе фактът, че авторката е избрала да напише книгата си от неутрална гледна точка, вписвайки все пак мислите на главните герои, като с това ми позволи още по-лесно и бързо да навляза в сюжетната линия и напълно да ѝ се насладя. Нещо, което искрено ценя и което, надявам се, ще припозная и в останалите ѝ творби.

"- Не те тормозех. Казах ти, опитвах се да те мотивирам.- (..)
- Все още мисля, че никога няма да бъдем на едно мнение по този въпрос."

   На моменти бавен, друг път - наситен с действие, сюжетът на "Любов под прикритие" е една идеална комбинация от оставящи ви без дъх моменти и моменти, чиято лекота ще ви позволи да се понесете  по страниците, губейки всякаква представа за заобикалящата ви реалност. Докато не достигнете до самата кулминация на историята, която не само ще ви остави с усмивка, но и която без съмнение ще обикнете с всяка частица от разтуптяното ви от романтика сърце.

"Любов под прикритие" е увлекателна, поглъщаща читателя любовна история, чиято емоционална и хумористична сюжетна линия ще ви опияни още с първата си страница и 
остави със затаен дъх след края си. 

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 17 ноември 2017 г.

Ревю: "Игра на омраза" от Сали Торн

   В резултат на влошените икономически условия издателствата „Гамин Пъблишинг“ и „Бексли Букс“ са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.
    Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.
    Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.
    И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…
* * *
   Тази година прекарвам есенните дни в компанията на моята колекция от събрани през последните месеци любовни романи, благодарение на които успях най-сетне да се измъкна от readinslump-а, в който бях затънала, и ми припомниха именно защо винаги съм харесвала жанра. Е, ако и вие като мен сте заклети романтици и почитатели на този вид литература, ви предлагам да прочетете това ревю и сами да узнаете кое ме впечатли и кое не в "Игра на омраза". Приятно четене!

 "Любовта и омразата са огледални версии на една и съща игра и ти си длъжен да победиш. Защо ли? Заради сърцето и егото си."
  
   Срещата ми с книгата бе един вид среща на сляпо, тъй като самото ѝ придобиване бе в резултат на поръчания ми GEMBOX. Въпреки това обае тя прикова вниманието ми още щом очите ми пробягаха по семплата, но все пак красива корица и загатващата една вълнуваща любовна история анотация на гърба. Но нито за миг не си бях и представяла, че "Игра на омраза" ще бъде и една от онези книги, заради които бих будувала и будувах часове наред след полунощ, копнеейки най-сетне да достигна до така чаканата развръзка. Преди обаче да достигна до нея, историята ми беше подготвила цяла серия от обрати, накарали ме да затая дъх романтични моменти и несравнимо, неизмеримо много любов и страст! Какво да кажа, романтичка съм по душа и не е чудно, че самата идея за прерастване на любов в омраза ме грабна още преди дори да съм навлязла изцяло в историята. Да, НО...едно ОГРОМНО но, за да бъда напълно честна, на моменти страстта ми идваше малко в повече. Не ме разбирайте погрешно, но просто не се определям като почитател на книгите ала "50 нюанса сиво", макар в случая историята да е далеч по-лек неин вариант. Но ако пък вие харесвате подобен вид литература, то тогава това се превръща в още една причина да добавите "Игра на омраза" в списъка си за четене!

"Животът би бил по-лесен , ако просто можех 
да мразя Джошуа Темпълман." 

