неделя, 10 декември 2017 г.

Ревю: "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан

   Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
   Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.

НОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПИТЪР И ЛАРА ДЖИЙН
• Питър няма да закъснява повече от пет минути.
• Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска.
• Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това.
• Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината.
• Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата.


* * *
   За мен винаги е било удоволствие да чета поредици и трилогии. Има нещо магично в това да следиш моралното и личностно израстване на героите, преодоляването на собствените им страхове. Нещо неописуемо в това да бъдеш свидетел на изследването и откриването на мястото им в света. И с радост мога да заявя, че Джени Хан се е справила повече от блестящо с тази задача. Останете с мен и разберете защо!

"Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?"


   Поредиците обаче притежават и няколко доста неприятни недостатъка и един от тях, разбира се, е разликата във времето между края на едната книга и началото на другата. В "P.S. Все още те обичам" обаче авторката предвидливо продължава историята си именно там където свършва първата книга, предоставяйки на читателя възможността с лекота отново да се гмурне в нея още с първата страница.
   И този път Джени Хан не ме предаде, придавайки на сюжетната линия онази емоционалност, хумористичност и истинност, които ме впечатлиха още със започването на трилогията и които бяха причината с наслада да навляза в света на Лара и Питър. Искрено ми хареса и фактът, че авторката не е изневерила на стила си и в книгата отново присъстват описанията на десетки омайващи съзнанието ястия, които Лара и семейството и приготвяха. Напълно сериозна съм, все още не мога да изкарам онази шоколадова торта от мислите си!

 "Ти си безнадеждна. Никога не се променяй."

   В "До всички момчета, които съм обичала" Лара Джийн бе изобразена като един объркан и раздвоен между собствените си желания персонаж. Персонаж, който все още не бе открил своя път в живота и който сляпо вървеше по уж сигурната и утъпкана от по-голямата си сестра пътека. С напредването на главите обаче тя все по-често започваше да дава воля на собствените си чувства и копнежи вместо за пореден път да сравнява взетите от нея решения с тези на вече завършилата и ориентирала се в кариерата си сестра. А в "P.S. Все още те обичам" героинята е по-отговорна и решителна в своите избори от всякога. Съдбата обаче ѝ е подготвила цял куп премеждия, през които тя да премине, и едно от тях е изтичането на видео запис с нейно участие, способен да промени целия ѝ досегашен живот. Бъдещето, мнението на любимите ѝ хора и любовта на Питър са поставени на карта. И единствените, които могат да поправят стореното са самата тя, Питър и.. причинител за изтичането на видеото.

"Разбираш, че можеш да се справиш 
само ако продължаваш да опитваш."

   Питър от своят страна е същият, какъвто бе в първата книга: чаровен, безгрижен, но и на моменти прекалено несериозен и безотговорен в своите постъпки. И все пак - един наистина реалистичен персонаж. Нещо, което искрено харесвам в героите, изградени от Джени Хан. Всеки от тях притежава както положителни, така и отрицателни черти на характера, никой не е имунизиран срещу неуспеха и нещастието или пък идеализиран по какъвто и да било начин. Особености у героите, които с времето обикнах и дори започнах съзнателно да търся във всеки нов персонаж, с когото се запознавам.
   И ако в "До всички момчета, които съм обичала" имахме трети главен персонаж в лицето на Джош, то тук се появява нов такъв, който обаче ще оставя сами за разберете кой е!

"В любовта много неща са въпрос на шанс. 
Има нещо плашещо и прекрасно в това."

   Сестрите Хан са едни от най-нетипичните, но и сплотените сестри, за които някога съм чела и за мен бе огромно удоволствие да разбера, че Кити и Марго отново ще изиграят доста важна роля за развръзката на сюжетната линия на книгата, а може би дори на история като цяло. Подгответе се за повторна среща с малката и по-щура от всякога Кити и вече порасналата, но и далеч по-объркана в своите чувства Марго. Среща, след която, обещавам ви, няма да пожелаете да се разделите с книгата!

"Вече знам, че не искам да обичам и да бъда обичана половинчато. 
Искам всичко, а за да имаш всичко, трябва да рискуваш всичко." 

   Мога и бих искала да споделя още толкова много за "P.S. Все още те обичам", но знам, че, ако продължавам в същия дух, съвсем скоро ще издам цялата ѝ сюжетна линия. Затова спирам до тук и се насочвам направо към финалната си оценка за книгата:

Открояваща се със своя лек и ефирен, типичен за Джени Хан стил на писане, "P.S. Все още те обичам" е книга, която ще ви разсмее, затрогне и раздразни апетита ви със своите съблазняващи съзнанието ястия, чиито ухание сякаш се стеле измежду редовете. Е, не се чудете, а грабвайте едно копие и чаша горещо кафе и се подгответе за сериозно изпитание за сърцето и.. глада ви.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 3 декември 2017 г.

Декемврийски TBR списък

Ахх, декември.. един от най-студените, но стоплящи сърцето месеци от годината, в които всичко от което се нуждаеш е просто чаша топъл шоколад (че кой не обича топъл шоколад?!) и прекрасна малка купчинка от книги, с които да се отдадете на блажена почивка от реалността! Е, време е да ви споделя кои ще бъдат книгите, с които аз смятам да прекарам декемврийските дни. Приятно четене!

Този месец съм си поставила за цел да прочета 6 книги, тъй като неописуемо много искам да завърша моя reading challenge в Goodreads, а именно - 40 прочетени за годината! (П.П. Вие колко сте посочили като предизвикателство, завършихте ли го и ако не сте - ще се опитате ли? Ще се радвам да прочета отговорите ви по-долу в коментарите ^^) Знам, че вероятно ще ми бъде малко трудно, имайки предвид факта, че не съм от бързо четящите или пък от хората с много свободно време, но ще се постарая да прочета възможно най-много. Ето и четирите избрани до момента:

  • "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан
Завърших първата книга ("До всички момчета, които съм обичала") от авторката преди няколко месеца и очаквах с нетърпение издаването на нейното продължение, в което се надявам най-сетне да разбера какво ще се случи между Лара и Питър! И ето че благодарение на Издателство ИБИС, книгата най-сетне е при мен, всъщност дори вече е преполовена, така че очаквайте съвсем скоро ново ревю за нея тук в блога ми. А за онези от вас, които все още не сте прочели първата: Какво чакате?!

  • "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" от Каролине Бернанд
Романът ми бе предоставена преди седмица от Издателство ЕМАС и макар да не съм чела нищо от авторката, се надявам той наистина да ми хареса. Историите с френски мотиви винаги са ми били слабост, което е и една от причините да очаквам с нетърпение започването на тази. Онова, което така силно ме възхити в анотацията обаче бе, че сюжетът се развива в два напълно различни отрязъка от време: единият през 1928, а другият - 85 години по-късно! Не знам какво да очаквам, но определено имам доста високи очаквания за книгата, така че.. стискайте палци!

  • "Споделени тайни" от Колийн Хувър
Отново нещо леко, приятно, но и със загадъчна нотка четиво, с което, сигурна съм, почивката ми ще бъде незабравима! Не съм чела ревюта на книгата, но от информацията на корицата вече знам, че ще си имам работа не с какъв и да е роман, а със РОМАН НА ГОДИНАТА (2015), избран от читателите в Goodreads Choice. И тук идва ред на анотацията, за която единственото, което мога да споделя е, че ме остави запленена и вече не знам как ще дочакам да стигна до самата книга. Май списъкът ми все пак ще бъде подложен на пренареждане..


 
  • "Андерсенови зимни приказки"
Просто не се сдържах. Това малко сборниче с приказки ми бе подарено, след като участвах в благотворително събиране на отпадъци и от тогава стои на рафта ми. И така може би вече година или две. В духа на Коледа обаче мисля, че е време най-сетне да се посегна към него, потапяйки се в така любимите ни приказки от детството. Пък и хвърлете поглед на корицата, та тя крещи Коледа!

