понеделник, 26 юни 2017 г.

Ревю: "Алеа Аквариус: Повикът на водата" от Таня Щевнер

Леденостудената вода се затвори над главата й. Тя отчаяно зарита с крака и загреба с ръце. Сърцето й се блъскаше в ребрата - ала внезапно я обзе невероятното чувство, че то бие така не от страх, а от радост.

  Морето привлича Алеа с невероятна сила, откакто тя се помни - и въпреки това не ѝ е позволено дори да доближава водата, защото я грози смъртна опасност. Или поне това са гласели последните думи на майка ѝ, преди да изчезне. Как и защо родната ѝ майка я е поверила на друга жена - тази тайна не излиза от ума на момичето. А възможност да тръгне по следите ѝ се открива, когато среща децата от екипажа Алфа Кру, кръстосващ морета и океани с платнохода "Круцис".
Но един ден силна буря изхвърля Алеа зад борда и досегът с водата ѝ разкрива неподозирани способности и чувства, които ще пробудят още повече въпроси за нейното минало
И оттогава нищо вече не е същото...
* * * 

   Прочитането на "Алеа Аквариус: Повикът на водата" се оказа едно незабравимо пътешествие, даряващо ме с прекрасното усещане за уют, което само някоя наистина добра книга може да стори. Да, тя в действителност не бе нещо велико, но бе красива и наситена с чувственост история за приятелството, което покълна между петима на пръв поглед напълно различни персонажи и което, вярвам, ще остане за цял живот. И дори фактът, че книгата бе по-скоро написана за деца, не успя да ми попречи иистонски да ѝ се насладя.
 Най-вече обаче ми допадна фактът, че авторката не бе заложила на дългите описания, а на действията и развитието на сюжета, което ми да даде възможността смело да препускам из страниците, докато и последната не бе разгърната, оставяйки ме единствено с желанието възможно най-скоро да се докосна до продължението. И приключенията, които то е подготвило на Алфа Кру!

"Чувстваше се като птица, която дълго време е била пленница в кафез и сега най-после е свободна да разпери крила и да полети."

  Алеа се оказа още един интригуващ персонаж не само заради многото въпроси относно биологичните ѝ родители, но и заради цялата тази потайност около новите ѝ способности, които вместо да дадат светлина върху миналото ѝ, го обгръщаха в още по-гъстата мъгла на неизвестността. 
  Останалите от екипажа на Круцис също успяха да ме впечатлят и то най-вече заради така добре изразена им индивидуалност. Бен - верният капитан на старият платноход и единствен пълнолетен на борда, понесъл на гърба си отговорността за още четири луди глави, Сами - чаровното рижаво хлапе, което обожава да прегръща и е склонно да покани дори непознат да се присъедини в групата му, Тес - винаги намръщената пиратска принцеса, готова да преплува океани, само за да изживее всяко приключение, което живота ѝ предложи, и разбира се Ленокс - най-новият член на Алфа Кру, който още със появата си дока своята важна роля в историята и миналото на Алеа. Всеки от тях, коренно различен от останалите, но свързани помежду си от нещо по-силно дори от морското вълнение преди буря и по-красиво от гледката на залязващото зад хоризонта слънце - тяхното приятелство.

"- Те просто са малко… различни?
- Да. Доста са различни. Просто са самите себе си и не се страхуват."

  А аз оставах запленена от силата на това приятелство, което групата успя да създаде и укрепи за краткото си време заедно. Приятелство, крепящо се на верността и обичта, властваща измежду тях, но и най-вече - на всеобщото им желание да кръстосват океаните на борда на платнохода Круцис. 
  Авторката неизменно бе вложила много мисъл и любов в изграждането на сюжетната линия и това може ясно да бъде усетено не само в постепенното разплитане на паяжината от тайни, полепнала по миналото на героите, но и в неизвестността, с която бе обвита бъдещата развръзка на книгата. Но океана крие много загадки. А на някои от тях тепърва им престои да изплуват на повърхността.
" - А какво искаш да правиш?
- Да преживея нещо вълнуващо. Да водя интересен живот. Не искам да пропусна приключенията, които животът предлага."
Не се колебайте, дайте шанс на книгата и се потопете в този вълнуващ нов свят на митични същества и дълбоководни приключения! Приемете предизвикателството и се подгответе да кръстосвате океани в компанията на единствените и неповторими Алфа Кру, докато платноходът Круцис смело пори вълните към хоризонта и отвъд. И нека пътуването да започне!