   Отношенията между Луси и Джошуа бяха, меко казано, сложни. Свикнали да гледат един на друг повече като на смъртни врагове, отколкото като на колеги, тези двама толкова различни персонажи превръщаха всяка минута, прекарана заедно в офиса, в своеобразна форма на война, а самият офис - в бойно поле. Но може би най-увлекателното в тази изключително необичайна форма на комуникация между тях бяха неспирните саркастични коментари и смехотворни умалителни имена и това, че тя като цяло се свеждаше до постоянните им игри - на взиране, на имитиране и още десетки подобни, породени единствено от идеята да изкарат другия от релси. Което абсолютно винаги пораждаше у мен смях. 
   Луси сама по себе си бе изключително свеж и колоритен персонаж, в най-хубавият смисъл на думата, разбира се. Със своя непримирим дух, напълно контрастиращ с "внушителните" ѝ метър и петдесет ръст, този персонаж се оказа лъч светлина в сивото и пропито от еднообразие ежедневие в офиса на "Бексли и Гамин". 
  Джошуа от своя страна бе един доста.. противоречив персонаж. Красив, дори непоносимо красив би казала Луси, и с неоспоримо остър ум, той умееше да накара дори собственият му шеф да се почувства неудобно под острия поглед на пронизващо сините му очи. И все пак цялото това нещо с желанието му да се дистанцира от Луси, дори след като привличането между тях бе повече от очевидно и очаквано, така и не ми стана ясно. Може би това бе и причината да не успея напълно да се насладя на Джошуа като персонаж, независимо, че той бе един от главните такива.

"На път съм да изгубя нещо, което поначало 
никога не ми е принадлежало."

    Неочаквано, дори за мен, стилът на писане на авторката бе дори по-вълнуващ от самата идея, изграждаща книгата. С изключително лекия си, но и наситен с много хумор и емоции стил, Сали Торн неусетно се изкачи в моя списък с любими автори благодарение на удивителните й умения да борави с думите, придавайки дори на най-простите изречения една ясно доловима ефирност. Особеност, която се надявам да открия и в останалите ѝ книги.

С "Игра на омраза" Сали Торн несъмнено доказва своята ненадминатост в изграждането на пленяваща, наситена с романтика и много хумор сюжетна линия, способна да потопи читателя в една незабравима история за омразата, любовта и тънката граница между тях.

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Ревю: "Може ли да се срещнем отново?" от Алисън Морган

   Бри Какстън, собственичка на агенция за запознанства, е посветила живота си на любовта и може да се похвали с 98 % успеваемост. Тя е на върха в своята кариера и очаква публикуването на първата си книга. Бри ще е щастлива и доволна дори само да види творбата си отпечатана, но връхлетялата я изневиделица семейна криза я поставя пред истинско изпитание: тя се нуждае от немалка сума пари, при това бързо. И в личния ѝ живот цари хаос, след като гаджето ѝ я зарязва в момент, когато тя очаква да ѝ предложи брак. Но кой ли ще си купи книга за любовта, написана от жена, чийто любовен живот е пълна бъркотия?
   Принудена да спечели интереса на читателите, като разкрива подробности от любовната си връзка пред любопитна журналистка, Бри сключва сделка със свой клиент, попаднал в нейните два процента неуспех. Никсън е очарователен, загадъчен и невъзможен за сватосване, но Бри се нуждае от гадже за пред медиите и Ник трябва да изиграе тази роля. В началото всичко започва просто като бизнес и Бри е изненадана, когато светът неочаквано се влюбва в Ник и тяхната фалшива любовна история, а стъписването ѝ е още по-голямо, когато открива, че се наслаждава на компанията му. Оплитайки се все повече и повече в паяжината от лъжи, Бри започва да се чуди коя всъщност е истината, докато открива мигове на щастие, смях и откровение с мъжа, който би трябвало да бъде всичко друго, но не и Прекрасния принц.
* * *

   Есента е магичен сезон, пъстър, меланхоличен и .. идеален за малко романтика. А какво по-прекрасното от това да се потопиш в една романтична история, докато дъждът тихо ромоли зад прозореца ти? Е, поне според мен, нищо! И съм повече от щастлива, че тазседмичният ми избор бе именно "Може ли да се срещнем отново?". И за протокола, отговорът ми е да, Алисън Морган, особено ако и останалите ти творби са толкова великолепни колкото тази!

   За мен, като читател, хуморът винаги е играл една изключително важна роля в конструкцията на сюжетната линия в книгите. А в "Може ли да се срещнем отново?" хуморът не само присъства, той прелива измежду страниците! И за да бъда напълно честна, именно това бе причината историята така силно да ми повлияе и впечатли! 
   Оставяйки хуморът настрана, другият важен елемент за мен се оказа романтичната нотка, превърнала се в неразделна част от отношенията между главните герои. И не само. В тяхната връзка, и с това имам предвид емоционална връзка, властваше една съвършена хармония. Сякаш срещата им е била всичко друго, но не и случайност, нещо отдавна предначертано, изискващо  от тях единствено всеки да последва своя път. И да се срещнат по средата.