Аз съм от читателите, които обичат да си оставят възможност за промени и нови избори щом стане дума за книги, затова и във всеки мой TBR лист има поне едно празно място, което по всяко време мога да попълня с някоя новоизлязла книга или подарена такава, вместо да се налага да премахвам друга. Е, този път имам цели 2 свободни реда в листа си, така че ще се радвам ако ми предложите кои 2 книги бих могла да впиша към него! Не забравяйте също така да споделите кои са книгите, които вие смятате да четете през месец декември!
А сега ви оставям с пожелание за лека и книжна седмица!

сряда, 29 ноември 2017 г.

Ревю: "Любов под прикритие" от Джули Джеймс

   Джесика Харлоу и Джон Шепърд, агенти от ФБР, имат зад гърба си общо минало, изпълнено със съперничество и взаимна неприязън. Двамата се сблъскват един с друг по време на обучението си в академията в Куантико и след като завършват, всеки от тях на драго сърце поема по свой собствен път. Шест години по-късно последното, което някой от тях очаква, е да се окажат партньори във важно разследване под прикритие. Но партньорството с бивш конкурент и съперник едва ли би могло да се случи в по-неподходящ и за двамата момент.
    Джон се е разделил с приятелката си, след като я е хванал в изневяра. Изгубил общия им апартамент и няколко от най-добрите си приятели, той решава, че моментът е подходящ за ново начало и се кандидатира в елитния отряд за спасяване на заложници на ФБР.
   Джесика, която наскоро се е развела с холивудски продуцент и се е завърнала от Лос Анджелис, също търси ново начало и изгаря от желание да се докаже в новия си офис.
    За да заловят корумпиран политик от Флорида, двамата ще трябва да намерят начин да работят заедно в екип. Задача, която се усложнява още повече, когато като част от разследването са принудени да отседнат в романтичен морски курорт. Но неочаквано и за двамата страстта зад непрестанните им препирни заплашва да направи работата им още по-трудна…

* * *
   Ноември е към края си и макар да си бях обещала да прекарам единствено този месец в компанията на романтичните романи, а след това отново да се завърна към моя така любим фентъзи жанр, се очаква декември също да бъде съпътстван от много нови книжни любовни изживявания за мен. Е, преди да се насоча към новите заглавия обаче ще ви споделя какво искрено ме впечатли в "Любов под прикритие" и защо, вярвам, трябва да дадете шанс на книгата. 
Приятно четене! 

   Книгата несъмнено ме заинтригува още в самото начало, бих казала дори, още със самата си анотация. Анотация, на която нито един почитател на криминалните истории и любовните романи не би могъл да устои. А тук, имаме и от двете! Изобилие от подробности за ролята на фебере агента и още повече опияняващо романтични моменти. Какво повече може да желае един читател?

   Като представител на почитателите на криминалния жанр, останах искрено впечатлена от таланта на Джули Джеймс така страстно и описателно да споделя подробности за едни от най-секретните защитни организации в САЩ, за техните структури и функции, за особеностите на много от отделите на ФБР и съответните им методи на разследване. За мен като читател, подробностите в книгите са много важен фактор и не мога да не изразя възхищението си относно факта, че тук, освен за подробности, говорим и за истинска, достоверна информация. Нещо, което истински допринесе за разгръщането на сюжетната линия.

"- (..)Та ти дори не ме харесваше през по-голямата част от времето, през което се познаваме.
- Или пък наистина ме бива като агент под прикритие."

   Героите, сами по себе си, също бяха изключително изпипани, притежаващи някои от най-впечатляващите качествата на ФБР агентите - търпение, решителност, находчивост, издръжливост, жажда за справедливост. Именно качествата, които ги превръщат в едни от най-успешните и търсени агенти под прикритие. И които ги събират заедно.

   Джесика, освен страхотна в ролята си на агент под прикритие, се оказа и невероятен персонаж, чиято сила, непоколебимост и всяко от по-горе изброените качества, я превръщат в един наистина силно въздействащ герой. Герой, който не се страхува да се опълчи на стереотипите и който непоколебимо се изправя пред предизвикателствата с високо вдигната глава и готов набор от саркастични коментари. Със или без токчетата си.
   Немислимо е да не споделя и нещо за Джон, или както Джесика често го наричаше - Здравеняка, който също се оказа един забележителен персонаж. Смел, с остър ум и спиращ дъха външен вид, той никога не си позволява да падне духом, а вместо това храбро стисва зъби и, подобно на Джесика, продължава напред към следващото голямо предизвикателство, готов да вложи всичко от себе си в неговото изпълнение. Защото и за двамата, да бъдат агенти под прикритие не е просто професия, а дълг към хората, обещание. Обещание, че ще съдействат за залавянето на всеки, осмелил се да върши нещо незаконно, и че няма да позволят на нито един от тях да се измъкне ненаказан. И те са изключително добри в работата си. Особено когато работят в екип.

   За мен бе удоволствие да проследя историята на тези двама очарователни персонажи и главната причината за това бе фактът, че авторката е избрала да напише книгата си от неутрална гледна точка, вписвайки все пак мислите на главните герои, като с това ми позволи още по-лесно и бързо да навляза в сюжетната линия и напълно да ѝ се насладя. Нещо, което искрено ценя и което, надявам се, ще припозная и в останалите ѝ творби.

"- Не те тормозех. Казах ти, опитвах се да те мотивирам.- (..)
- Все още мисля, че никога няма да бъдем на едно мнение по този въпрос."

   На моменти бавен, друг път - наситен с действие, сюжетът на "Любов под прикритие" е една идеална комбинация от оставящи ви без дъх моменти и моменти, чиято лекота ще ви позволи да се понесете  по страниците, губейки всякаква представа за заобикалящата ви реалност. Докато не достигнете до самата кулминация на историята, която не само ще ви остави с усмивка, но и която без съмнение ще обикнете с всяка частица от разтуптяното ви от романтика сърце.

"Любов под прикритие" е увлекателна, поглъщаща читателя любовна история, чиято емоционална и хумористична сюжетна линия ще ви опияни още с първата си страница и 
остави със затаен дъх след края си. 

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 17 ноември 2017 г.

Ревю: "Игра на омраза" от Сали Торн

   В резултат на влошените икономически условия издателствата „Гамин Пъблишинг“ и „Бексли Букс“ са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.
    Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.
    Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.
    И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…
* * *
   Тази година прекарвам есенните дни в компанията на моята колекция от събрани през последните месеци любовни романи, благодарение на които успях най-сетне да се измъкна от readinslump-а, в който бях затънала, и ми припомниха именно защо винаги съм харесвала жанра. Е, ако и вие като мен сте заклети романтици и почитатели на този вид литература, ви предлагам да прочетете това ревю и сами да узнаете кое ме впечатли и кое не в "Игра на омраза". Приятно четене!

 "Любовта и омразата са огледални версии на една и съща игра и ти си длъжен да победиш. Защо ли? Заради сърцето и егото си."
  
