неделя, 16 юли 2017 г.

Ревю: "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох

Най-силната любов.
Най-силната болка.
Една истинска история.

  Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
  Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
  Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...
  Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

* * *
  Завърших книгата едва снощи. Със зачервени очи, наранено сърце и непоносимото желание да протегна ръце през страниците на книгата и да прегърна авторката. Дори не бях предполагала, че съм способна така силно да съчувствам на нечия съдба. Защото "Толкова близо до хоризонта" не е просто един добре изграден сюжет, шепа герои и няколко неочаквани обрата, не, това е реална история, спомен от младите години на авторката. Спомен за първата ѝ истинска любов, която е колкото красива, толкова и трагична и която тя смело решава да сподели със света. Плаках, плаках с часове, докато накрая не достигнах и последната страница на книгата и не осъзнах, че макар още в началото да знаех как ще завърши тя, не бях подготвена за това. Въпреки всичките сълзи, които изплаках по историята обаче съм сигурна в едно - щастлива съм, че прочетох "Толкова близо до хоризонта", че успях да изживея това наситено с емоции, понякога хубави, понякога не съвсем, приключение и най-вече - че Джесика Кох ми позволи да се докосна до този неин, потискан години наред, спомен за момчето, което я научи да живее.

"- Не съжалявам за нищо. Нито за един ден, нито за един миг. Ако можех да върна времето, пак щях да избера теб. Щях да взема правилното решение."

  Винаги съм се възхищавала на моралното израстване на героите в книгите, а това на Джесика бе едно от най-впечатляващите, за които съм чела. В началото тя ни е представена просто като едно седемнадесет годишно момиче, свикнало да бъде сякаш косвен играч в жестоката игра, наречена реалност. Животът обаче не е розов, не е дори само черен, той е една пълна палитра от цветове и багри, с която Джесика тепърва предстоеше да се запознае. Именно тогава в живота ѝ нахлува Дани, винаги усмихнатият, жизнерадостен и доста циничен Дани, който бе готов да предложи на Джесика дори повече, от колкото тя е способна да приеме. Дани, който зад маската си на сваляч и успешен спортист и модел крие едно изпълнено с болка и страх минало, което го преследва и до днес. Но тя също може да му предложи нещо, което заради страховете си той не е готов да приеме - нейната любов. Може би това няма да ви изненада, но да, те се влюбват, противно на всичко и всички те се осмеляват да дадат шанс на любовта си. Но подобно на деня, след всеки изгрев предстои залез и обратното. Въпросът обаче е дали са готови да посрещнат непрогледния мрак, който настъпва след залеза и донася със себе си всички демони от миналото. Минало, което или ще ги сближи и ще ги ги раздели окончателно.

"- Ако ти доскучае или искаш да се поупражняваш в шофиране, можеш да отидеш до нас, да полееш цветята и да нахраниш котката.

В жилището му нямаше нито едно растение, не бях видяла и котка, но разбрах жеста: домът му бе отворен за мен по всяко време." 
Докато четях книгата знаех, че Джесика Кох не само е разказала историята си, тя е вложила цялото си сърце и душа в нейното документиране, изживявала е всеки един момент от нея отново и отново. И е създала нещо.. удивително. Създала е книга, която, вярвам никога няма да забравя и която несъмнено ще препрочитам отново и отново през годините. 
  Обикнах "Толкова близо до хоризонта"! Обикнах всичко в нея: лекия и чувствен стил на писане на авторката, така реално представените герои и не на последно място - забавните моменти, в които се смеех с цяло гърло и онези не толкова забавни, в които тъгувах с всяка фибра от тялото си. Би било нечестно да не споделя и колко възхитена бях от силата на приятелството, което поникна и израстна около Дани, Джесика и Кристина и ги превърна в един храбър, често необуздан екип, решен да се пребори с всеки удар, който животът им е нанесъл и ще продължава да им нанася. Онова, което най-силно ме трогна в историята обаче бе острият, дори циничен начин, по който авторката разкри истината за тежкото минало на Дани. Начин, целящ да призове възможно най-много хора да се замислят над важността на тези проблеми, които засягат както мъже, така и жени по целия свят. А най-ужасяващи за съжаление са последиците от тях! И именно фактът, че те тримата се осмелиха да се изправят не само срещу тези проблеми, но и срещу съпътстващите ги последствия, бе причината искрено да им се възхищавам. Че те храбро поведоха една мъчителна битка, без да позволяват на реалността да разруши тяхната илюзия. Без нито за миг да загубят надежда. Заедно. До края. 

"Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен, бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто. Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи."
 
"Красива", "разтърсваща", "трогателна", това са само част от думите, които биха описали "Толкова близо до хоризонта". Но тя заслужава много повече от онова, което тези думи са способни да изразят. Затова оставям всичкото това описание настрана и ще кажа само: Прочетете книгата и се докоснете се до тази наситена с емоции история за приятелството, любовта и смелостта да се изправиш срещу света. История за живота, смъртта и всичко между тях!

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

2 коментара: