събота, 7 октомври 2017 г.

Послание до читателите

"Някои книги трябва да бъдат опитани, някои погълнати, но малко от тях трябва да бъдат сдъвквани и усвоявани добре".
Гюстав Флобер
 
   Всеки читател някога е страдал от "книжна апатия", или поне така аз наричам моментите, в които реално нямам желание за четене. Когато книгата лежи на масичката до мен, а аз не искам да я разтворя. Наречете го reading slump, книжна меланхолия, ако щете, като читатели знаем, че заглавието е просто подробност. При мен тази книжна апатия обаче продължи по-дълго отколкото бях очаквала - целият месец септември. Това, разбира се, се отрази и на книжната ми равносметка в края му:
• брой започнати книги - 2,
• брой прочетени книги - 2.
   И няма да лъжа, бях много разочарована от себе си. В последствие обаче стигнах до извода, че проблемът не бе само reading slump-а, в който бях затънала. Не, вече ставеше въпрос за нещо далеч по-сериозно и то е, че в един момент бях започнала да приемам четенето като задължение, което, в случай че не изпълнех в даден обем, ме измъчваше и натоварваше психически. И макар да знаех, че това е смехотворно, продължавах вътрешно да се терзая, че вече е средата на месеца, а аз имам завършена само една единствена книга.
   Именно тогава, през този изключително натоварен от към пътувания и емоции месец септември осъзнах, че.. реално няма значение броя книги, които сме прочели, това са просто цифри. Важни са чувствата, които изпитваш докато си в компанията на дадена книга, защото именно с тях ще я свързваш в последствие, когато заглавието нахлуе в мислите ти. А кой читател иска за свързва някой от книгите в библиотеката си с нежелание?!
   А след това мое "прозрение" се появи и идеята за публикацията - да ви споделя и един вид успокоя, че да си дадете кратка почивка от литературата не е престъпление, нито е повод за срам и го споделям с вас главно защото, повярвайте ми, винаги ще се намери някой, който да ви упрекне за това. Аз лично съм се срещала с подобни хора. Затова спрете, дайте си сметка дали харесвате четивото в ръцете си, дали прочитането му реално ви доставя удоволствие и ако е така, то тогава и само тогава му отделете от своето време. Ако обаче отговорът ви е не, затворете книгата! И не се обвинявайте за което. Не се насилвайте да четете нещо, което ви натоварва, разтройства или чисто и просто не харесвате. Защото всеки читател трябва да се научи да разпознава кога е настъпил момента, в който е крайно време да се откаже от скучната книга и да даде шанс на друга!
   И накрая ще кажа само: Четете! Но четете колкото и както вие пожелаете! Четенето е хоби, удоволствие, не го превръщайте в състезание!

Ще се радвам да прочета в коментарите за някой от вашите reading slump-ове и за позицията ви относно написаното :) Лек и книжен уикенд!

петък, 22 септември 2017 г.

Ревю: "Верижна реакция" от Симон Елкелес

   Луис Фуентес е добро момче, умно и забавно, а голямата му мечта е да стане астронавт. Той винаги е бил предпазван от безмилостния гангстерски свят, който едва не е разрушил живота на двамата му по-големи братя. Ала това не го е спирало да поема рискове – Луис неспирно търси следващото предизвикателство.
    Ники Крус знае, че всички момчета лъжат, за да получат това, което искат. В живота си тя следва две прости правила: 1) Не вярвай на момче, което казва „обичам те“; 2) Никога не се забърквай с момче, което живее в южната част на Феърфийлд.
Родителите й са мексикански преселници, но като дъщеря на лекар, тя се чувства много по-близка със съседите си от северната, привилегированата част на града, отколкото със съучениците си мексиканци, членове на бандата „Кървавите латиноси“.
    Да накара Ники да даде шанс на момче от гетото, е най-голямото предизвикателство за Луис, докато не се оказва мишена на новия главатар на „Кървавите латиноси“, който му разкрива съдбовна тайна за семейството му. Оптимистичната визия на Луис за блестящото му бъдеще е разрушена и той започва да се пита доколко всичко, в което е вярвал, е истина и дали кръвта на „лошо момче“, която тече във вените му, не е предопределила съдбата му…
    Достатъчно силни ли ще са чувствата на Луис, които изпитва към Ники, за да му попречат да стане част от един тъмен и жесток свят, където да живееш „на ръба“ е ежедневие?

* * *
   Симон Елкелес ме удиви със своя лек, но същевременно с това изключително емоционален стил на писане още с прочитането на първата книга от трилогията - „Перфектна химия”. С втората книга („Правилата на привличането”) тя дори успя да надмине очакванията ми, създавайки една преливаща от действие сюжетна линия, чиято развръзка и до днес витае в мислите ми. Но с „Верижна реакция” авторката не само ме впечатли, а ме остави без думи.

   Да посоча една единствена причина защо тази книга така силно ми повлия е неизпълнима задача, те са безброй. Едно нещо обаче е сигурно - историята за Ники и Луис е една от най-напрегнатите и изпълнени с обрати истории, до които някога съм се докосвала. Е, останете с мен до края на ревюто и разберете защо.

"Тя е предизвикателство, 
което определено искам да приема."

   Ники е един наистина противоречив персонаж, който доста ме изнервяше в началото на книгата, заради своите постоянни смени в настроението и понякога прекалено острото ѝ чувство за хумор. С напредването на главите обаче осъзнавах, че авторката е вложила доста повече мисъл в изграждането на този образ и всяка нейна дума и действие са добре премислени стъпки по пътя на моралното ѝ израстване. За своите кратки 17 години Ники е преживяла повече, отколкото връстниците ѝ могат да се похвалят, а в случая именно това бе причината с интерес да проследя някои от тези не особено бляскави моменти от живота ѝ и искрено да се вълнувам от всеки малък напредък от нейното самоусъвършенстване. Защото, без значение с колко предизвикателства ще ѝ се наложи да се срещне по пътя, Ники трябва да го стори, трябва да върне живота си отново в релсите. Заради Луис, семейството си и най-вече - заради нея самата. А дали ще успее, ще оставя сами да разберете!

