събота, 17 март 2018 г.

Ревю: "Леговище на сънища" от Либа Брей


   Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.
    Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
    Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ? да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?
   С часове се чудих как да започна това ревю, какво да напиша, за да изразя възхищението си към тази книга и авторката й като цяло. И ето ме тук, все още неспособна да подредя мислите си и същевременно с това безсилна пред желанието да споделя с вас кое всъщност в "Леговище на сънища" пробуди нестихващата вихрушка от емоции вътре в мен. Е, настанете се удобно и се подгответе да узнаете кои са причините именно тази книга вече дни наред да обитава мислите ми и да краде съня ми. Приятно четене!

"Нощта идваше за своята будна смяна. 
Неоновият град раздираше шевовете на деня 
и големият карнавал на сънищата започваше."

   Онова, което в началото ме объркваше, но което съвсем скоро обикнах в Либа Брей, това е нейният нестандартен, но изпъстрен от емоции и движение стил на писане. Рядко се среща автор, способен да придаде дори на най-простата и привидно безлична обстановка усещане за мистичност и дълбочина. А за мен Либа Брей е повече от ненадмината в това. Богатият й речник и непознаващото й граници въображение създават едни от най-реалистичните и магични сами по себе си моменти, които някога съм имала възможността и най-вече честта да прочета. Това е и причината вече с притаен дъх да очаквам продължението!

"Обикновените хора бяха способни на необикновено смели постъпки. 
Това беше единствената магия, която Сам познаваше и на която вярваше."

   Героите за пореден път ме оставиха безмълвна пред тяхното безспорно израстване спрямо първата книга: "Ясновидците". Тук те не само са по-уверени в себе си и способностите си, но и по-близки помежду си от всякога. Всеки, поел по своя път и съсредоточен в собственото си бъдеще, който накрая все пак се озовава пред вратите на Музея на американския фолклор, суеверията и окултното. Всеки със своята магична дарба, която да използва в борбата срещу разбунтувалите се духове, но и която тепърва му предстои да опознае. Лин, Тета, Джерико, Ийви, Хенри, Мемфис, Сам и Мейбъл, един колкото необикновен, толкова и славен екип, готов да се изправи пред всяка опасност и всеки пробудил се от отвъдното демон, изпречил се на пътя им.
   Освен с духове и всеподобни създания обаче героите са принудени да се борят и със собствените си демони, обитаващи най-тъмните късчета на съзнанията им. Демони, далеч по-опасни от онези, които се крият сред сенките на Ню Йорк и само чакат да чуят песента на своя водач. По-опасни от Пентаграмния убиец, по-опасни дори и от самия Мъж с цилиндъра.
    
"Но сънищата се изплъзваха лесно. 
Присъщо им е движението напред. Нагоре. Надалеч. 
През всички бариери и граници. Към света.
Това важи и за кошмарите."

  И тук присъстваха много от персонажите, с които авторката ни срещна в първата книга, като например малкия брат на Мемфис - Исая, чиято ясновидска дарба е по-силна, от колкото Мемфис някога е предполагал и която нараства с всеки изминал ден; Бил, чиито тъмни сделки заплашват не кой да е, а самият Исая; сестрите Проктър и още десетки други, чиято роля в сюжетната линия е не по-малко важна от тази на самите Ясновидци.

   Хуморът и сарказмът на героите са едни от любимите ми елементи, без които иначе книгата губи магията си и съм повече от благодарна на Либа Брей за десетките пъти, в които просто стоях над книгата, една сдържаща напиращия прилив на смях в себе си (често безуспешно), който диалозите между Сам и Джерико или пък Ийви и Сам пробуждаха в мен.

"Сам се стовари на кушетката и изохка.
- Ръцете ми никога повече няма да ми послужат - простена той.
- Несъмнено момичетата в Ню Йорк ще въздъхнат 
с облекчение - промърмори Джерико (..)."

   В книгата, разбира се, не липсваха и романтичните моменти, но този път те не бяха само между Тета и Мемфис. Не, тук се възражда един напълно нов романс, чието бъдеще обаче остава с голяма въпросителна. Между кои е той обаче ще ви оставя сами да разберете.
   И ако сте си мислили, че сюжетът на "Ясновидците" е бил наситен със секващи дъха моменти и обрати, то тогава трябва да ви съобщя, че този на "Леговище на сънища", обратно на всеобщо познатата теория, че продълженията не са по-добри от първите книги, е дори по-вълнуващ. А финалът, всичко друго освен предвидим.

Пропита от магичност и загадъчност, "Леговище на сънища" е продължение на опияняващата история за Ясновидците и дебнещото сред сенките зло, което единствено те са способни да победят. Зло, повело със себе си цял легион духове и демони, гладни за човешка плът.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

 http://bookandhotcoffee.blogspot.bg/2016/12/blog-post.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар