петък, 4 май 2018 г.

Ревю: "Девети ноември" от Колийн Хувър

   В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
   На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.

Това е следващата ви любима книга.“ - РТ БУК РИВЮС 

* * *
   Всеки път си повтарям, че това ще бъде последната такава книга, която чета. И всеки път когато започвам такава книга, вътрешно се проклинам заради слабостта си. Предполагам трябваше да съм си научила урока още с прочитането на "Споделени тайни".. Но любовта ми към книгите на Колийн Хувър е по-силна от страха дали сърцето ми ще съумее да преживее още един подобен драматичен сюжет и още по-драматичен финал. А този в "Девети ноември" е меко казано драматичен!

"Аз се смея, облекчен, че тя.. че тя просто съществува. И че имаме щастието да се родим в един и същи живот, в една и съща част на света, в един и същи щат. И че след всички тези години, за мое изумление, не бих искал да променя нищо от това, което в крайна сметка ни събра заедно."

   Нещо, което всеки от вас трябва да знае за книгите на Колийн Хувър е, че те ще откраднат сърцето ви. Ще го накарат да се разтупти, да запърха от вълнение. Но в даден момент ще го изпуснат от топлата си прегръдка, оставяйки го да полети неизбежно надолу и да се пръсне на милиони, милиарди малки парченца при сблъсъка. Но не се плашете, защото макар тази болка да е сладко-горчива на вкус, след нея следва един поразителен, несравнимо удовлетворяващ финал. А той, повярвайте ми, си струва всяка секунда терзание.


   Неспособна съм да опиша какво наистина чувствам към "Девети ноември". Обичам, не, обожавам тази книга заради разтапящата сърцето любовна история, обратите, които крадяха дъха ми, и заради старателно съградената сюжетна линия, която инатливо не напуска мислите ми вече дни наред. Но и я мразя, защото ме накара да изплача толкова много сълзи, да премина през всички възможни емоционални състояния, познати на човека, докато стигна до последната й страница. Мразя я защото до последно не знаех какво да очаквам, а тази неизвестност просто ме убиваше. Но най-вече, мразя я, защото не мога да спра да я обичам въпреки всичко това.

"Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са."

   Фалън е един изключително силен персонаж. И не само заради преживяния в миналото й трагичен инцидент, белязал завинаги съзнанието и почти цялата лява половина на тялото й. Тя е силна заради всичките препятствия, пред които животът я поставя дори след това - годината възстановяване, загубата на работата и кариерата й, отчуждението от собствения й баща. Събития, способни да сринат всеки, но не й Фелън, която, макар срама от белезите си, продължава да се бори за кариерата си на актриса. А първата стъпка към осъществяването на целите й е изоставянето на родния й град Лос Анджелис и преместването й в непознатия, но предлагащ безгранични възможности Ню Йорк. Но способно ли е едно случайно запознанство да промени плановете й? И до колко това запознанство всъщност е било случайно?

   Бен също е преживял много за своя 18-годишен живот, но това не го спира да се следва мечтата си. А след запознанството му с Фалън, тя е написването на любовен роман за живота им, който според сключената между двамата сделка, трябва да бъде завършен до петата им среща на 9 ноември. Когато се предполага и, че двамата ще са постигнали мечтаното и, ако между тях все още има искра, ще да бъдат заедно. Или поне такива са условията: без никакво следене в социалните мрежи, без телефонни разговори и срещи в друг ден, освен на 9 ноември всяка година, когато ще разказват как протича живота им и до къде са стигнали с осъществяването на целите си. В условията дори присъства правилото те да продължат да се виждат с други хора и да ходят на срещи, за да не изпускат нито един момент от живота си, докато очакват следващия 9 ноември. И макар сделката им първоначално да изглежда като добра идея, съвсем скоро става ясно, че поставените от самите тях правила стават все по-трудни за спазване. Особено когато чувствата между двамата нарастват с всяка следваща среща, а тънещото в мистерия минало на Бен заплашва да унищожи всичко по пътя си, ако бъде разкрито. 
   Колко дълго обаче съдбата ще съумее да запази тайната му? И дали тя ще го сближи с Фалън или ще ги раздели завинаги?

" "Тя ме обича“ в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие… "

Отличаваща се със своята нестандартност и омайваща сюжетна линия, "Девети ноември" е една сладко-горчива любовна история, която несъмнено няма да съумеете да забравите.


Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

2 коментара:

  1. Това е ревюто с най-добър изказ, Габи! Поздравления! Аз, за мое съжаление, само като видя подобна меко казано неестествена корица, и се отказвам от четенето на книгата. Прекалено...лигаво е за моя вкус, предполагам. В случая съдя по корицата. Прекалено много книги се събраха. И все пак... Такова представяне! Поколебах се за миг дали пък няма да си струва. Личи, че книгата те е впечатлила наистина. Личи по трепета, който се усеща между редовете. Именно за това те поздравявам. Браво! ^^

    А що се отнася до моя милост... Някой ден. Може би. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искрено ти благодаря за всяка дума, Гери! Коментарите ти винаги са значили много за мен! (Затова и се старая да чета максимално повече публикации и да оставям коментара си. Защото знам какво е чувството някой да оцени труда ти :) ) Няма да те притискам да прочетеш книгата, но ако някой ден ти се отвори възможност, направи го. Няма да съжаляваш, убедена съм. Но се приготви за много сълзи :)

      Изтриване