   Срещата ми с книгата бе един вид среща на сляпо, тъй като самото ѝ придобиване бе в резултат на поръчания ми GEMBOX. Въпреки това обае тя прикова вниманието ми още щом очите ми пробягаха по семплата, но все пак красива корица и загатващата една вълнуваща любовна история анотация на гърба. Но нито за миг не си бях и представяла, че "Игра на омраза" ще бъде и една от онези книги, заради които бих будувала и будувах часове наред след полунощ, копнеейки най-сетне да достигна до така чаканата развръзка. Преди обаче да достигна до нея, историята ми беше подготвила цяла серия от обрати, накарали ме да затая дъх романтични моменти и несравнимо, неизмеримо много любов и страст! Какво да кажа, романтичка съм по душа и не е чудно, че самата идея за прерастване на любов в омраза ме грабна още преди дори да съм навлязла изцяло в историята. Да, НО...едно ОГРОМНО но, за да бъда напълно честна, на моменти страстта ми идваше малко в повече. Не ме разбирайте погрешно, но просто не се определям като почитател на книгите ала "50 нюанса сиво", макар в случая историята да е далеч по-лек неин вариант. Но ако пък вие харесвате подобен вид литература, то тогава това се превръща в още една причина да добавите "Игра на омраза" в списъка си за четене!

"Животът би бил по-лесен , ако просто можех 
да мразя Джошуа Темпълман." 

   Отношенията между Луси и Джошуа бяха, меко казано, сложни. Свикнали да гледат един на друг повече като на смъртни врагове, отколкото като на колеги, тези двама толкова различни персонажи превръщаха всяка минута, прекарана заедно в офиса, в своеобразна форма на война, а самият офис - в бойно поле. Но може би най-увлекателното в тази изключително необичайна форма на комуникация между тях бяха неспирните саркастични коментари и смехотворни умалителни имена и това, че тя като цяло се свеждаше до постоянните им игри - на взиране, на имитиране и още десетки подобни, породени единствено от идеята да изкарат другия от релси. Което абсолютно винаги пораждаше у мен смях. 
   Луси сама по себе си бе изключително свеж и колоритен персонаж, в най-хубавият смисъл на думата, разбира се. Със своя непримирим дух, напълно контрастиращ с "внушителните" ѝ метър и петдесет ръст, този персонаж се оказа лъч светлина в сивото и пропито от еднообразие ежедневие в офиса на "Бексли и Гамин". 
  Джошуа от своя страна бе един доста.. противоречив персонаж. Красив, дори непоносимо красив би казала Луси, и с неоспоримо остър ум, той умееше да накара дори собственият му шеф да се почувства неудобно под острия поглед на пронизващо сините му очи. И все пак цялото това нещо с желанието му да се дистанцира от Луси, дори след като привличането между тях бе повече от очевидно и очаквано, така и не ми стана ясно. Може би това бе и причината да не успея напълно да се насладя на Джошуа като персонаж, независимо, че той бе един от главните такива.

"На път съм да изгубя нещо, което поначало 
никога не ми е принадлежало."

    Неочаквано, дори за мен, стилът на писане на авторката бе дори по-вълнуващ от самата идея, изграждаща книгата. С изключително лекия си, но и наситен с много хумор и емоции стил, Сали Торн неусетно се изкачи в моя списък с любими автори благодарение на удивителните й умения да борави с думите, придавайки дори на най-простите изречения една ясно доловима ефирност. Особеност, която се надявам да открия и в останалите ѝ книги.

С "Игра на омраза" Сали Торн несъмнено доказва своята ненадминатост в изграждането на пленяваща, наситена с романтика и много хумор сюжетна линия, способна да потопи читателя в една незабравима история за омразата, любовта и тънката граница между тях.

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Ревю: "Може ли да се срещнем отново?" от Алисън Морган

   Бри Какстън, собственичка на агенция за запознанства, е посветила живота си на любовта и може да се похвали с 98 % успеваемост. Тя е на върха в своята кариера и очаква публикуването на първата си книга. Бри ще е щастлива и доволна дори само да види творбата си отпечатана, но връхлетялата я изневиделица семейна криза я поставя пред истинско изпитание: тя се нуждае от немалка сума пари, при това бързо. И в личния ѝ живот цари хаос, след като гаджето ѝ я зарязва в момент, когато тя очаква да ѝ предложи брак. Но кой ли ще си купи книга за любовта, написана от жена, чийто любовен живот е пълна бъркотия?
   Принудена да спечели интереса на читателите, като разкрива подробности от любовната си връзка пред любопитна журналистка, Бри сключва сделка със свой клиент, попаднал в нейните два процента неуспех. Никсън е очарователен, загадъчен и невъзможен за сватосване, но Бри се нуждае от гадже за пред медиите и Ник трябва да изиграе тази роля. В началото всичко започва просто като бизнес и Бри е изненадана, когато светът неочаквано се влюбва в Ник и тяхната фалшива любовна история, а стъписването ѝ е още по-голямо, когато открива, че се наслаждава на компанията му. Оплитайки се все повече и повече в паяжината от лъжи, Бри започва да се чуди коя всъщност е истината, докато открива мигове на щастие, смях и откровение с мъжа, който би трябвало да бъде всичко друго, но не и Прекрасния принц.
* * *

   Есента е магичен сезон, пъстър, меланхоличен и .. идеален за малко романтика. А какво по-прекрасното от това да се потопиш в една романтична история, докато дъждът тихо ромоли зад прозореца ти? Е, поне според мен, нищо! И съм повече от щастлива, че тазседмичният ми избор бе именно "Може ли да се срещнем отново?". И за протокола, отговорът ми е да, Алисън Морган, особено ако и останалите ти творби са толкова великолепни колкото тази!

   За мен, като читател, хуморът винаги е играл една изключително важна роля в конструкцията на сюжетната линия в книгите. А в "Може ли да се срещнем отново?" хуморът не само присъства, той прелива измежду страниците! И за да бъда напълно честна, именно това бе причината историята така силно да ми повлияе и впечатли! 
   Оставяйки хуморът настрана, другият важен елемент за мен се оказа романтичната нотка, превърнала се в неразделна част от отношенията между главните герои. И не само. В тяхната връзка, и с това имам предвид емоционална връзка, властваше една съвършена хармония. Сякаш срещата им е била всичко друго, но не и случайност, нещо отдавна предначертано, изискващо  от тях единствено всеки да последва своя път. И да се срещнат по средата.

"- Хората не бива да бъдат съдени по най-лошите моменти в живота им. Съсредоточи вниманието си върху това, което е формирало живота ти, не се крий от него."

   За мен Бри бе и все още е един изключително свеж и забавен персонаж, който немалко пъти ме разсмиваше със своите саркастични коментари и с неповторимото си чувство за хумор и самоирония! Да проследя живота на този персонаж бе като глътка свеж въздух на фона на винаги войнствено настроените герои от фентъзи литературата, с които се срещнах напоследък. Затова, ако и вие като мен изпитате неистова нужда от почивка от заплетените сюжетни линии и екшън сцени, ви препоръчвам да посегнете към "Може ли да се срещнем отново" и да прекарате неделния дъждовен ден в компанията на лъчезарната и остроумна Бри. Бри, благодарение на която, гарантирам ви, усмивката ви е вързана в кърпа. 

   Шон.. хмм, имам смесени чувства относно този персонаж. Още в самото начало не знаех какво да мисля за него. Някак, независимо от идеализираното мнение на Бри към него, нещо в този персонаж винаги ме отблъскваше. Ник от друга страна ме спечели още преди дори да съм успяла да го опозная напълно. Мил, забавен, непретенциозен и, обратно на очакваното, напълно лишен от каквито и да било неискрени чувства. Но онова, което искрено ме впечатли в него бе разбирането и търпението, с което той подхождаше към Бри и страховете, които години наред я преследват и измъчват. За тях обаче ви оставям сами да научите.