   Подобно на всички мъже от рода Фуентес, Луис отново се оказа едни изключително умен и чаровен персонаж, чието чувство за хумор и неконтролируема нужда от адреналин често го вкарват в, меко казано, непредвидени ситуации (като например да бъде ухапан от змия, докато се опитва да изкачи скала без предпазна екипировка).
   Да бъдеш Фуентес означава да се примириш с живота на ръба, с живот, в който да бъдеш член на Кървавите латиноси не е въпрос на избор. Живот, който е всичко друго, но не и спокоен. Особено когато по петите ти е току-що излезлият от затвора лидер на КЛ, който донася със себе си една дълбоко заровена тайна за живота на Луис и неговото семейство, като това за пореден път ги излага на опасност. Ще успее ли Луис да предпази себе си, семейството си и Ники от хватката на КЛ? И още: ще узнае ли кой в действителност е той? Е, прочетете, за да разберете! 
 
"Понякога е необходимо да се огледаш назад 
и да осъзнаеш, че миналото ни е научило да ценим бъдещето."

   Онова, което несъмнено винаги съм ценяла в стила на писане на Симон Елкелес е романтичната нотка, превърнала се в отличителен белег не само на "Верижна реакция", но и на цялата трилогия като цяло. Освен любовния мотив, насладата ми се дължеше и на факта, че докато четях книгата успях отново да попия от мексиканския език и традиции, които авторката е превърнала в една неизменна част от сюжетната линия. Нещо, което ми предоставя възможността изцяло да навляза в историята и да опозная героите и света, който те обитават. А това, в комбинация с лекия и чувствен стил, изгражда един напрегнат и наситен с действие сюжет, който, както вече споменах, все още продължава да владее мислите ми.

"Ти можеш да промениш съдбата си, Луис- (..) - Ако някой може да го направи, то това си ти." 
  
   И не на последно място, най-важната причина дни наред да пропускам по няколко часа сън - появата на така обичаните от мен Алекс, Бритни, Карлос и Киара, с чиито любовни премеждия се запознах докато четях другите две книги от трилогията. Симон Елкелес е превърнала в тенденция в книгите си винаги да споменава и малко от премеждията в живота и на останалите членове на семейство Фуентес и техните половинки, като с всяка книга те стават все по-заплетени, но, разбира се, неповторимо вълнуващи. И ето един жокер: ако си мислите, че трилогията вече няма с какво да ви изненада, грешите!
   И настъпи моментът за най-важната част - развръзката, която всъщност не е развръзка само за историята за Луис и Ники, но и за цялата трилогия. Развръзка, която мога да опиша с една дума: поразителна!

Напрегнат, изпълнен с множество обрати и чувства, "Верижна реакция" е невероятен завършек на една не по-малко невероятна трилогия за тримата братя Фуентес, които се срещнаха очи в очи със смъртта, за да защитят семейството си. И междувременно откриха нещо, за което никой от тях дори не бе и мечтал - любовта!

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

понеделник, 4 септември 2017 г.

Ревю: "Сърца за разбиване" от Али Новак

   Когато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс“.
    А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му.

    След като сестра
ѝ се разболява, Стела Самюълс мисли единствено как да я разсее от мрачните ѝ мисли. Животът ѝ до такава степен се върти около Кара, че тя се отказва да учи в университет, за да бъде до нея. Стела би направила всичко за сестра си – дори да чака на опашка за автограф от „Хартбрейкърс“. И то цели четири часа. Е, поне среща хубаво момче с прекрасни сини очи, докато си купува кафе. Жалко, че няма да го види отново.
    Само че животът
ѝ внезапно се превръща в истинска сладникава любовна песен. Защото момчето от кафенето е Оливър Пери – водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. И макар че тя нарича музиката му боклук, Оливър ѝ дава телефонния си номер и дори цитира реплики от любимия ѝ филм. О, Господи, какво става с живота ѝ?
    Но как би могла Стела да бъде с Оливър – да се среща с него, да се смее с него и да лудуват с останалите от групата – когато сестра
ѝ е болна от рак и може би умира?

* * *
   Като читател, знам колко непостоянни можем да бъдем ние четящите в избора си на книги. Понякога копнеем за наситен с действие сюжет, друг път - за малко мистерия или пък драма. А защо не всичко наведнъж?! Понякога обаче имаме нужда и от книга, която да ни приюти в прегръдката си, която да ни извади от изпълненото с напрежение ежедневие и за миг да прогони отговорностите и проблемите ни настрана. А за мен „Сърца за разбиване” се оказа именно това - глътка свеж въздух в края на поредния забързан ден.   

   Започнах книгата с доста високи очаквания, на моменти дори се тревожех дали не надценявам потенциала ѝ, но веднага щом навлязох изцяло в историята вече бях сигурна: „Сърца за разбиване” щеше дори да надхвърли очакванията ми! И тя го направи.
   Останах запленена от стила на писане на Али Новак, но не заради фактът колко лек и чувствен е той, или пък защото в себе си той преплита множество житейски проблеми, така характерни за съвременното ни общество. Заплени ме мотивът за фотографията, за музиката и изкуството като цяло, които играеха изключително важна роля в сюжетната линия на книгата и които сякаш я изпълваха с някаква невидима, но ясно осезаема магичност. 
   И докато все още залята от тази магично влечение разгръщах последните страници, в мислите ни най-сетне успя да се заформи един тревожен въпрос: „Кога ще се докосна до продължението?!”.

 "- Значи, просто ще се промъкнем там?
- Стига, Стела, къде е приключенският ти дух?
- Ами крие се под дивана и се надява да не го арестуват."
 