"- Хората не бива да бъдат съдени по най-лошите моменти в живота им. Съсредоточи вниманието си върху това, което е формирало живота ти, не се крий от него."

   За мен Бри бе и все още е един изключително свеж и забавен персонаж, който немалко пъти ме разсмиваше със своите саркастични коментари и с неповторимото си чувство за хумор и самоирония! Да проследя живота на този персонаж бе като глътка свеж въздух на фона на винаги войнствено настроените герои от фентъзи литературата, с които се срещнах напоследък. Затова, ако и вие като мен изпитате неистова нужда от почивка от заплетените сюжетни линии и екшън сцени, ви препоръчвам да посегнете към "Може ли да се срещнем отново" и да прекарате неделния дъждовен ден в компанията на лъчезарната и остроумна Бри. Бри, благодарение на която, гарантирам ви, усмивката ви е вързана в кърпа. 

   Шон.. хмм, имам смесени чувства относно този персонаж. Още в самото начало не знаех какво да мисля за него. Някак, независимо от идеализираното мнение на Бри към него, нещо в този персонаж винаги ме отблъскваше. Ник от друга страна ме спечели още преди дори да съм успяла да го опозная напълно. Мил, забавен, непретенциозен и, обратно на очакваното, напълно лишен от каквито и да било неискрени чувства. Но онова, което искрено ме впечатли в него бе разбирането и търпението, с което той подхождаше към Бри и страховете, които години наред я преследват и измъчват. За тях обаче ви оставям сами да научите.

   По традиция ще споделя и малко за второстепенните герои, които, да си призная, събудиха в мен не по-малко интерес и от главните такива. Сред тях най-вече се открои Андрю - вежливият и забавен най-добър приятел на Бри, който чисто и просто изпъкна със своята чаровност и добродушност. Да не забравяме и че именно той бе дясната ръка на Бри при изпълнението на плана ѝ. Отново само вметвам, не издавам. 
   Другият второстепенен герой, когото за нищо на света не бих изпуснала, е ексцентричната, но изключително сърдечна баба на Бри. Която, за жалост, е и единственият помен от голямото сплотено семейство, към което самата Бри някога е принадлежала. 
   Повярвайте ми, бих искала да споделя още толкова много с вас за героите, но както знаем, не друг, а те съставят книгата и ако продължавам с това темпо още мъничко и ще ви разкрия цялата сюжетна линия. Затова ви оставям сами да опознаете останалите персонажи, обитаващи страниците на "Може ли да се срещнем отново?", а заедно с тях - и цялата история.

"- Осъзнаваш ли, че ще изгниеш в ада заради всички тези лъжи? - дразни ме Никсън.
- Някой трябва да ти прави компания."
  
Остроумен, романтичен и затрогващ, "Може ли да се срещнем отново?" е роман за надеждата, за мечтите и жертвите, които сме склонни да направим в името на тяхното осъществяване. Роман, в който щом се потопите, няма да пожелаете да изплувате.

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

събота, 7 октомври 2017 г.

Послание до читателите

"Някои книги трябва да бъдат опитани, някои погълнати, но малко от тях трябва да бъдат сдъвквани и усвоявани добре".
Гюстав Флобер
 