   По традиция ще споделя и малко за второстепенните герои, които, да си призная, събудиха в мен не по-малко интерес и от главните такива. Сред тях най-вече се открои Андрю - вежливият и забавен най-добър приятел на Бри, който чисто и просто изпъкна със своята чаровност и добродушност. Да не забравяме и че именно той бе дясната ръка на Бри при изпълнението на плана ѝ. Отново само вметвам, не издавам. 
   Другият второстепенен герой, когото за нищо на света не бих изпуснала, е ексцентричната, но изключително сърдечна баба на Бри. Която, за жалост, е и единственият помен от голямото сплотено семейство, към което самата Бри някога е принадлежала. 
   Повярвайте ми, бих искала да споделя още толкова много с вас за героите, но както знаем, не друг, а те съставят книгата и ако продължавам с това темпо още мъничко и ще ви разкрия цялата сюжетна линия. Затова ви оставям сами да опознаете останалите персонажи, обитаващи страниците на "Може ли да се срещнем отново?", а заедно с тях - и цялата история.

"- Осъзнаваш ли, че ще изгниеш в ада заради всички тези лъжи? - дразни ме Никсън.
- Някой трябва да ти прави компания."
  
Остроумен, романтичен и затрогващ, "Може ли да се срещнем отново?" е роман за надеждата, за мечтите и жертвите, които сме склонни да направим в името на тяхното осъществяване. Роман, в който щом се потопите, няма да пожелаете да изплувате.

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

събота, 7 октомври 2017 г.

Послание до читателите

"Някои книги трябва да бъдат опитани, някои погълнати, но малко от тях трябва да бъдат сдъвквани и усвоявани добре".
Гюстав Флобер
 
   Всеки читател някога е страдал от "книжна апатия", или поне така аз наричам моментите, в които реално нямам желание за четене. Когато книгата лежи на масичката до мен, а аз не искам да я разтворя. Наречете го reading slump, книжна меланхолия, ако щете, като читатели знаем, че заглавието е просто подробност. При мен тази книжна апатия обаче продължи по-дълго отколкото бях очаквала - целият месец септември. Това, разбира се, се отрази и на книжната ми равносметка в края му:
• брой започнати книги - 2,
• брой прочетени книги - 2.
   И няма да лъжа, бях много разочарована от себе си. В последствие обаче стигнах до извода, че проблемът не бе само reading slump-а, в който бях затънала. Не, вече ставеше въпрос за нещо далеч по-сериозно и то е, че в един момент бях започнала да приемам четенето като задължение, което, в случай че не изпълнех в даден обем, ме измъчваше и натоварваше психически. И макар да знаех, че това е смехотворно, продължавах вътрешно да се терзая, че вече е средата на месеца, а аз имам завършена само една единствена книга.
   Именно тогава, през този изключително натоварен от към пътувания и емоции месец септември осъзнах, че.. реално няма значение броя книги, които сме прочели, това са просто цифри. Важни са чувствата, които изпитваш докато си в компанията на дадена книга, защото именно с тях ще я свързваш в последствие, когато заглавието нахлуе в мислите ти. А кой читател иска за свързва някой от книгите в библиотеката си с нежелание?!
   А след това мое "прозрение" се появи и идеята за публикацията - да ви споделя и един вид успокоя, че да си дадете кратка почивка от литературата не е престъпление, нито е повод за срам и го споделям с вас главно защото, повярвайте ми, винаги ще се намери някой, който да ви упрекне за това. Аз лично съм се срещала с подобни хора. Затова спрете, дайте си сметка дали харесвате четивото в ръцете си, дали прочитането му реално ви доставя удоволствие и ако е така, то тогава и само тогава му отделете от своето време. Ако обаче отговорът ви е не, затворете книгата! И не се обвинявайте за което. Не се насилвайте да четете нещо, което ви натоварва, разтройства или чисто и просто не харесвате. Защото всеки читател трябва да се научи да разпознава кога е настъпил момента, в който е крайно време да се откаже от скучната книга и да даде шанс на друга!
   И накрая ще кажа само: Четете! Но четете колкото и както вие пожелаете! Четенето е хоби, удоволствие, не го превръщайте в състезание!

Ще се радвам да прочета в коментарите за някой от вашите reading slump-ове и за позицията ви относно написаното :) Лек и книжен уикенд!

петък, 22 септември 2017 г.

Ревю: "Верижна реакция" от Симон Елкелес

   Луис Фуентес е добро момче, умно и забавно, а голямата му мечта е да стане астронавт. Той винаги е бил предпазван от безмилостния гангстерски свят, който едва не е разрушил живота на двамата му по-големи братя. Ала това не го е спирало да поема рискове – Луис неспирно търси следващото предизвикателство.
    Ники Крус знае, че всички момчета лъжат, за да получат това, което искат. В живота си тя следва две прости правила: 1) Не вярвай на момче, което казва „обичам те“; 2) Никога не се забърквай с момче, което живее в южната част на Феърфийлд.
Родителите й са мексикански преселници, но като дъщеря на лекар, тя се чувства много по-близка със съседите си от северната, привилегированата част на града, отколкото със съучениците си мексиканци, членове на бандата „Кървавите латиноси“.
    Да накара Ники да даде шанс на момче от гетото, е най-голямото предизвикателство за Луис, докато не се оказва мишена на новия главатар на „Кървавите латиноси“, който му разкрива съдбовна тайна за семейството му. Оптимистичната визия на Луис за блестящото му бъдеще е разрушена и той започва да се пита доколко всичко, в което е вярвал, е истина и дали кръвта на „лошо момче“, която тече във вените му, не е предопределила съдбата му…
    Достатъчно силни ли ще са чувствата на Луис, които изпитва към Ники, за да му попречат да стане част от един тъмен и жесток свят, където да живееш „на ръба“ е ежедневие?

* * *
   Симон Елкелес ме удиви със своя лек, но същевременно с това изключително емоционален стил на писане още с прочитането на първата книга от трилогията - „Перфектна химия”. С втората книга („Правилата на привличането”) тя дори успя да надмине очакванията ми, създавайки една преливаща от действие сюжетна линия, чиято развръзка и до днес витае в мислите ми. Но с „Верижна реакция” авторката не само ме впечатли, а ме остави без думи.

   Да посоча една единствена причина защо тази книга така силно ми повлия е неизпълнима задача, те са безброй. Едно нещо обаче е сигурно - историята за Ники и Луис е една от най-напрегнатите и изпълнени с обрати истории, до които някога съм се докосвала. Е, останете с мен до края на ревюто и разберете защо.

"Тя е предизвикателство, 
което определено искам да приема."

   Ники е един наистина противоречив персонаж, който доста ме изнервяше в началото на книгата, заради своите постоянни смени в настроението и понякога прекалено острото ѝ чувство за хумор. С напредването на главите обаче осъзнавах, че авторката е вложила доста повече мисъл в изграждането на този образ и всяка нейна дума и действие са добре премислени стъпки по пътя на моралното ѝ израстване. За своите кратки 17 години Ники е преживяла повече, отколкото връстниците ѝ могат да се похвалят, а в случая именно това бе причината с интерес да проследя някои от тези не особено бляскави моменти от живота ѝ и искрено да се вълнувам от всеки малък напредък от нейното самоусъвършенстване. Защото, без значение с колко предизвикателства ще ѝ се наложи да се срещне по пътя, Ники трябва да го стори, трябва да върне живота си отново в релсите. Заради Луис, семейството си и най-вече - заради нея самата. А дали ще успее, ще оставя сами да разберете!

   Подобно на всички мъже от рода Фуентес, Луис отново се оказа едни изключително умен и чаровен персонаж, чието чувство за хумор и неконтролируема нужда от адреналин често го вкарват в, меко казано, непредвидени ситуации (като например да бъде ухапан от змия, докато се опитва да изкачи скала без предпазна екипировка).
   Да бъдеш Фуентес означава да се примириш с живота на ръба, с живот, в който да бъдеш член на Кървавите латиноси не е въпрос на избор. Живот, който е всичко друго, но не и спокоен. Особено когато по петите ти е току-що излезлият от затвора лидер на КЛ, който донася със себе си една дълбоко заровена тайна за живота на Луис и неговото семейство, като това за пореден път ги излага на опасност. Ще успее ли Луис да предпази себе си, семейството си и Ники от хватката на КЛ? И още: ще узнае ли кой в действителност е той? Е, прочетете, за да разберете! 
 