   Стела се оказа още един прекрасен персонаж от YA литературата, с който имах удоволствието да се запозная. Причината така силно да се привържа към нея обаче не се корени в това, че с напредването на страниците открих множество прилики в интересите и характерите ни. Не, онова, което истински обикнах в образа на Стела бе фактът, че авторката по никакъв начин не я бе идеализирала. Дори напротив, още в началото на историята героинята изпъкна със своя буен нрав, като това ми даде възможност първо да се запозная с една от не особено красивите черти на характера ѝ, но същевременно с това с удоволствие да наблюдавам градацията и израстването на личността ѝ по-късно. Защото, преди всичко друго, когато чета дадена книга очаквам тя да ми предаде някакво послание чрез своите герои и сюжет. И с радост мога да заявя, че благодарение на Стела от „Сърца за разбиване” получих може би най-полезния урок, с който една книга е способна да ме дари, а именно:

„Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Всеки го сполетява нещо, рано или късно. Въпросът е как ще поемеш удара.“

   Оливър пък бе едно страхотно допълнение към списъка ми с любими мъжки персонажи. Герой, който, уверявам ви, е невъзможно да не обикнете още в самото начало на историята, макар и да е възможно на моменти да ви идва да го убиете. Благодарение на Стела, и останалите членове на групата, разбира се, той също преживява едно доста сериозно морално израстване, което оказва изключително влияние, както върху отношенията между героите, така и върху цялостната развръзка на книгата.
   По същество обаче: като персонаж, Оливър несъмнено притежаваше, както положителни, така и отрицателни качества, но именно те го изграждаха като личност и го направиха толкова реален в моите очи. Същото важи и за Стела. Когато обаче тези двама герои и техните характери се изправят един срещу друг, сблъсък е неизбежен! Въпросът е само дали това ще ги сближи или ще ги раздели завинаги!

" За мен решенията винаги бяха прости: да или не, черно или бяло, пепси или кока-кола. Може би защото бях импулсивна, хвърлях се с главата напред и слушах сърцето си. Но какво трябваше да направя, когато сърцето ми искаше две напълно противоположни неща?"

   Въпреки очевидната ми привързаност към главните герои обаче смятам, че именно второстепенните персонажи бяха тези, които създаваха полъха на очарованието, който се стелеше измежду редовете на книгата. И именно те бяха причината за неочаквания развой на събитията в края на историята. Ето ги и тях - останалите членове на световноизвестната група Хартбрейкърс: тихият, но винаги готов да се притече на помощ Алек, чаровният, но и малко срамежлив Зандър и не на последно място, непоправимият сваляч и шегаджия Джей Джей. Персонажи, които винаги, имам предвид винаги, успяваха да ме развеселят със своите шеги и номера, превърнали се в част от тяхното преливащо от задължения ежедневие.
   Освен с групата, Али Новак ни среща и със болната сестра на Стела - Кара и техният брат близнак Дрю, чиято връзка  и отношения помежду им всеки път успяваха да докоснат сърцето ми. Онова, което най-силно ме впечатли във връзка с тях бе, че авторката внимателно бе изучила подробностите около болестта на Кара и бе споделила някои доста важни факти за нея в книгата, давайки ми възможност истински да се докосна до героите, семейството им и техните изпитания. А Дрю, Дрю несъмнено остана в спомените ми и то като един от най-точните и красиви примери за това на какво е способна чистата и неопетнена братска любов!
   Да се запозная с всеки от тях за мен бе едно приказно изживяване, което, надявам се, ще продължи и в следващата книга от авторката. А сега ми остава единствено да се надявам и стискам палци, че издателство ИБИС съвсем скоро ще ни зарадва с продължението - "Paper hearts"!

"Животът никога не ти дава почивка. Той е суров и не прощава, и когато те връхлети, имаш само два варианта: да легнеш на земята или да се изправиш и да се бориш."

Увлекателна, написана с много нежност и съчетана с огромно количество хумор,"Сърца за разбиване" е перфектната книга, с която да отпразнувате края на едно невероятно лято. Книга, която ще ви разсмее, ще ви разплаче, ще се прокрадне в сърцето ви и ще открадне частица от него след края си.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

сряда, 23 август 2017 г.

Ревю: "Слънцето също е звезда" от Никола Юн

   Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
   Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

   Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.

   Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.

* * *
   Съдбата е непредсказуема и често ни изправя пред неподозирани препятствия, преплита живота ни с този на някой друг, предизвиквайки ни да излезем от зоната си комфорт. И предизвикателството става още по-сериозно, когато с този човек се оказвате пълни противоположности.
   А Наташа и Дейниъл са именно такива, дори след като оставим настрана очевидния факт, че тя е афроамериканка с ямайски произход, а той - американец, с корейски корени. И ето един интересен факт: сблъсък от срещата им е способен да преобърне целият им досегашен живот.
Защото, както ни е известно, любовта е сложна наука. Всъщност, тя дори не е наука. Ако попитате Наташа, тя ще ви отговори, че любовта не съществува и цялото това желание и привързаност между хората е просто резултат от произвеждането на правилното количество хормони и феромони от страна на двамата индивида. Ако пък попитате Дейниъл ще трябва да изслушате цяла лекция относно силата на съдбата и предначертаността на всяко наше действие, което ни отвежда до срещата с нашата „сродна душа”. Фактите обаче са налице, нещо избухва между двамата
   А най-хубавото в случая е, че, независимо дали сте романтици или реалисти, ако прочетете „Слънцето също е звезда” ще можете да опознаете и двете гледни точки и сами да прецените в коя да повярвате и в коя - не. Е, кого чакате?

"Емпирично доказуем факт: Хората не са логични." 

   Стилът на писане на Никола Юн ме заплени още когато преди месеци прочетох „Всичко, всичко”, а със „Слънцето също е звезда” само доказа твърдението ми колко лек, ненатоварващ и същевременно с това трогателен е той. Защото независимо дали ме кара да се смея с глас или път да плача неконтролируемо, стилът ѝ винаги, винаги поражда у мен някаква емоция, а като читател, именно това ценя в книгите ѝ!
   Откровено споделям, че харесвам идеята за кратките глави и това се оказа още една причина да се насладя на прочитането на „Слънцето също е звезда”. Защото, макар и кратки, главите в книгите на Юн винаги са някак.. достатъчни. Без излишни увъртания, без натоварващи описания. И въпреки това, винаги успяващи да ме докоснат. А само един наистина добър автор е способен да пробуди в читателя толкова много емоции само с едно изречение, понякога дори - с една единствена дума.

