сряда, 24 август 2016 г.

Ревю: "Гондолата на времето" от Ева Фьолер

  Ана е седемнайсетгодишна германка, пропътувала стотици километри от родната си страна, за да прекарва лятната си ваканция във величествената Венеция заедно със семейството си. По време на една от разходките си из града обаче вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно.. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. И не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала, което се оказва по-сложно, отколкото звучи. Всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, топла вода или медикаменти. И най-вече - без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси всевъзможни начини да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. И много скоро тя разбира, че озоваването й в миналото съвсем не е случайност...

* * *  
  Книгата стоеше в моя TBR лист вече месеци наред, но наскоро настъпи и нейното време. И съм неописуемо щастлива, че не останах разочарова. Но може би малко ядосана не мен самата, че я отлагах толкова дълго.

"Времето знае много пътища и много светове, а някои от тях 
са по-реални, отколкото някой би могъл да си представи"

 Обикнах героите! Ева Фьолер се е справила повече от страхотно с изграждането на образите им, но още повече ми хареса фактът, че съдбите на всеки един от тях се преплитаха помежду си. Хареса ми това, че никой от тях не бе идеализиран по какъвто и да е начин, а точно обратното - всеки имаше някакви страхове и недостатъци, които ги правеха още по-съвършени в моите очи.
  Ана бе типичната тийнейджърка на 21 век, чувстваща се уютно в своето време, в което вече съществува интернет връзката и любимият и айпод. На моменти доста любопитна, друг път безкрайно уплашена, Ана бе твърдо решена да се върне в своя век, независимо какво ще и коства това.
  Себастиано.. Той бе просто приказен. Смел, храбър и безумно красив, той бе готов да жертва всичко в името на бъдещето на Венеция. Дори самия себе си. Винаги готов да се впусне в ново приключение, той бе един наистина великолепен персонаж, с който нямам търпение отново да се срещна. 
 
  Но най-важният фактор, който ме накара да се влюбя в книгата, бе така изящният стил на писане на авторката. А той в комбинация с приказните описания, които бяха неизменна част от историята, и историческите факти, допълващи цялостната идея за пътуването във времето, бяха напълно достатъчни, за да пожелая да прочета и другите две книги от трилогията.
Останалите герои също заемаха своята важна роля, но не само като второстепенни герои, а и като една изключително важна част, без която книгата щеше да загуби очарованието си.

  Хареса ми, че връзката между Ана и Себастиално не бе поставена на преден план, а сякаш само допълваше историята. Но може би щяха да ми харесат още повече като двойка, ако авторката им бе отделила малко повече време, с което да даде на читателя възможността истински да усети магията между тях. Надявам се това да се случи в следващите книги, защото имам големи надежди за тях двамата.
Тук ще добавя още една малко забележка: Искаше ми се краят да бъде по-разгърнат, тъй като последните 20-30 страници действията се развиваха толкова бързо, че на моменти се обърквах и препрочитах отново дадено изречение. Ако изключим тези недостатъци, бих казала, че книгата е наистина увлекателна, а краят и успя да ме остави приятно изненадана и донякъде шокирана от развоя на събитията. 

"Изведнъж се почувствах наистина като във филм. В някой, за който ми бяха отредили ролята, без да са ме питали. Сега играех независимо дали ми харесваше или не. За съжаление, не знаех сценария и затова нямах представа дали ще има добър или лош край."

Пленително красива и вълнуваща, "Гондолата на времето" е книга, способна да потопи читателя в необятния и красив свят на вълшебствата, пренасяйки съзнанието му във величествената Венеция от миналото и от настоящето. А дори и отвъд..

6 коментара:

  1. Здравей, а чела ли си втората част от тази трилогия. Ако не се лтжа "Златният мост"?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей ^^ Все оше не :) Купих я преди известно време, но изчаках първо да прочета първата ^^

      Изтриване
  2. Много ще се радвам ако споделиш мнение и за нея, след като я прочетеш :) Надявам се да е приятна като първата :)

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотно ревю! Купих си книгите отдавна, но все отлагах прочитането им (Незнайно защо). Убеди ме да ги прочета, започвам книгите още утре! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти ^^ Искрено се надявам се на теб също да ти харесат !

      Изтриване