"Понякога е необходимо да се огледаш назад 
и да осъзнаеш, че миналото ни е научило да ценим бъдещето."

   Онова, което несъмнено винаги съм ценяла в стила на писане на Симон Елкелес е романтичната нотка, превърнала се в отличителен белег не само на "Верижна реакция", но и на цялата трилогия като цяло. Освен любовния мотив, насладата ми се дължеше и на факта, че докато четях книгата успях отново да попия от мексиканския език и традиции, които авторката е превърнала в една неизменна част от сюжетната линия. Нещо, което ми предоставя възможността изцяло да навляза в историята и да опозная героите и света, който те обитават. А това, в комбинация с лекия и чувствен стил, изгражда един напрегнат и наситен с действие сюжет, който, както вече споменах, все още продължава да владее мислите ми.

"Ти можеш да промениш съдбата си, Луис- (..) - Ако някой може да го направи, то това си ти." 
  
   И не на последно място, най-важната причина дни наред да пропускам по няколко часа сън - появата на така обичаните от мен Алекс, Бритни, Карлос и Киара, с чиито любовни премеждия се запознах докато четях другите две книги от трилогията. Симон Елкелес е превърнала в тенденция в книгите си винаги да споменава и малко от премеждията в живота и на останалите членове на семейство Фуентес и техните половинки, като с всяка книга те стават все по-заплетени, но, разбира се, неповторимо вълнуващи. И ето един жокер: ако си мислите, че трилогията вече няма с какво да ви изненада, грешите!
   И настъпи моментът за най-важната част - развръзката, която всъщност не е развръзка само за историята за Луис и Ники, но и за цялата трилогия. Развръзка, която мога да опиша с една дума: поразителна!

Напрегнат, изпълнен с множество обрати и чувства, "Верижна реакция" е невероятен завършек на една не по-малко невероятна трилогия за тримата братя Фуентес, които се срещнаха очи в очи със смъртта, за да защитят семейството си. И междувременно откриха нещо, за което никой от тях дори не бе и мечтал - любовта!

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

понеделник, 4 септември 2017 г.

Ревю: "Сърца за разбиване" от Али Новак

   Когато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс“.
    А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му.

    След като сестра
ѝ се разболява, Стела Самюълс мисли единствено как да я разсее от мрачните ѝ мисли. Животът ѝ до такава степен се върти около Кара, че тя се отказва да учи в университет, за да бъде до нея. Стела би направила всичко за сестра си – дори да чака на опашка за автограф от „Хартбрейкърс“. И то цели четири часа. Е, поне среща хубаво момче с прекрасни сини очи, докато си купува кафе. Жалко, че няма да го види отново.
    Само че животът
ѝ внезапно се превръща в истинска сладникава любовна песен. Защото момчето от кафенето е Оливър Пери – водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. И макар че тя нарича музиката му боклук, Оливър ѝ дава телефонния си номер и дори цитира реплики от любимия ѝ филм. О, Господи, какво става с живота ѝ?
    Но как би могла Стела да бъде с Оливър – да се среща с него, да се смее с него и да лудуват с останалите от групата – когато сестра
ѝ е болна от рак и може би умира?

* * *
   Като читател, знам колко непостоянни можем да бъдем ние четящите в избора си на книги. Понякога копнеем за наситен с действие сюжет, друг път - за малко мистерия или пък драма. А защо не всичко наведнъж?! Понякога обаче имаме нужда и от книга, която да ни приюти в прегръдката си, която да ни извади от изпълненото с напрежение ежедневие и за миг да прогони отговорностите и проблемите ни настрана. А за мен „Сърца за разбиване” се оказа именно това - глътка свеж въздух в края на поредния забързан ден.   

   Започнах книгата с доста високи очаквания, на моменти дори се тревожех дали не надценявам потенциала ѝ, но веднага щом навлязох изцяло в историята вече бях сигурна: „Сърца за разбиване” щеше дори да надхвърли очакванията ми! И тя го направи.
   Останах запленена от стила на писане на Али Новак, но не заради фактът колко лек и чувствен е той, или пък защото в себе си той преплита множество житейски проблеми, така характерни за съвременното ни общество. Заплени ме мотивът за фотографията, за музиката и изкуството като цяло, които играеха изключително важна роля в сюжетната линия на книгата и които сякаш я изпълваха с някаква невидима, но ясно осезаема магичност. 
   И докато все още залята от тази магично влечение разгръщах последните страници, в мислите ни най-сетне успя да се заформи един тревожен въпрос: „Кога ще се докосна до продължението?!”.

 "- Значи, просто ще се промъкнем там?
- Стига, Стела, къде е приключенският ти дух?
- Ами крие се под дивана и се надява да не го арестуват."
 
   Стела се оказа още един прекрасен персонаж от YA литературата, с който имах удоволствието да се запозная. Причината така силно да се привържа към нея обаче не се корени в това, че с напредването на страниците открих множество прилики в интересите и характерите ни. Не, онова, което истински обикнах в образа на Стела бе фактът, че авторката по никакъв начин не я бе идеализирала. Дори напротив, още в началото на историята героинята изпъкна със своя буен нрав, като това ми даде възможност първо да се запозная с една от не особено красивите черти на характера ѝ, но същевременно с това с удоволствие да наблюдавам градацията и израстването на личността ѝ по-късно. Защото, преди всичко друго, когато чета дадена книга очаквам тя да ми предаде някакво послание чрез своите герои и сюжет. И с радост мога да заявя, че благодарение на Стела от „Сърца за разбиване” получих може би най-полезния урок, с който една книга е способна да ме дари, а именно:

„Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Всеки го сполетява нещо, рано или късно. Въпросът е как ще поемеш удара.“

   Оливър пък бе едно страхотно допълнение към списъка ми с любими мъжки персонажи. Герой, който, уверявам ви, е невъзможно да не обикнете още в самото начало на историята, макар и да е възможно на моменти да ви идва да го убиете. Благодарение на Стела, и останалите членове на групата, разбира се, той също преживява едно доста сериозно морално израстване, което оказва изключително влияние, както върху отношенията между героите, така и върху цялостната развръзка на книгата.
   По същество обаче: като персонаж, Оливър несъмнено притежаваше, както положителни, така и отрицателни качества, но именно те го изграждаха като личност и го направиха толкова реален в моите очи. Същото важи и за Стела. Когато обаче тези двама герои и техните характери се изправят един срещу друг, сблъсък е неизбежен! Въпросът е само дали това ще ги сближи или ще ги раздели завинаги!

" За мен решенията винаги бяха прости: да или не, черно или бяло, пепси или кока-кола. Може би защото бях импулсивна, хвърлях се с главата напред и слушах сърцето си. Но какво трябваше да направя, когато сърцето ми искаше две напълно противоположни неща?"