"Животът е твърде кратък, за да го прекараш,
 правейки нещо, към което си безразличен."

   Най-впечатляващият факт относно цялостната идея на книгата за мен обаче не бе само, че сюжетната линия се развива в рамките на един ден (Да, правилно сте прочели!), а това, че в основата си тя разгръща десетки житейски въпроси и проблеми, с които всички ние се срещаме ежедневно: за предначертаната ни съдба, за хилядите възможни пътища, по които иначе бихме могли да поемем, за изпуснатите възможности, за расовата дискриминация, за загубата на връзката с родното и за емоционалната отчужденост, властваща в семействата. Но най-вече: въпросът за това дали е редно да следваме мечтите си докрай, дори когато те са нереални и непрактични в очите на останалите. И кого е редно да послушаме, разума или сърцето си.

"Хората непрекъснато правят грешки. Малки грешки, като да застанеш на грешната опашка в супермаркета. Онази, на която чака и жената с десетки купони и чекова книжка.
Понякога правиш следно големи грешки. Отиваш да учиш медицина, вместо да последваш истинската си страст.
Понякога правиш наистина големи грешки.
Предаваш се."

   Останах и още по-приятно изненадана, когато разбрах, че в книгата, паралелно с очарователната любовна история за Наташа и Дейниъл, авторката умело преплита историите и на още няколко герои. Герои, които дори не бих предположила, че играят такава важна роля в развитието на сюжетната линия: Адвокат Фицджералд, бащата на Наташа, семейството на Дейниъл, та дори охранителката Айрийн. Защо бихте се запитали? Защо те? Е, ще ви подскажа малко: съдбите на всички персонажи в книгата са свързани, зависими едни от други, и дори най-малкото отклонение може да повлияе на останалите. И да промени животите им из основи. Ако обаче искате да разберете още, да научите как и по какъв начин те са свързани и до какво ще ги отведе това, ще трябва сами да прочете :)

Забавен и написан с много любов, "Слънцето също е звезда" е затрогващ читателя роман за смелостта да повярваме в себе си и куража да прекрачим ограниченията, които ни спират да сбъднем мечтите си. Роман за истинската, неподвластна на времето и остарелите човешки възгледи любов.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

сряда, 16 август 2017 г.

Ревю: "Тайният портал" от Ева Фьолер

Те са избрани да пътуват в миналото.
Тяхната мисия е да запазят хода на историята такъв, какъвто го познаваме.

Този път задачата на Ана и Себастиано се очаква да е лесна - просто трябва да придружат един инженер в Лондон, в 1813 година. Но озовавайки се в миналото, мисията им се оказва повече от опасна: някой разрушава наред порталите на времето и единствено те двамата могат да го спрат. Представяйки се за несметно богати брат и сестра с благороден произход, Ана и Себастиано са приети в кръговете на висшата аристокрация. Така по време на грандиозни балове и разходки с карета в парка те трябва да се справят не само с напористи ухажори, но и да разкрият кой е истинският злосторник. А когато всички портали са разрушени и завръщането им в настоящето е възпрепятствано, играта наистина загрубява...


* * *
   Винаги ми е било изключително трудно, когато настъпи времето за раздяла с дадена книга. И нещата излизат от контрол, когато вече става въпрос не за една книга, а за цяла трилогия, тъй като тогава болката ми е утроена заради тройно повечето прекарано време с героите и света, който те обитават. А "Пътуване във времето" е една от онези трилогии, с които, ако можех, никога не бих се разделила. И днес съм тук, за да направя опит възможно най-изчерпателно да ви споделя какво толкова силно ме впечатли в нейния така възхитителен финал! Приятно четене :)

"- Нямаме ни най-малка представа какво ни очаква. (...)
- Има само един начин да разберем."

   В "Тайният портал" Ана и Себастиано отново се изявяват като блестящи пътешественици през векове, като този път целта им не е кой и да е град, а бляскавият и шикозен Лондон от 19 век. Зад излъсканите до блясък каляски и помпозни рокли обаче се таи нещо зло. Нещо, готово да погълне целия свят и всички негови обитатели, ако не бъде спряно! И именно тук се намесват винаги готовите за приключение Ана и Себастиано, които се нагърбват с тежката задача да спрат нещото преди да е погубило света ни и нас самите!
   Израстването на героите в тази книга е повече от очевидно! И не става въпрос само за начина, по който двамата започват да гледат на осеяните им с премеждия пътувания, но и за чувствата между тях, които за тези няколко години стават все по-силни с всеки изминал ден. Харесах фактът, че авторката умело бе разгърнала основната история на трилогията и паралелно с нея бе успяла да изгради и една много силна и емоционална връзка между главните герои, като това нито за миг не натовари развитието на сюжетната линия, в която и да е от книгите. Дори в "Тайният портал", където чувствата между героите бяха поставени пред множество изпитания на доверието.
   В книгата имаше от всичко, не липсваха нито рисковите ситуации, в които Ана и Себастиато постоянно попадат, нито емоционалните моменти между тях, които жадно препрочитах отново и отново. И разбира се, не липсваше и удивителният финал,който.. е, ще прочетете сами. :) 

"- О, Ана, нали знаете, че в тази игра 
може да има само победители или победени." 

   Онова, което най-силно успя да ме впечатли в книгата обаче бе цялостното разплитане на мрежата от тайни, която Ева Фьолер бе изплела около историята си. Как изведнъж всичко започна да добива смисъл и как дори на пръв поглед най-незначителните подробности имаха своята важна роля за по-нататъшната развръзка. Още в началото на трилогията имах безброй много въпроси: "Кои са старите?", "Каква е целта им?" или пък "Защо изобщо се налага да променят хода на времето?".. И сега, след като прочитането ми на трилогията е вече факт, съм неописуемо щастлива, че най-сетне разполагам с отговорите на тези дълго преследвали ме загадки.