   Всеки читател някога е страдал от "книжна апатия", или поне така аз наричам моментите, в които реално нямам желание за четене. Когато книгата лежи на масичката до мен, а аз не искам да я разтворя. Наречете го reading slump, книжна меланхолия, ако щете, като читатели знаем, че заглавието е просто подробност. При мен тази книжна апатия обаче продължи по-дълго отколкото бях очаквала - целият месец септември. Това, разбира се, се отрази и на книжната ми равносметка в края му:
• брой започнати книги - 2,
• брой прочетени книги - 2.
   И няма да лъжа, бях много разочарована от себе си. В последствие обаче стигнах до извода, че проблемът не бе само reading slump-а, в който бях затънала. Не, вече ставеше въпрос за нещо далеч по-сериозно и то е, че в един момент бях започнала да приемам четенето като задължение, което, в случай че не изпълнех в даден обем, ме измъчваше и натоварваше психически. И макар да знаех, че това е смехотворно, продължавах вътрешно да се терзая, че вече е средата на месеца, а аз имам завършена само една единствена книга.
   Именно тогава, през този изключително натоварен от към пътувания и емоции месец септември осъзнах, че.. реално няма значение броя книги, които сме прочели, това са просто цифри. Важни са чувствата, които изпитваш докато си в компанията на дадена книга, защото именно с тях ще я свързваш в последствие, когато заглавието нахлуе в мислите ти. А кой читател иска за свързва някой от книгите в библиотеката си с нежелание?!
   А след това мое "прозрение" се появи и идеята за публикацията - да ви споделя и един вид успокоя, че да си дадете кратка почивка от литературата не е престъпление, нито е повод за срам и го споделям с вас главно защото, повярвайте ми, винаги ще се намери някой, който да ви упрекне за това. Аз лично съм се срещала с подобни хора. Затова спрете, дайте си сметка дали харесвате четивото в ръцете си, дали прочитането му реално ви доставя удоволствие и ако е така, то тогава и само тогава му отделете от своето време. Ако обаче отговорът ви е не, затворете книгата! И не се обвинявайте за което. Не се насилвайте да четете нещо, което ви натоварва, разтройства или чисто и просто не харесвате. Защото всеки читател трябва да се научи да разпознава кога е настъпил момента, в който е крайно време да се откаже от скучната книга и да даде шанс на друга!
   И накрая ще кажа само: Четете! Но четете колкото и както вие пожелаете! Четенето е хоби, удоволствие, не го превръщайте в състезание!

Ще се радвам да прочета в коментарите за някой от вашите reading slump-ове и за позицията ви относно написаното :) Лек и книжен уикенд!

петък, 22 септември 2017 г.

Ревю: "Верижна реакция" от Симон Елкелес

   Луис Фуентес е добро момче, умно и забавно, а голямата му мечта е да стане астронавт. Той винаги е бил предпазван от безмилостния гангстерски свят, който едва не е разрушил живота на двамата му по-големи братя. Ала това не го е спирало да поема рискове – Луис неспирно търси следващото предизвикателство.
    Ники Крус знае, че всички момчета лъжат, за да получат това, което искат. В живота си тя следва две прости правила: 1) Не вярвай на момче, което казва „обичам те“; 2) Никога не се забърквай с момче, което живее в южната част на Феърфийлд.
Родителите й са мексикански преселници, но като дъщеря на лекар, тя се чувства много по-близка със съседите си от северната, привилегированата част на града, отколкото със съучениците си мексиканци, членове на бандата „Кървавите латиноси“.
    Да накара Ники да даде шанс на момче от гетото, е най-голямото предизвикателство за Луис, докато не се оказва мишена на новия главатар на „Кървавите латиноси“, който му разкрива съдбовна тайна за семейството му. Оптимистичната визия на Луис за блестящото му бъдеще е разрушена и той започва да се пита доколко всичко, в което е вярвал, е истина и дали кръвта на „лошо момче“, която тече във вените му, не е предопределила съдбата му…
    Достатъчно силни ли ще са чувствата на Луис, които изпитва към Ники, за да му попречат да стане част от един тъмен и жесток свят, където да живееш „на ръба“ е ежедневие?

* * *
   Симон Елкелес ме удиви със своя лек, но същевременно с това изключително емоционален стил на писане още с прочитането на първата книга от трилогията - „Перфектна химия”. С втората книга („Правилата на привличането”) тя дори успя да надмине очакванията ми, създавайки една преливаща от действие сюжетна линия, чиято развръзка и до днес витае в мислите ми. Но с „Верижна реакция” авторката не само ме впечатли, а ме остави без думи.

   Да посоча една единствена причина защо тази книга така силно ми повлия е неизпълнима задача, те са безброй. Едно нещо обаче е сигурно - историята за Ники и Луис е една от най-напрегнатите и изпълнени с обрати истории, до които някога съм се докосвала. Е, останете с мен до края на ревюто и разберете защо.