   Въпреки очевидната ми привързаност към главните герои обаче смятам, че именно второстепенните персонажи бяха тези, които създаваха полъха на очарованието, който се стелеше измежду редовете на книгата. И именно те бяха причината за неочаквания развой на събитията в края на историята. Ето ги и тях - останалите членове на световноизвестната група Хартбрейкърс: тихият, но винаги готов да се притече на помощ Алек, чаровният, но и малко срамежлив Зандър и не на последно място, непоправимият сваляч и шегаджия Джей Джей. Персонажи, които винаги, имам предвид винаги, успяваха да ме развеселят със своите шеги и номера, превърнали се в част от тяхното преливащо от задължения ежедневие.
   Освен с групата, Али Новак ни среща и със болната сестра на Стела - Кара и техният брат близнак Дрю, чиято връзка  и отношения помежду им всеки път успяваха да докоснат сърцето ми. Онова, което най-силно ме впечатли във връзка с тях бе, че авторката внимателно бе изучила подробностите около болестта на Кара и бе споделила някои доста важни факти за нея в книгата, давайки ми възможност истински да се докосна до героите, семейството им и техните изпитания. А Дрю, Дрю несъмнено остана в спомените ми и то като един от най-точните и красиви примери за това на какво е способна чистата и неопетнена братска любов!
   Да се запозная с всеки от тях за мен бе едно приказно изживяване, което, надявам се, ще продължи и в следващата книга от авторката. А сега ми остава единствено да се надявам и стискам палци, че издателство ИБИС съвсем скоро ще ни зарадва с продължението - "Paper hearts"!

"Животът никога не ти дава почивка. Той е суров и не прощава, и когато те връхлети, имаш само два варианта: да легнеш на земята или да се изправиш и да се бориш."

Увлекателна, написана с много нежност и съчетана с огромно количество хумор,"Сърца за разбиване" е перфектната книга, с която да отпразнувате края на едно невероятно лято. Книга, която ще ви разсмее, ще ви разплаче, ще се прокрадне в сърцето ви и ще открадне частица от него след края си.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

сряда, 23 август 2017 г.

Ревю: "Слънцето също е звезда" от Никола Юн

   Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
   Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

   Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.

   Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.

* * *
   Съдбата е непредсказуема и често ни изправя пред неподозирани препятствия, преплита живота ни с този на някой друг, предизвиквайки ни да излезем от зоната си комфорт. И предизвикателството става още по-сериозно, когато с този човек се оказвате пълни противоположности.
   А Наташа и Дейниъл са именно такива, дори след като оставим настрана очевидния факт, че тя е афроамериканка с ямайски произход, а той - американец, с корейски корени. И ето един интересен факт: сблъсък от срещата им е способен да преобърне целият им досегашен живот.
Защото, както ни е известно, любовта е сложна наука. Всъщност, тя дори не е наука. Ако попитате Наташа, тя ще ви отговори, че любовта не съществува и цялото това желание и привързаност между хората е просто резултат от произвеждането на правилното количество хормони и феромони от страна на двамата индивида. Ако пък попитате Дейниъл ще трябва да изслушате цяла лекция относно силата на съдбата и предначертаността на всяко наше действие, което ни отвежда до срещата с нашата „сродна душа”. Фактите обаче са налице, нещо избухва между двамата
   А най-хубавото в случая е, че, независимо дали сте романтици или реалисти, ако прочетете „Слънцето също е звезда” ще можете да опознаете и двете гледни точки и сами да прецените в коя да повярвате и в коя - не. Е, кого чакате?

"Емпирично доказуем факт: Хората не са логични." 

   Стилът на писане на Никола Юн ме заплени още когато преди месеци прочетох „Всичко, всичко”, а със „Слънцето също е звезда” само доказа твърдението ми колко лек, ненатоварващ и същевременно с това трогателен е той. Защото независимо дали ме кара да се смея с глас или път да плача неконтролируемо, стилът ѝ винаги, винаги поражда у мен някаква емоция, а като читател, именно това ценя в книгите ѝ!
   Откровено споделям, че харесвам идеята за кратките глави и това се оказа още една причина да се насладя на прочитането на „Слънцето също е звезда”. Защото, макар и кратки, главите в книгите на Юн винаги са някак.. достатъчни. Без излишни увъртания, без натоварващи описания. И въпреки това, винаги успяващи да ме докоснат. А само един наистина добър автор е способен да пробуди в читателя толкова много емоции само с едно изречение, понякога дори - с една единствена дума.

"Животът е твърде кратък, за да го прекараш,
 правейки нещо, към което си безразличен."

   Най-впечатляващият факт относно цялостната идея на книгата за мен обаче не бе само, че сюжетната линия се развива в рамките на един ден (Да, правилно сте прочели!), а това, че в основата си тя разгръща десетки житейски въпроси и проблеми, с които всички ние се срещаме ежедневно: за предначертаната ни съдба, за хилядите възможни пътища, по които иначе бихме могли да поемем, за изпуснатите възможности, за расовата дискриминация, за загубата на връзката с родното и за емоционалната отчужденост, властваща в семействата. Но най-вече: въпросът за това дали е редно да следваме мечтите си докрай, дори когато те са нереални и непрактични в очите на останалите. И кого е редно да послушаме, разума или сърцето си.

"Хората непрекъснато правят грешки. Малки грешки, като да застанеш на грешната опашка в супермаркета. Онази, на която чака и жената с десетки купони и чекова книжка.
Понякога правиш следно големи грешки. Отиваш да учиш медицина, вместо да последваш истинската си страст.
Понякога правиш наистина големи грешки.
Предаваш се."

   Останах и още по-приятно изненадана, когато разбрах, че в книгата, паралелно с очарователната любовна история за Наташа и Дейниъл, авторката умело преплита историите и на още няколко герои. Герои, които дори не бих предположила, че играят такава важна роля в развитието на сюжетната линия: Адвокат Фицджералд, бащата на Наташа, семейството на Дейниъл, та дори охранителката Айрийн. Защо бихте се запитали? Защо те? Е, ще ви подскажа малко: съдбите на всички персонажи в книгата са свързани, зависими едни от други, и дори най-малкото отклонение може да повлияе на останалите. И да промени животите им из основи. Ако обаче искате да разберете още, да научите как и по какъв начин те са свързани и до какво ще ги отведе това, ще трябва сами да прочете :)

Забавен и написан с много любов, "Слънцето също е звезда" е затрогващ читателя роман за смелостта да повярваме в себе си и куража да прекрачим ограниченията, които ни спират да сбъднем мечтите си. Роман за истинската, неподвластна на времето и остарелите човешки възгледи любов.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

сряда, 16 август 2017 г.

Ревю: "Тайният портал" от Ева Фьолер

Те са избрани да пътуват в миналото.
Тяхната мисия е да запазят хода на историята такъв, какъвто го познаваме.

Този път задачата на Ана и Себастиано се очаква да е лесна - просто трябва да придружат един инженер в Лондон, в 1813 година. Но озовавайки се в миналото, мисията им се оказва повече от опасна: някой разрушава наред порталите на времето и единствено те двамата могат да го спрат. Представяйки се за несметно богати брат и сестра с благороден произход, Ана и Себастиано са приети в кръговете на висшата аристокрация. Така по време на грандиозни балове и разходки с карета в парка те трябва да се справят не само с напористи ухажори, но и да разкрият кой е истинският злосторник. А когато всички портали са разрушени и завръщането им в настоящето е възпрепятствано, играта наистина загрубява...


* * *
   Винаги ми е било изключително трудно, когато настъпи времето за раздяла с дадена книга. И нещата излизат от контрол, когато вече става въпрос не за една книга, а за цяла трилогия, тъй като тогава болката ми е утроена заради тройно повечето прекарано време с героите и света, който те обитават. А "Пътуване във времето" е една от онези трилогии, с които, ако можех, никога не бих се разделила. И днес съм тук, за да направя опит възможно най-изчерпателно да ви споделя какво толкова силно ме впечатли в нейния така възхитителен финал! Приятно четене :)

"- Нямаме ни най-малка представа какво ни очаква. (...)
- Има само един начин да разберем."