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 11 юни 2017 г.

Ревю: "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шуаб

  Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
   Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
   Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...
* * *

  Не веднъж съм споменавала, че има книги, за които думите никога не са достатъчно силни, достатъчно точни.. достатъчни. Книги, за които не желаеш да говориш, а по-скоро искаш да скриеш, от хората, от света, и да запазиш само за себе си. А "Четирите цвята на магията" е именно такава. Защото тя е една от онези истории. Истории за мистични светове, подвластни на крале и кралици, за борби за власт и могъщество, за вълшебства, за .. магия. Тя е една от онези книги, каращи ме да се замисля: "Кой читател не би се изкушил да разлисти страниците ѝ?". А след това аз самата се отдавам на изкушението. И ето ме тук, пиша ревю за книга, която дни наред крадеше съня и мислите ми и която заедно с края си отнесе и парченце от сърцето ми. 
 
  Да изброя всяка една причина да прочетете книгата ми се струва неизпълнима задача. Те са безброй! Защото всеки един герой и антигерой бяха изградени до съвършенство. Всяка подробност в характерите на персонажите бе там с цел. Всяка стъпка, която извървяваха те бе грижливо обмислена. Всяка страница, от началото до края - написана със такава страст и педантичност, присъща само на един истински добър писател! И всичко това се преплиташе в една удивителна, магична история, в която с нетърпение очаквам отново да се потопя!

"Кръвта беше магия, която се проявява. 
Там тя процъфтяваше. И там отравяше."

  Кел неусетно се превърна в един от най-забележителните литературни герои, с които някога съм се срещала, не само заради способностите му на антари, позволяващи му свободно да борави с магията или пък заради постоянно менящите се цветове и модели на палтото му (което веднъж е червено, като водите на река Айл в Червения Лондон, а в следващия миг - черно като бездната в едното му око). Нито пък заради неустрашимостта, с която прие предизвикателството, наложено му от съдбата. Онова, което истински ме впечатли в него бе предаността му към семейството, готовността му да пожертва собствения си живот десетки пъти, опитвайки се да защити любимите си хора и всички жители на трите Лондон-и. Впечатли ме неговата доброта и състрадателност, умело скрити нейде зад тъмнината в черното му око. Защото преди всичко друго, преди титлата му на антари, на почетен син на кралското семейство и техен вестоносец, той бе човек, копнеещ да открие своето място в света. А защо не и малко любов..

"Знаеше, че ще загуби битката. 
Знаеше, че ще умре.
Но проклет да е, ако не даде всичко от себе си."

  Лейла се оказа един изключително интригуващ персонаж - храбра, с несломим дух и жажда за приключения, надарена с чаровната усмивка на девица в беда, но и с грабливите ръце на изкусен крадец, тя се бе превърнала в най-издирвания джебчия в Сивия Лондон. Под маската и широкополата шапка, служещи ѝ за маскировка, обаче се криеше едно изоставено от света момиче, чиито тайни тънеха в непрогледната мъгла на миналото ѝ. Въпреки нарастващия ми интерес около нейното детство и изгарящото ме желание да узная каква сила тече във вените ѝ, авторката така и не прояви милост към мен, оставяйки ме единствено с копнежа колкото се може по-скоро да се докосна до продължението на книгата и до тайните, спотайващи се в нея.

"Предпочитам да загина по време на приключение, вместо да живуркам в застой."

  В сюжетната линия се преплитаха десетки персонажи, които, независимо от важността на своята роля, идеално допълваха историята. Някои със своята арогантност, други с неутолимата си жажда за власт, а пък трети, като Рай - с безразборното подхвърляне на шеги, които, колкото и неуместни да бяха те на моменти, винаги ме караха искрено да се смея иззад страниците на книгата. И именно това бе причината историята така силно да се докосне до сърцето ми! 
  Немислимо е да не споделя и възхищенията си относно стилът на писане на В. Е. Шуаб, отличаващ се със своята лекота, но същевременно с това и ефирност. Влюбих се в начина, по който поднасяше чувствата на героите и описанията на този потънал в магия свят, който те наричаха свой дом. Влюбих се във всеки един уж малък детайл, която тя добавяше към характера на героите или сюжетната линия, защото, както вече споменах, те бяха там с определена цел. За да разберете каква обаче, ще трябва лично да прочетете.

"Щяха да се срещнат отново. Беше сигурен. Магията извайва световете. Придава им форма. Те имат фиксирани точки. В повечето случаи тези точки са места. Но понякога, макар и рядко, се оказваха и хора. Независимо, че Лейла беше човек, който не го свърта на едно място, тя приличаше на неравност върху света на Кел. Такава, в която положително щеше да се спъва отново."

Обвита от бляскавата омая на магията, за която разказва, "Четирите цвята на магията" е книга, която ще ви придружи в едно епично приключение в свят на нечувани вълшебства, заклинания, предателства, битки за власт и могъщество. Книга, даваща началото на една удивителна трилогия за премеждията на Лейла и Кел по пътя им към разкриването на дълбоко заровените тайни на четирите Лондон-и.

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 2 юни 2017 г.

Месец на fantasy книгите

 Юни е месецът, даващ началото на изпълнените със слънчеви лъчи и усмивки дни, за които всеки човек се надява в продължение на месеци. Е, ето една прекрасна новина - Юни е вече тук! 
Първият месец на лятото е и един от любимите ми месеци от годината поради няколко причини: 1) очевидното приключване на учебната година (не се лъжете от факта, че чета книги, училището така и не успя да ме спечели), 2) появата на първите горещи летни дни, чиито сутрини и обеди прекарваме в компанията на прекрасни приятели и роднини, излегнати на плажа, засмени и свободни, а пък следобедите - сгушени в обятията на поредната крадяща дъха ни книга, чакайки горещината да отпусне хватката си над света и 3) удължаването на деня, което положително означава и удължаване на времето за четене! А ето и кои книги ще ме последват през първия месец от тазгодишното ми лятно приключение:

1) "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шуаб
  Книгата ми бе изпратена от издателството преди седмица, близо почти две, но аз успях да я започна едва преди 2-3 дни. И макар да напредвам бавно в опознаването на сюжета и героите, съм силно заинтригувана от мистерията, около която се гради историята. А съдейки и по страхотните отзиви на чуждестранните boog-bloger-и за книгата, имам пълното право да изкажа изключително високите си очаквания за по нататъшното развитие на сюжетната линия. Издателство ЕМАС никога не са ме разочаровали и се надявам "Четирите цвята на магията" да бъде още едно велико тяхно попадение!

2) "Нощният цирк" от Ерин Моргънстърн
  Добре, ето че най-сетне настъпи и твоят час! Съзерцавам тази книга близо 2 години в библиотеката, в книжарницата, на където и да се обърна вниманието ми винаги бива привлечено от магическата ѝ корица. И макар TBR листът ми да прелива от все още непрочетени книги, ръцете ми за пореден път инстинктивно посягат към нея, а очите - към анотацията на гърба ѝ, която чисто и просто ме оставя без думи. Добрата новина в случая е, че "Нощният цирк" най-сетне откри мястото си на рафта ми с книги и търпеливо чака своя ден, а той е съвсем близо!

3) "Златният мост" от Ева Фьолер
  И като заговорихме за книги, които все още чакат да дойде техният ред..  Закупих си книгата преди.. може би 1 година, но както виждате, тя все още чака. Този път обаче съм твърдо решена да се впусна в още едно пътуване във времето със Себастиано и Ана, които успяха да ме очароват още в първата книга от трилогията, а именно: "Гондолата на времето"! Още една причина най-сетне да се заловя с прочитането на "Златният мост" е и фактът, че наскоро попаднах на новината за вече излязлата на пазара трета книга, чието сюжетно действие се развива не къде да е, а в приказния Лондон от 19 век. Е, май е време да побързам!
 
Както може би забелязахте, този месец реших да заложа не само на малък брой книги, но и на такива, отговарящи на жанра фентъзи. Да кажем, че се нуждая от малко повече магия в живота си, а за мен това е най-добрият начин да посипя щипка от нея в забързаното си ежедневие. 
Ами вие? Кои са книгите, с които смятате да прекарате месеца и на какъв жанр отговарят те? Ще се радвам да прочета отговорите ви в коментарите! Леки и книжни почивни дни :)