   Ева Фьолер за пореден път не изневерява на стила си, създавайки няколко напълно нови, но изградени до съвършенство персонажи, които да придружават двамата главни герои в това опасно приключение, а Ифи, Джери и мистър Скот са само част от тях! Винаги съм се възхищава на този елемент в стила на авторката и той неизменно много ще ми липсва. Като цяло, всичко ще ми липсва: омагьосващите описания, изпълнените с хумор диалози, а в случая и монолози, постоянните препратки към настоящето, но най-вече - героите! Защото именно те правят историята такава, каквато е - съвършена!

Вълнуващ, магичен,"Тайният портал" е идеалният завършек на една изпълнена с приключения, житейски уроци и много хумор трилогия. Трилогия, която препоръчвам на всеки заклет почитател на фентъзи романите и на всеки, който желае да се потопи в този фантастичен нов свят, в който линията на времето може всеки момент да бъде разкъсана. И Ана и Себастиано са нейните верни защитници.

вторник, 8 август 2017 г.

Unpacking GEMBOX August / Happiness in a box


  Винаги е приятно, когато седмицата ти започне с усмивка! А причината за моята бе пристигането и разопаковането на прекрасния GEMBOX за месец август!
  Това бе и първият ми GEMBOX. Всъщност, първата ми книжна кутия изобщо! Но определено няма да бъде последната!

   Първото нещо, което очите ми съзират при отварянето на завързаната с розова панделка кутия е червено, червено,червено и едно сладко послание, което моментално ме кара да се усмихна. И в същия миг долавям възхитителното ухание на ягоди! Помислих си, че това е най-прекрасната част от кутията. Веднага след като разгръщам червената опаковъчна хартия обаче си връщам думите назад. Това е най-прекрасната част от кутията:

   Пред очите ми веднага се появяват куп разкошни продукти и, повярвайте ми, не знаех от къде да започна. След дълго взиране и още по-дълго възхищение пред грижливата подредба, първото, което изваждам е душ гелът на Aroma: Strawberry Cream, който ухае просто божествено. Винаги много грижливо подбирам аромата на душ гела си и този се оказа едно страхотно допълнение към козметичните ми продукти. След него в ръцете ми попада малка кутийка с гел за зъби с аромат на мента, комплимент от Himalaya, която всъщност е и марката на следващия артикул в кутията: балсамът за устни "Ягодов блясък"! Държа да вметна, че той е и първото нещо, което напусна опаковката си! :дд А до него е и ароматната розова торбичка с чай, която съдържа късчета ябълка и кайсия, шипка, червено цвекло, пъпки от роза, аромати, парченца ягода, ванилия и цвят слез. И вече знаех, че именно това е любимият ми продукт от кутията!

 
    А веднага под тях откривам едно малко картонче с рецепта за изкусителен ягодов сладкиш "Наполеон" (който несъмнено съвсем скоро ще изпробвам!). Не знам за вас, но аз огладнях още докато прочитах рецептата!
   Но най-важното тепърва предстоеше:

    Очите ми останаха върху корицата на книгата! Толкова семпла, свежа и същевременно напълно в тон с темата на кутията: "Любов и омраза". Винаги съм харесвала романтичните романи, които издават издателство ИБИС, затова и веднага се зарадвах на прекрасната възможност отново да прочета някой от тях. Не съм се срещала досега с творчеството на Сали Торн, но анотацията на книгата определено успя да ме заплени и вече съм убедена, че "Игра на омраза" ще бъде следващото ми четиво! Явно останалите книги от TBR листа ми ще трябва да почакат!

   Е, това беше GEMBOX кутията за месец август и аз имам една дума за нея: УДИВИТЕЛНА! Няма да лъжа, имах огромни съмнения относно този вид книжни кутии, но след тази всичките ми страхове отлетяха! Изключително щастлива съм, че най-сетне и аз изпитах трепета и удоволствието от разопаковането на кутията, чието съдържание остава тайно до самото и отваряне! Определено не бих заменила това прекрасно усещане за нищо друго на света! А пък кутията, още по-малко! 
   GEMBOX, очаквам с нетърпение какво сте ни подготвили и за месец септември! :) А за вас, читатели, имам един въпрос и той е: какво е вашето мнение за кутията? Споделете отговорите си с мен по-долу в коментарите. Лека и книжна седмица!

вторник, 1 август 2017 г.

July Wrap Up & August TBR

Юли беше един удивителен и наситен с емоции за мен месец. И най-вече, с книги. През него попаднах на страхотни книжни попадения от всевъзможни жанрове и макар да се надявах броят да бъде малко по-голям, съм доволна от резултата.
Е, време е да ви покажа книжните съкровища, с които прекарах горещите летни дни на плажа и с които заспивах късно вечер. Или рано сутрин, зависи кой как го приема :D Но да, имам предвид точно заспивам с тях, защото десетки пъти ми се случи уж да затворя очи за минутка, а след това случайно да се събудя в 3 сутринта (и да продължа да чета, но това е друг въпрос). За да съм честна обаче смятам, че за мен именно това представлява магията на четенето: да не позволяваш на нищо, дори на будилника, да те принуди да оставиш любимите си герои настрана в замяната на няколко часа сън. (Е, съветвам ви да си оставите поне 2 часа, все пак трябва и да можем да изкараме новия работен ден)
 
"Златният мост" от Ева Фьолер
  Месецът започна с едно доста дълго очаквано четиво, което месеци наред хващаше прах в библиотеката ми. Чакането обаче бе възнаградено с приказното удоволствие от прочитането му, защото, хайде де, става дума за една от книгите на Ева Фьолер! А резултатът: удивително и бих казала дори по-добро продължение в трилогията "Пътуване във времето"! Повече за мнението ми относно книгата - тук :)

"Яж, моли се и обичай" от Елизабет Гилбърт
  Толкова дълго време хвърлях погледи на тази книга, а когато вече бях убедена, че трябва да я имам.. тя беше изчерпана. Късметът обаче се оказа на моя страна и съвсем скоро ми се обадиха от обществената библиотека, за да ми съобщят, че вече е на разположение при тях и мога да я заема. И тук чакането ми определено си струваше всяка секунда! Една страхотна, изпълнена със безценни житейски уроци и препоръки за начинаещи в медитацията като мен книга, която изпълни месеца ми със прекрасни емоции и много усмивки!

"Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох
  И след толкова усмивки, идва ред и на книгата, която бе причината дни наред да се разхождам подпухнала и със зачервени очи. "Толкова близо до хоризонта" се оказа разтърсваща, трогателна история, която чисто и просто разби сърцето ми! И защото раната е все още прясна, ви приветствам, ако имате още въпроси относно нея, да прочетете ревюто ми - тук :)
"Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън
  След реката от сълзи обаче дойде времето на една типично по юлски слънчева книжка, с които прекарах първите дни от почивката си на плажа и искрено се наслаждавах на всяка секунда, както от книгата, така и от лятото! Джанди Нелсън ме удиви с първата си книга, а тази бих казала е дори по-добра! Не ми вярвате? Проверете сами! А ако имате нужда от още малко убеждаване, ето и ревюто ми към книгата - тук :)
"Най-доброто в мен" от Никълъс Спаркс
  За първи път чета нещо от автора, но останах истински запленена от стила му на писане и изпълнения с емоции сюжет, който ме накара да се съмнявам в цялостта на вече повторно подложеното ми на кризисна ситуация сърце! Като оставим настрана фактът, че отново ми се наложи да си изплача очите и да търпя въпроси от сорта на "Пак ли си плакала? Пак ли книга!?", "Най-доброто в мен" се оказа поредното книжно попадение този месец. Книга, която препоръчвам на всеки почитател на романтиката и съпътстващия я жанр!
"Кралска клетка" от Виктория Айвярд
  Е, в края на наситения с любовен привкус месец, идва време за малко екшън! А кой е по-добър в това освен непоклатимото и винаги готово за битка Мълниеносно момиче - Мер Бароу?! Отговорът е лесен: Никой! Затова и реших да прекарам последната седмица от месеца, и първите 2-3 дни от новия, в компанията на третата книга от поредицата "Алена кралица" и да утоля жаждата си за наситен с битки и неочаквани обрати сюжет, с който почетно да закрия месеца! Истината е, че ми оставам още стотина страници до края и смятам съвсем скоро да добавя и нея официално към списъка ми с прочетени!


Да, това бяха 6-те книги (по-скоро 5 и половина), които успях да прочета през изминалия месец. Като брой книгите не са много, но както към казвала и преди, аз не чета за бройка, а за удоволствие! А тук удоволствието несъмнено бе налице! 
Месец август ще се окаже и последния пълен месец от лятната ми ваканция, затова смятам да се отдам на някои доста дъъълго отлагани и още по-дълго очаквани книги. Ето и кои са те:

 
 А тук ще си оставя място и за книгата,
която трябва да получа след броени дни
с поръчаната от мен GEM BOX!

Както можете да забележите, списъкът ми не е дълъг, но и не желая да бъде, за да не се обременявам с някакви неизпълними цели. Не мога да чета бързо. Всъщност дори чета много бавно! Именно затова вече всеки месец си подбирам 5 книги, които със сигурност смятам да прочета и си оставям място за 1-2, които, ако пожелая, междувременно също мога да добавя към списъка с прочетени :)  
Е, това беше моят July Wrap up & August TBR! Надявам се да ви е било забавно и интересно и с нетърпение очаквам да прочета в коментарите кои са книгите които вие смятате да прочетете през август! А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!

понеделник, 24 юли 2017 г.

Рвею: "Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън

  Джуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им.
   Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
   Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

* * * 
  Джанди Нелсън за пореден път ме изуми! Преди време имах възможността да прочета "Небето е навсякъде" и още тогава бях наясно колко затрогващ и увлекателен може да бъде стилът ѝ на писане. Но, о, Божичко, не бях подготвена за това

 "- Трябва да виждаш чудесата, за да ги има, Джуд."

  В "Ще ти дам слънцето" авторката безспорно е надминала себе си във всяко отношение. Сюжетът, героите, наситените с емоционалност сцени, развръзката, всичко. Всяка една малка подробност, колкото и маловажна да изглеждаше тя, бе там с конкретна цел. Всеки момент от историята имаше важна роля в по-нататъшното разплитане на паяжината от тайни, които не само Ноа и Джуд, но и цялото им семейство държеше под ключ. А развръзката.. с думи не мога да опиша удоволствието, което изпитвах, докато проследявах как всяко парченце от пъзела си идваше на мястото и разкриваше една далеч по-сложна и заплетена сюжетна линия, която дни наред крадеше съня ми.

"Какво те кара да кажеш обратното на онова, което всяка клетка от тялото ти иска да изречеш?"

  Книгата разгръща някои от най-премълчаваните, но и сериозни проблеми на нашето поколение. Проблеми, които, вярвам, не всеки е готов да разгледа: тези за хомосексуалните, за загубата на близки и за страха да бъдеш себе си в общество, готово да стори всичко, за да заличи и най-малката следа от индивидуалност у човека. И за да бъда честна, именно това така силно ме привлече в книгата и съм изключително щастлива, че успях да се докосна до нея, защото тя положително повлия на мнението ми за всеки от горе посочените проблеми.
  Най-важният фактор в книгата обаче несъмнено играеше любовта. От една страна това бе припламналата любов между Джуд и мистериозният и магнетичен Оскар, а от друга - неоспоримото привличане между Ноа и очарователният Брайън. И в двата случая чувствата между героите предизвикват появата на още повече въпроси около развръзката на историята. Каква ще бъде тя обаче ще разберете сами, ако се осмелите и дадете шанс на книгата.

"Не е редно да живееш в лъжа. Никога не е, Ноа. - (...) - Не можеш да избираш кога да обичаш, нали?"

  Джуд се оказа доста противоречив образ. В началото тя бе просто едно нормално, винаги усмихнато тринадесетгодишно момиче, получило дарбата да създава изумителни пясъчни скулптури, които обаче пази в тайна. Тайна, която знаят само тя и океанът, който прилежно отмива всяко доказателство за тях преди някой да е успял да им се възхити. Докато един ден в групата от посветени в тайната случайно, а може би не съвсем, не попада и нейният брат близнак, Ноа - лъчезарно, но изолирало се от света момче, което за разлика от сестра си изразява себе си не посредством пясък, а бои. И в този момент между двамата избухва ожесточена борба за вниманието на майка им. Борба, която постепенно разрушава семейството. И двамата обаче имат едно и също желание - да влязат в Калифорнийското училище за изкуства. 
  Какво се случва, когато любовта между брат и сестра е заменена с неприкритата завист? Когато семейството е покосено от най-жестоката трагедия - загубата на близък? Ами когато тази трагедия е толкова силна, че завинаги бележи всеки един от членовете на семейството? Какви са последиците от вината, взела превес дори над мъката от загубата? И колко дълго ще отнеме на Ноа и Джуд да осъзнаят, че всеки от тях разполага само с половината от истината и само когато двамата най-сетне загърбят враждата и егоизма си ще могат да продължат напред?
  За да разберете обаче отговорите на всички тези въпроси ще трябва сами да прочетете книгата. 
  А аз ви обещавам, че няма да съжалявате за решението си.

"Време е за втори шансове. Време е светът да бъде преправен."

"Ще ти дам слънцето" е една трогателна, стопляща сърцето история за истинската и неподвластна на моралните догми любов, способна да пребори дори най-строгите човешки предразсъдъци. История, която несъмнено ще преобърне всяка ваша представа за правилното и грешното щом в живота се намесят чувствата. Един жокер, правила не съществуват!

неделя, 16 юли 2017 г.

Ревю: "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох

Най-силната любов.
Най-силната болка.
Една истинска история.

  Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
  Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
  Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...
  Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

* * *
  Завърших книгата едва снощи. Със зачервени очи, наранено сърце и непоносимото желание да протегна ръце през страниците на книгата и да прегърна авторката. Дори не бях предполагала, че съм способна така силно да съчувствам на нечия съдба. Защото "Толкова близо до хоризонта" не е просто един добре изграден сюжет, шепа герои и няколко неочаквани обрата, не, това е реална история, спомен от младите години на авторката. Спомен за първата ѝ истинска любов, която е колкото красива, толкова и трагична и която тя смело решава да сподели със света. Плаках, плаках с часове, докато накрая не достигнах и последната страница на книгата и не осъзнах, че макар още в началото да знаех как ще завърши тя, не бях подготвена за това. Въпреки всичките сълзи, които изплаках по историята обаче съм сигурна в едно - щастлива съм, че прочетох "Толкова близо до хоризонта", че успях да изживея това наситено с емоции, понякога хубави, понякога не съвсем, приключение и най-вече - че Джесика Кох ми позволи да се докосна до този неин, потискан години наред, спомен за момчето, което я научи да живее.

"- Не съжалявам за нищо. Нито за един ден, нито за един миг. Ако можех да върна времето, пак щях да избера теб. Щях да взема правилното решение."

  Винаги съм се възхищавала на моралното израстване на героите в книгите, а това на Джесика бе едно от най-впечатляващите, за които съм чела. В началото тя ни е представена просто като едно седемнадесет годишно момиче, свикнало да бъде сякаш косвен играч в жестоката игра, наречена реалност. Животът обаче не е розов, не е дори само черен, той е една пълна палитра от цветове и багри, с която Джесика тепърва предстоеше да се запознае. Именно тогава в живота ѝ нахлува Дани, винаги усмихнатият, жизнерадостен и доста циничен Дани, който бе готов да предложи на Джесика дори повече, от колкото тя е способна да приеме. Дани, който зад маската си на сваляч и успешен спортист и модел крие едно изпълнено с болка и страх минало, което го преследва и до днес. Но тя също може да му предложи нещо, което заради страховете си той не е готов да приеме - нейната любов. Може би това няма да ви изненада, но да, те се влюбват, противно на всичко и всички те се осмеляват да дадат шанс на любовта си. Но подобно на деня, след всеки изгрев предстои залез и обратното. Въпросът обаче е дали са готови да посрещнат непрогледния мрак, който настъпва след залеза и донася със себе си всички демони от миналото. Минало, което или ще ги сближи и ще ги ги раздели окончателно.

"- Ако ти доскучае или искаш да се поупражняваш в шофиране, можеш да отидеш до нас, да полееш цветята и да нахраниш котката.

В жилището му нямаше нито едно растение, не бях видяла и котка, но разбрах жеста: домът му бе отворен за мен по всяко време." 
Докато четях книгата знаех, че Джесика Кох не само е разказала историята си, тя е вложила цялото си сърце и душа в нейното документиране, изживявала е всеки един момент от нея отново и отново. И е създала нещо.. удивително. Създала е книга, която, вярвам никога няма да забравя и която несъмнено ще препрочитам отново и отново през годините. 
  Обикнах "Толкова близо до хоризонта"! Обикнах всичко в нея: лекия и чувствен стил на писане на авторката, така реално представените герои и не на последно място - забавните моменти, в които се смеех с цяло гърло и онези не толкова забавни, в които тъгувах с всяка фибра от тялото си. Би било нечестно да не споделя и колко възхитена бях от силата на приятелството, което поникна и израстна около Дани, Джесика и Кристина и ги превърна в един храбър, често необуздан екип, решен да се пребори с всеки удар, който животът им е нанесъл и ще продължава да им нанася. Онова, което най-силно ме трогна в историята обаче бе острият, дори циничен начин, по който авторката разкри истината за тежкото минало на Дани. Начин, целящ да призове възможно най-много хора да се замислят над важността на тези проблеми, които засягат както мъже, така и жени по целия свят. А най-ужасяващи за съжаление са последиците от тях! И именно фактът, че те тримата се осмелиха да се изправят не само срещу тези проблеми, но и срещу съпътстващите ги последствия, бе причината искрено да им се възхищавам. Че те храбро поведоха една мъчителна битка, без да позволяват на реалността да разруши тяхната илюзия. Без нито за миг да загубят надежда. Заедно. До края. 

"Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен, бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто. Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи."
 
"Красива", "разтърсваща", "трогателна", това са само част от думите, които биха описали "Толкова близо до хоризонта". Но тя заслужава много повече от онова, което тези думи са способни да изразят. Затова оставям всичкото това описание настрана и ще кажа само: Прочетете книгата и се докоснете се до тази наситена с емоции история за приятелството, любовта и смелостта да се изправиш срещу света. История за живота, смъртта и всичко между тях!

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

вторник, 11 юли 2017 г.

Това е твоята история, промени я!

  Колко често ви се е случвало в ума ви да изникне мисълта колко биха си подхождали персонажите от една книга с тези от някоя друга? А замисляли ли сте се какво ще се случи, ако освен героите, имате право да промените също и мястото на развитие на действието, та дори самата развръзка на историята по ваш вкус, като използвате тези от напълно различна книга? Е, аз определено доста пъти съм си задавала въпроса: "Какво би станало, ако..?". Ако вместо да се бие с полубогове, Пърси Джаксън бе един от героите в "Хари Потър". Ако вместо от ангелите, светът в "Пенрин и краят на дните" беше нападнат от.. ами не знам, защо пък не от гръцките богове. Или пък ако Мер Бароу от "Алена кралица" се беше осмелила да убие Мейвън в първата книга, спестявайки си един куп проблеми за в бъдеще..
  И именно това е идеята ми за днешният пост: да обединя героите, сюжетната линия, някои епични моменти, също така и някои допълващи историята подробности и накрая - самата развръзка от 5 напълно различни книги, създавайки нова, несрещана досега (по очевидни причини) история, чийто цялостен сюжет ще бъде подложен на моята редакция. Надявам се идеята да ви допадне, да се забавлявате докато четете (успокойте се, няма да ви издам наистина развръзката на оригиналните произведения, не съм чак такова чудовище; но пък в крайна сметка смествам 5 различни книги в едно, така че може пък и да съм) и ако пожелаете, можете да споделите кои вие бихте обединили, за да създадете една единствена и неповторима, написана лично от вас история.
Без повече увъртане, нека да започваме!

* * *
  Смятам да започна моята история, като, както по-горе споменах, събера заедно едни от най-ярките персонажи от детско-юношеската литература: Пърси Джаксън и Хари Потър. Тези двама героя са истински магнит за неприятности и без да бъдат на едно и също място и може би именно това повдигна въпроса какво би се случило, ако пък те наистина попаднат в някое приключение заедно. Едно е сигурно обаче, без съмнение бих прочела книга с тези двамата в главните роли.
  При избора на мястото на развитие на действието имах някои доста сериозни опасения, но в крайна сметка стигнах до следното заключение: без абсолютно всякакво съмнение бих прочела книга с Хари Потър и Пърси Джаксън, които попадат в земите на Притиан (от "Двор от рози и бодли")! В него те ще се срещнат с така познатата им магия, ще бродят из различните Дворове, като този на пролетта, лятото, а защо не и на нощта, докато по пътя си се срещат със всякакви митични същества - елфи, феи и странни, способни да те разкъсат на парченца същества, като Боге. И ако това не е приключение!
  За допълващи историята подробности реших да почерпя вдъхновение не само от едноименните поредици За Пърси и Хари, включвайки някои така изкушаващи лакомства, като Всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот, Шоколадовите жаби и не особено вкусно звучащите Желирани плужеци, които можеш да си закупиш от Диагон-али, или амброзията и нектара от Олимп, но и идеята, че някои от частите на земите в книгата могат да бъдат лишени от своята магия, както в "Четирите цвята на магията". Това определено ще бъде повод за доста премеждия, за които с удоволствие ще прочета.
  Всяка книга има характерен епичен момент, който я отличава от всяка друга, но за моята история бих искала да добавя може би най-затрогващия, но и наситен с действие откъс от "Двор от рози и бодли" - когато Фейра, в желанието си да спаси Тамлин, трябваше да се бори с последни сили срещу всяващо страх и ужас създание, способно да я направи на храна за дивите зверове с едно единствено движение (като тук разбира се смятам на мястото на Тамлин да бъде някой близък на момчетата приятел, който те трябва да избавят от жестоката участ). Това положително ще бъде страхотен епичен момент в историята, който ще подложи характерите, издръжливостта и приятелството между Хари и Пърси на невиждано изпитание. Към тази графа дори бих добавила изобличаването на някой герой в измяна, което се оказа доста важен момент в развитието на сюжета в "Краля демон". Кой знае, може би този кулминационен етап ще породи и доста въпроси относно бъдещето на героите и техния свят и ще стане повод за доста по-заплетена сюжетна линия.
  И накрая не бих могла да избера друг завършек на историята освен може би най-мащабната и героична битка в историята на фентъзи литературата, тази между Хари Потър и Волдемор. А щом в картината се присъединява и героичния и храбър дух на Пърси, развръзката ще бъде по-епична от всякога!

* * *
  Е, това беше моята интерпретация на наситена с приключения, битки, емоции и неочаквани обрати книга, която аз лично бих прочела и на която бих се насладила. Държа да кажа, че по никакъв начин не упреквам някоя от горе споменатите истории, а точно обратното - избрала съм ги именно защото нещо в тях ме е впечатлило и затова съм сметнала, че заслужават своето почетно място в моята история! Надявам се идеята и изпълнението ѝ да ви е харесало. Ще се радвам да прочета отзивите ви по-долу в коментарите, а може би дори и вашата лична интерпретация на публикацията ми! А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!