   В "Тайният портал" Ана и Себастиано отново се изявяват като блестящи пътешественици през векове, като този път целта им не е кой и да е град, а бляскавият и шикозен Лондон от 19 век. Зад излъсканите до блясък каляски и помпозни рокли обаче се таи нещо зло. Нещо, готово да погълне целия свят и всички негови обитатели, ако не бъде спряно! И именно тук се намесват винаги готовите за приключение Ана и Себастиано, които се нагърбват с тежката задача да спрат нещото преди да е погубило света ни и нас самите!
   Израстването на героите в тази книга е повече от очевидно! И не става въпрос само за начина, по който двамата започват да гледат на осеяните им с премеждия пътувания, но и за чувствата между тях, които за тези няколко години стават все по-силни с всеки изминал ден. Харесах фактът, че авторката умело бе разгърнала основната история на трилогията и паралелно с нея бе успяла да изгради и една много силна и емоционална връзка между главните герои, като това нито за миг не натовари развитието на сюжетната линия, в която и да е от книгите. Дори в "Тайният портал", където чувствата между героите бяха поставени пред множество изпитания на доверието.
   В книгата имаше от всичко, не липсваха нито рисковите ситуации, в които Ана и Себастиато постоянно попадат, нито емоционалните моменти между тях, които жадно препрочитах отново и отново. И разбира се, не липсваше и удивителният финал,който.. е, ще прочетете сами. :) 

"- О, Ана, нали знаете, че в тази игра 
може да има само победители или победени." 

   Онова, което най-силно успя да ме впечатли в книгата обаче бе цялостното разплитане на мрежата от тайни, която Ева Фьолер бе изплела около историята си. Как изведнъж всичко започна да добива смисъл и как дори на пръв поглед най-незначителните подробности имаха своята важна роля за по-нататъшната развръзка. Още в началото на трилогията имах безброй много въпроси: "Кои са старите?", "Каква е целта им?" или пък "Защо изобщо се налага да променят хода на времето?".. И сега, след като прочитането ми на трилогията е вече факт, съм неописуемо щастлива, че най-сетне разполагам с отговорите на тези дълго преследвали ме загадки.

   Ева Фьолер за пореден път не изневерява на стила си, създавайки няколко напълно нови, но изградени до съвършенство персонажи, които да придружават двамата главни герои в това опасно приключение, а Ифи, Джери и мистър Скот са само част от тях! Винаги съм се възхищава на този елемент в стила на авторката и той неизменно много ще ми липсва. Като цяло, всичко ще ми липсва: омагьосващите описания, изпълнените с хумор диалози, а в случая и монолози, постоянните препратки към настоящето, но най-вече - героите! Защото именно те правят историята такава, каквато е - съвършена!

Вълнуващ, магичен,"Тайният портал" е идеалният завършек на една изпълнена с приключения, житейски уроци и много хумор трилогия. Трилогия, която препоръчвам на всеки заклет почитател на фентъзи романите и на всеки, който желае да се потопи в този фантастичен нов свят, в който линията на времето може всеки момент да бъде разкъсана. И Ана и Себастиано са нейните верни защитници.

вторник, 8 август 2017 г.

Unpacking GEMBOX August / Happiness in a box


  Винаги е приятно, когато седмицата ти започне с усмивка! А причината за моята бе пристигането и разопаковането на прекрасния GEMBOX за месец август!
  Това бе и първият ми GEMBOX. Всъщност, първата ми книжна кутия изобщо! Но определено няма да бъде последната!

   Първото нещо, което очите ми съзират при отварянето на завързаната с розова панделка кутия е червено, червено,червено и едно сладко послание, което моментално ме кара да се усмихна. И в същия миг долавям възхитителното ухание на ягоди! Помислих си, че това е най-прекрасната част от кутията. Веднага след като разгръщам червената опаковъчна хартия обаче си връщам думите назад. Това е най-прекрасната част от кутията:

   Пред очите ми веднага се появяват куп разкошни продукти и, повярвайте ми, не знаех от къде да започна. След дълго взиране и още по-дълго възхищение пред грижливата подредба, първото, което изваждам е душ гелът на Aroma: Strawberry Cream, който ухае просто божествено. Винаги много грижливо подбирам аромата на душ гела си и този се оказа едно страхотно допълнение към козметичните ми продукти. След него в ръцете ми попада малка кутийка с гел за зъби с аромат на мента, комплимент от Himalaya, която всъщност е и марката на следващия артикул в кутията: балсамът за устни "Ягодов блясък"! Държа да вметна, че той е и първото нещо, което напусна опаковката си! :дд А до него е и ароматната розова торбичка с чай, която съдържа късчета ябълка и кайсия, шипка, червено цвекло, пъпки от роза, аромати, парченца ягода, ванилия и цвят слез. И вече знаех, че именно това е любимият ми продукт от кутията!

 
    А веднага под тях откривам едно малко картонче с рецепта за изкусителен ягодов сладкиш "Наполеон" (който несъмнено съвсем скоро ще изпробвам!). Не знам за вас, но аз огладнях още докато прочитах рецептата!
   Но най-важното тепърва предстоеше:

    Очите ми останаха върху корицата на книгата! Толкова семпла, свежа и същевременно напълно в тон с темата на кутията: "Любов и омраза". Винаги съм харесвала романтичните романи, които издават издателство ИБИС, затова и веднага се зарадвах на прекрасната възможност отново да прочета някой от тях. Не съм се срещала досега с творчеството на Сали Торн, но анотацията на книгата определено успя да ме заплени и вече съм убедена, че "Игра на омраза" ще бъде следващото ми четиво! Явно останалите книги от TBR листа ми ще трябва да почакат!

   Е, това беше GEMBOX кутията за месец август и аз имам една дума за нея: УДИВИТЕЛНА! Няма да лъжа, имах огромни съмнения относно този вид книжни кутии, но след тази всичките ми страхове отлетяха! Изключително щастлива съм, че най-сетне и аз изпитах трепета и удоволствието от разопаковането на кутията, чието съдържание остава тайно до самото и отваряне! Определено не бих заменила това прекрасно усещане за нищо друго на света! А пък кутията, още по-малко! 
   GEMBOX, очаквам с нетърпение какво сте ни подготвили и за месец септември! :) А за вас, читатели, имам един въпрос и той е: какво е вашето мнение за кутията? Споделете отговорите си с мен по-долу в коментарите. Лека и книжна седмица!

вторник, 1 август 2017 г.

July Wrap Up & August TBR

Юли беше един удивителен и наситен с емоции за мен месец. И най-вече, с книги. През него попаднах на страхотни книжни попадения от всевъзможни жанрове и макар да се надявах броят да бъде малко по-голям, съм доволна от резултата.
Е, време е да ви покажа книжните съкровища, с които прекарах горещите летни дни на плажа и с които заспивах късно вечер. Или рано сутрин, зависи кой как го приема :D Но да, имам предвид точно заспивам с тях, защото десетки пъти ми се случи уж да затворя очи за минутка, а след това случайно да се събудя в 3 сутринта (и да продължа да чета, но това е друг въпрос). За да съм честна обаче смятам, че за мен именно това представлява магията на четенето: да не позволяваш на нищо, дори на будилника, да те принуди да оставиш любимите си герои настрана в замяната на няколко часа сън. (Е, съветвам ви да си оставите поне 2 часа, все пак трябва и да можем да изкараме новия работен ден)
 
"Златният мост" от Ева Фьолер
  Месецът започна с едно доста дълго очаквано четиво, което месеци наред хващаше прах в библиотеката ми. Чакането обаче бе възнаградено с приказното удоволствие от прочитането му, защото, хайде де, става дума за една от книгите на Ева Фьолер! А резултатът: удивително и бих казала дори по-добро продължение в трилогията "Пътуване във времето"! Повече за мнението ми относно книгата - тук :)

"Яж, моли се и обичай" от Елизабет Гилбърт
  Толкова дълго време хвърлях погледи на тази книга, а когато вече бях убедена, че трябва да я имам.. тя беше изчерпана. Късметът обаче се оказа на моя страна и съвсем скоро ми се обадиха от обществената библиотека, за да ми съобщят, че вече е на разположение при тях и мога да я заема. И тук чакането ми определено си струваше всяка секунда! Една страхотна, изпълнена със безценни житейски уроци и препоръки за начинаещи в медитацията като мен книга, която изпълни месеца ми със прекрасни емоции и много усмивки!

"Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох
  И след толкова усмивки, идва ред и на книгата, която бе причината дни наред да се разхождам подпухнала и със зачервени очи. "Толкова близо до хоризонта" се оказа разтърсваща, трогателна история, която чисто и просто разби сърцето ми! И защото раната е все още прясна, ви приветствам, ако имате още въпроси относно нея, да прочетете ревюто ми - тук :)
"Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън
  След реката от сълзи обаче дойде времето на една типично по юлски слънчева книжка, с които прекарах първите дни от почивката си на плажа и искрено се наслаждавах на всяка секунда, както от книгата, така и от лятото! Джанди Нелсън ме удиви с първата си книга, а тази бих казала е дори по-добра! Не ми вярвате? Проверете сами! А ако имате нужда от още малко убеждаване, ето и ревюто ми към книгата - тук :)
"Най-доброто в мен" от Никълъс Спаркс
  За първи път чета нещо от автора, но останах истински запленена от стила му на писане и изпълнения с емоции сюжет, който ме накара да се съмнявам в цялостта на вече повторно подложеното ми на кризисна ситуация сърце! Като оставим настрана фактът, че отново ми се наложи да си изплача очите и да търпя въпроси от сорта на "Пак ли си плакала? Пак ли книга!?", "Най-доброто в мен" се оказа поредното книжно попадение този месец. Книга, която препоръчвам на всеки почитател на романтиката и съпътстващия я жанр!
"Кралска клетка" от Виктория Айвярд
  Е, в края на наситения с любовен привкус месец, идва време за малко екшън! А кой е по-добър в това освен непоклатимото и винаги готово за битка Мълниеносно момиче - Мер Бароу?! Отговорът е лесен: Никой! Затова и реших да прекарам последната седмица от месеца, и първите 2-3 дни от новия, в компанията на третата книга от поредицата "Алена кралица" и да утоля жаждата си за наситен с битки и неочаквани обрати сюжет, с който почетно да закрия месеца! Истината е, че ми оставам още стотина страници до края и смятам съвсем скоро да добавя и нея официално към списъка ми с прочетени!


Да, това бяха 6-те книги (по-скоро 5 и половина), които успях да прочета през изминалия месец. Като брой книгите не са много, но както към казвала и преди, аз не чета за бройка, а за удоволствие! А тук удоволствието несъмнено бе налице! 
Месец август ще се окаже и последния пълен месец от лятната ми ваканция, затова смятам да се отдам на някои доста дъъълго отлагани и още по-дълго очаквани книги. Ето и кои са те:

 
 А тук ще си оставя място и за книгата,
която трябва да получа след броени дни
с поръчаната от мен GEM BOX!

Както можете да забележите, списъкът ми не е дълъг, но и не желая да бъде, за да не се обременявам с някакви неизпълними цели. Не мога да чета бързо. Всъщност дори чета много бавно! Именно затова вече всеки месец си подбирам 5 книги, които със сигурност смятам да прочета и си оставям място за 1-2, които, ако пожелая, междувременно също мога да добавя към списъка с прочетени :)  
Е, това беше моят July Wrap up & August TBR! Надявам се да ви е било забавно и интересно и с нетърпение очаквам да прочета в коментарите кои са книгите които вие смятате да прочетете през август! А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!

понеделник, 24 юли 2017 г.

Рвею: "Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън

  Джуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им.
   Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
   Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

* * * 
  Джанди Нелсън за пореден път ме изуми! Преди време имах възможността да прочета "Небето е навсякъде" и още тогава бях наясно колко затрогващ и увлекателен може да бъде стилът ѝ на писане. Но, о, Божичко, не бях подготвена за това

 "- Трябва да виждаш чудесата, за да ги има, Джуд."

  В "Ще ти дам слънцето" авторката безспорно е надминала себе си във всяко отношение. Сюжетът, героите, наситените с емоционалност сцени, развръзката, всичко. Всяка една малка подробност, колкото и маловажна да изглеждаше тя, бе там с конкретна цел. Всеки момент от историята имаше важна роля в по-нататъшното разплитане на паяжината от тайни, които не само Ноа и Джуд, но и цялото им семейство държеше под ключ. А развръзката.. с думи не мога да опиша удоволствието, което изпитвах, докато проследявах как всяко парченце от пъзела си идваше на мястото и разкриваше една далеч по-сложна и заплетена сюжетна линия, която дни наред крадеше съня ми.

"Какво те кара да кажеш обратното на онова, което всяка клетка от тялото ти иска да изречеш?"

  Книгата разгръща някои от най-премълчаваните, но и сериозни проблеми на нашето поколение. Проблеми, които, вярвам, не всеки е готов да разгледа: тези за хомосексуалните, за загубата на близки и за страха да бъдеш себе си в общество, готово да стори всичко, за да заличи и най-малката следа от индивидуалност у човека. И за да бъда честна, именно това така силно ме привлече в книгата и съм изключително щастлива, че успях да се докосна до нея, защото тя положително повлия на мнението ми за всеки от горе посочените проблеми.
  Най-важният фактор в книгата обаче несъмнено играеше любовта. От една страна това бе припламналата любов между Джуд и мистериозният и магнетичен Оскар, а от друга - неоспоримото привличане между Ноа и очарователният Брайън. И в двата случая чувствата между героите предизвикват появата на още повече въпроси около развръзката на историята. Каква ще бъде тя обаче ще разберете сами, ако се осмелите и дадете шанс на книгата.

"Не е редно да живееш в лъжа. Никога не е, Ноа. - (...) - Не можеш да избираш кога да обичаш, нали?"

  Джуд се оказа доста противоречив образ. В началото тя бе просто едно нормално, винаги усмихнато тринадесетгодишно момиче, получило дарбата да създава изумителни пясъчни скулптури, които обаче пази в тайна. Тайна, която знаят само тя и океанът, който прилежно отмива всяко доказателство за тях преди някой да е успял да им се възхити. Докато един ден в групата от посветени в тайната случайно, а може би не съвсем, не попада и нейният брат близнак, Ноа - лъчезарно, но изолирало се от света момче, което за разлика от сестра си изразява себе си не посредством пясък, а бои. И в този момент между двамата избухва ожесточена борба за вниманието на майка им. Борба, която постепенно разрушава семейството. И двамата обаче имат едно и също желание - да влязат в Калифорнийското училище за изкуства. 
  Какво се случва, когато любовта между брат и сестра е заменена с неприкритата завист? Когато семейството е покосено от най-жестоката трагедия - загубата на близък? Ами когато тази трагедия е толкова силна, че завинаги бележи всеки един от членовете на семейството? Какви са последиците от вината, взела превес дори над мъката от загубата? И колко дълго ще отнеме на Ноа и Джуд да осъзнаят, че всеки от тях разполага само с половината от истината и само когато двамата най-сетне загърбят враждата и егоизма си ще могат да продължат напред?
  За да разберете обаче отговорите на всички тези въпроси ще трябва сами да прочетете книгата. 
  А аз ви обещавам, че няма да съжалявате за решението си.

"Време е за втори шансове. Време е светът да бъде преправен."

"Ще ти дам слънцето" е една трогателна, стопляща сърцето история за истинската и неподвластна на моралните догми любов, способна да пребори дори най-строгите човешки предразсъдъци. История, която несъмнено ще преобърне всяка ваша представа за правилното и грешното щом в живота се намесят чувствата. Един жокер, правила не съществуват!