"Тя е предизвикателство, 
което определено искам да приема."

   Ники е един наистина противоречив персонаж, който доста ме изнервяше в началото на книгата, заради своите постоянни смени в настроението и понякога прекалено острото ѝ чувство за хумор. С напредването на главите обаче осъзнавах, че авторката е вложила доста повече мисъл в изграждането на този образ и всяка нейна дума и действие са добре премислени стъпки по пътя на моралното ѝ израстване. За своите кратки 17 години Ники е преживяла повече, отколкото връстниците ѝ могат да се похвалят, а в случая именно това бе причината с интерес да проследя някои от тези не особено бляскави моменти от живота ѝ и искрено да се вълнувам от всеки малък напредък от нейното самоусъвършенстване. Защото, без значение с колко предизвикателства ще ѝ се наложи да се срещне по пътя, Ники трябва да го стори, трябва да върне живота си отново в релсите. Заради Луис, семейството си и най-вече - заради нея самата. А дали ще успее, ще оставя сами да разберете!

   Подобно на всички мъже от рода Фуентес, Луис отново се оказа едни изключително умен и чаровен персонаж, чието чувство за хумор и неконтролируема нужда от адреналин често го вкарват в, меко казано, непредвидени ситуации (като например да бъде ухапан от змия, докато се опитва да изкачи скала без предпазна екипировка).
   Да бъдеш Фуентес означава да се примириш с живота на ръба, с живот, в който да бъдеш член на Кървавите латиноси не е въпрос на избор. Живот, който е всичко друго, но не и спокоен. Особено когато по петите ти е току-що излезлият от затвора лидер на КЛ, който донася със себе си една дълбоко заровена тайна за живота на Луис и неговото семейство, като това за пореден път ги излага на опасност. Ще успее ли Луис да предпази себе си, семейството си и Ники от хватката на КЛ? И още: ще узнае ли кой в действителност е той? Е, прочетете, за да разберете! 
 
"Понякога е необходимо да се огледаш назад 
и да осъзнаеш, че миналото ни е научило да ценим бъдещето."

   Онова, което несъмнено винаги съм ценяла в стила на писане на Симон Елкелес е романтичната нотка, превърнала се в отличителен белег не само на "Верижна реакция", но и на цялата трилогия като цяло. Освен любовния мотив, насладата ми се дължеше и на факта, че докато четях книгата успях отново да попия от мексиканския език и традиции, които авторката е превърнала в една неизменна част от сюжетната линия. Нещо, което ми предоставя възможността изцяло да навляза в историята и да опозная героите и света, който те обитават. А това, в комбинация с лекия и чувствен стил, изгражда един напрегнат и наситен с действие сюжет, който, както вече споменах, все още продължава да владее мислите ми.

"Ти можеш да промениш съдбата си, Луис- (..) - Ако някой може да го направи, то това си ти." 
  
   И не на последно място, най-важната причина дни наред да пропускам по няколко часа сън - появата на така обичаните от мен Алекс, Бритни, Карлос и Киара, с чиито любовни премеждия се запознах докато четях другите две книги от трилогията. Симон Елкелес е превърнала в тенденция в книгите си винаги да споменава и малко от премеждията в живота и на останалите членове на семейство Фуентес и техните половинки, като с всяка книга те стават все по-заплетени, но, разбира се, неповторимо вълнуващи. И ето един жокер: ако си мислите, че трилогията вече няма с какво да ви изненада, грешите!
   И настъпи моментът за най-важната част - развръзката, която всъщност не е развръзка само за историята за Луис и Ники, но и за цялата трилогия. Развръзка, която мога да опиша с една дума: поразителна!

Напрегнат, изпълнен с множество обрати и чувства, "Верижна реакция" е невероятен завършек на една не по-малко невероятна трилогия за тримата братя Фуентес, които се срещнаха очи в очи със смъртта, за да защитят семейството си. И междувременно откриха нещо, за което никой от тях дори не бе и мечтал - любовта!

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!